**Кай**

Събудих се. Тогава видях много пипала около мен. Погнусих се.

-Гадост! - Обърнах се към леглото на Ренд. Започнах да се оглеждам. Него го нямаше. Цялата стая беше черна и около мен имаше множество от тези пипала. -Ренд? Ренд? Моля те, Ренд Престани да се Шегуваш.

Казвах го на закачка. Къде изчезна този помолен елф! Едно от тях се доближи до мен и ме хвана. Погнусих се отново. Толкова са лигави. Започнах да се боря. Тогава още едно от тях дойде. Стиснах зъби, но накрая то проникна в мен. Едва дишах. Дано това да е сън? Продължих да се боря, а пипалото започна да се мърда в устата ми. Затворих очи от болка. Накрая усетих още от тях. Свалиха ми панталоните. Не не... Махнете се от мен. Едно от тях проникна в мен. Защо, защо ми го причиняват? Ако беше човек, нямаше да прониква това навътре в мен. Накрая усетих такава болка, че ми идеше да да извикам. Захапах пипалото, което беше в устата ми. То се махна, но отново усетих болка и извиках. Този път по - силно. Донякъде ми се щеше Ренд да го прави. Сигурно щеше да е доста по - внимателен и нямаше да прониква толкова навътре в мен.

-Ренд! Ренд!

Започнах да го викам. Знаех си, че няма са ме чуе, но все пак реших да се опитам. Пипалото проникна още по - навътре в мен, а друго ми запуши устата. Две от тях ми хванах ръцете. От кога им станах играчка? Накрая ги усетих и по члена си.  Само това не. Леко си повдигнах главата и ги видях. Бяха няколко. Започнаха да се движат. Не мога да си поема дъх от цялата тази болка в тялото. Накрая усетих още две да проникват в мен. Дано това да е само сън. Накрая започнаха да се движат вътре в мен. Идеше ми да извикам и да ги накълцам на парченца, но нямам такъв шанс. Те ме плениха. Остава ми само да се надявам това да е сън или ако не е, Ренд да дойде и да ми помогне. Бях със отворени очи. Гледах как ме изтезават. Последва болка. Те стискаха члена ми и се движеха в противоположни посоки. Тогава последва още един силен тласък. Тялото вече ми беше изстръпнало и почти не ги усещах. Те проникваха в мен и ми мачкаха члена. Тогава чух гласа на Ренд. Той ме викаше. Ренд! Моля те ела и ми помогни. Последва още един, но този път по - силен тласък. Затворих очи от болка. Когато ги отворих цялата болка си беше отишла. Не чувах нищо. Единствено видях Ренд, който ме гледаше и буташе.

-Кай! Кай!

Накрая се осъзнах и го погледнах. Очите ми се насълзиха. Тогава го прегърнах през кръста.

-Без повече пипала. Без пипала Моля те!

Започнах да го Умолявам. Тогава усетих, как ме прегръща. Започна да ме гали по главата.

-Спокойно, Кай. Спокойно. Всичко е вече наред.

Сълзите се стичаха по лицето ми. Така се радвам, че това е било само сън. Само, че тази болка беше толкова истинска. Толкова истинска.