Юги се събуди. Тогава видя, че е напълно окован и че е на друго място. Клеар стоеше пред него и го гледаше с един зъл и зловещ поглед. Той беше все едно разочарован от него. Юги не знаеше какво да прави. Гнева му изчезна. Остана само тъгата за Юга. Той много му липсваше.

В главата на Юги.

Той ще ме убие. Съвсем сигурно е. Аз няма да му се предам, но Юга. Той, той много ми липсва. Ами ако не го видя повече? Тогава какво ще правя ако се измъкна и остана сам? Той ще ми липсва и няма да мога да го видя никога повече. Вярно, че виждам духове, но това просто няма да е същото.

Юги започна да плаче. След малко и Клеар дойде. Юги го гледаше с отчаяние и страх, а той със злоба и омраза. След малко му даде едно писмо.
Юги го отвори.

Клеар:

-Чети на глас.

Юги се страхуваше от него и затова направи това което той му каза.

Юги:

-,, Юги това съм аз Юга. Сега те пиша докато още имам сили. Ти много ще ми липсваш. Сега едва дишам и едва се движа, но все пак намерих сили да ти напиша това писмо. Искам да ти кажа, че ти си бил брата който винаги съм искал. Ти много ще ми липсваш. Където и да си аз ще съм до теб. Знам, че няма да е същото, но поне ще сме заедно. Ти много ще ми липсваш Юги. Аз никога няма да те забравя,,

Дори и Клеар се просълзи. Юги плачеше върху писмото. Той вече не можеше да издържи. Имаше чувството, че душата, сърцето и надеждата са го предали. Той не можеше да повярва, че Юга този път наистина е мъртъв. Тогава той си спомни за всички хубави моменти които имаха заедно.

Спомените на Юги.

-Юги? Нали винаги ще сме заедно?

-Да разбира се. Аз ще те защитавам. Няма да те изоставя.

-И аз също Юги. Обичам те.

-И аз също.

Юги продължи да плаче. Вече дори не издържаше. Искаше да знае сега къде е. Не можа да му помогне. Не спази обещанието си. Вече направо живота му го напускаше. Вече нямаше сили да се бори и да продължи. Оставаше му само да страда и да скърби за него. Вече не искаше да се бори. Вече само се оставяше на Клеар. Знаеше, че без Юга е нищо. Не му се живееше. Просто живота му се провали.