Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

3 глава

**Ренд**

Продължавах да се базикам с Кай. Имам чувството, че иска да ме одари, но така и така не го направи.

-Хайде де. Просто едни пипала. Какво толкова бъзльо. - Продължавах да се смея и почти не паднах на пода. - Хайде да вървим, че накрая ще загина от смях.

-РЕНД!!! Просто мразя пипалата. Ама че магьосник ще станеш.

-Нищо нищо. Ама, как ще ме побъркаш от смях. Хайде да тръгваме.

-Внимавай да не паднеш по стълбите.

-Какво?

-Нищо.

-Все едно.

Тръгнахме към столовата. Май Кай наистина иска да ме бутне по стълбите? Стоях за всеки случай по - далеч от него, когато слизам надолу по стълбите. Докато отидохме да видим, какво ще ядем, се обърнах към Кай.

-Хей виж Съжалявам, че ти се смях. Наистина беше смешно, но не биваше да продължавам щом ми каза да не го правя.

-Нищо нищо. - Той се обърна към мен и затвори замалко очи, а после ги отвори и ме погледна леко ядосано. - Но повече не го прави.

-Добре добре.

Отидохме и седнах ме да ядем. Аз започнах да ям. Бързо го изядох, а Кай дори не беше дошъл. Накрая отидохме в стаята. Господин Джейнт ни викаше. Искаше да ни покаже, как да ги призовем  и после да се упражняваме. Отидохме в стаята. Аз седнах на чина и зачаках Кай. Всички сме тук, а само него го няма. Учителя дойде. Погледнах вратата. А най - накрая. Кай дойде и седна до мен.

-Добре сега ще ви покажа.

Взе книгата си и започна да произнася заклинанието за призоваване на пипалата. Така стана. Те дойдоха. Усетих, как тялото на Кай е до моето. Докоснах ме се. Беше толкова приятно... Но яко имаме връзка ще ни изключат. Не стигна се. Не мисли за това толкова добре изглежда що момче със сини очи и синя коса. Не не мога.  Толкова е Секси. Не... Трябва да се стегна.

-Гадост!

-Стига де, Кай! Нищо страшно.

-Говори за себе си, пипалолюбецо.

-Ха... ха... И къде е смешната част?

Той ни подаде книгите и ни каза да се упражнява ме. Аз и Кай си отидохме в стаята. Той седеше на леглото и дори не поиска да прочете заклинанието.

-Хайде бъзльо!

-Не съм бъзльо. Мразя пипала.

-Ама хайде де бебе такова. И двамата ще се провалим иначе.

-Уххх.  Добре добре ще се пробвам.

Стана от леглото и взе книгата. Хайде най - сетне. Но...Поне така ще виждам тялото му. Колко е прекрасен само. Искам го. Искам той да е мой и на никой друг.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro