Юги се събуди. Тогава видя оковите. Не знайно защо се ядоса. Просто вече не издържаше. Толкова години нямаше да чака докато този му позволи да си тръгне. Колкото повече стоеше сам без да вижда Юга, толкова повече и гнева му растеше. След малко окото му проблесна. Тогава един дракон се появи. Той беше черен с много шипове.

Дракон:

-Аз съм Шиадзу. Ще ти помогна да го видиш отново.

Гласа на Дракона беше много плашещ и много настоятелен.
Юги се стресна. Шиадзу го освободи и го остави сам да се бие с Клеар. Той се прибра в него. След малко и Клеар дойде. Той видя, че е свободен и се стресна.

Юги беше събрал толкова много гняв. Направо не можеше да се контролира. Той дойде до решетките и ги изкърти. Те станаха кървави. Клеар взе Кървавия камшик. Той замахна, но Юги го хвана и го хвърли надалеч.

Юги:

-А не зарежи този камшик. Повече няма да ме биеш с него. Сега ще си го получиш. Няма да съм ти кукла на конци.

Клеар се стресна от отговора му. Той започна да тича към стаята с уредите за мъчение. Юги го пресрещна.

Юги:

-Какво вече не искаш ли да си играеш с мен?

Юги се усмихна зловещо. Тогава използва кръвта която беше по стените. Той направо го душеше с кръвта.

Клеар:

-Не пусни ме.

Юги:

-Това няма да стане.

Юги за очна да го стиска. Той едва дишаше. Накрая той стигна Куная си и го хвърли в окото му. Юги падна на земята облян в кръв.

Клеар също падна на земята, но бързо го окова.

Клеар:

-Знаех си. Знаех си.