"В хижата"

Ник бе обикалял почти цяла нощ и не бе успял да намери подходящо място. За щастие, на зазоряване, почти премръзнал и полузаспал, едва крепейки се на метлата си, той зърна в далечината малка, спретната хижа в гората.

Табелата, която гласеше "Не се използва", го навя на мисълта, че всъщност той можеше да я използва за негов дом. Без да се двоуми, Ник се настани в нея.

Оказа се, че хижата беше със средна големина и счупени прозорци, които щяха да се окажат огромен проблем, имайки на предвид задаването на студеният фронт.

Ник можеше да оправи прозореца със съвсем просто заклинание, но просто не искаше. Беше си обещал, че ще използва пръчката само при спешни случаи! Това определено не бе такъв!

С повечко огън и по дебели завивки, щеше да си осигури нужната топлина, за да оцелее.

Вече беше следобед, когато Ник се беше установил. За негово щастие, той бе открил няколко стари дъски и пирони и бе заковал процепите на прозорците. В шкафовете имаше няколко продрани одеяла, които щяха да му свършат идеална работа.

Той си приготви едно продънено легло до камината и филийките хляб.

След това взе пръчката си и излезе от хижата, навлизайки в гората, в търсене на сухи дървета, за да можеше да запали камината и с малко повече късмет да създаде достатъчно плътна парна завеса, за да приложи методът на Фергис, за да се свърже с родителите си.

Заради проливният дъжд излял се по-рано, намирането на сухи дървета се оказа по-голямо предизвикателство за Ник, отколкото си беше представял.

Щом слънцето вече се беше скрило зад хоризонта, Ник беше имал късмета да намери пет сухи дърва, които нямаше да му направят никаква парна завеса, а още по-малко вероятно бе да го стоплят.

-Проклета гора! -изруга той. -Само толкова сухи дървета ли успя да запазиш?...

Усети, че щъркела определено го кълвеше, защото си говореше сам. Оливър и Грейс не излизаха от мислите му и притеснението и самотата го завладяха бързо.

Той съзна, че не знае пътят за обратно, чак когато мина покрай един камък, наподобяващ триъгълна форма, цели три пъти.

-Какъв глупак само! -развика се отново той. -Не, не говоря на вас, госпожо врабче! Наистина, здраво ми хлопа дъската, нали?

Ник въздъхна и тъкмо понечи да се обърне, когато усети, че нещо подпира гърбът му. Някой буквално му дишаше в темето, а той за пореден път изруга наум.

-Пусни съчките и се обърни! -каза нечий момичешки глас, който се стори страшно познат на Ник.

Момчето не знаеше срещу кой се обръща, но изпълни заповедта и пусна дърветата, като се обърна сковано назад.

Определено му беше трудно да повярва на очите си! От изненада ченето му увисна. Нима беше възможно светът да бе толкова малък?

-Анабет?... -попита плахо Ник.

-Ник?

В сините очи на познатото му момиче се четеше неистово недоверие. Тя приличаше на примат.

Русата й коса стърчеше на всевъзможни страни, като в нея бяха втъкани клечки и листа. Бялото й лице беше на черни петна и имаше няколко драскотинки.

Ръката все още държеше пръчката й високо и срещу гърдите на Ник.

-Това съм аз, да! -постара се да я обеди Ник.

-Потвърди! -подкани го тя.

-Моля?

-Потвърди! -тя притисна връхчето на пръчката си плътно до гърдите на момчето.

Ник се видя в ужас, защото си нямаше и на представа какво значеше 'Потвърди!'.

-Ами... Ти участваше в битката за "Хогуортс" с мен, Оли и Грейс. -поде той.

-Това всеки го знае!

Ник започна да рови из главата си в търсене на нещо наистина полезно, което да удовлетвори момичето. Минаха няколко секунди преди да се сети.

-Ти ми се извини, когато аз, Оливър, Грейс и Джеймс се бяхме нагърбили със задачата да поемем към "Галерията на Писъците"! Извини се, мислейки, че те мисля за страхливка!

Лицето на Анабет видимо се поотпусна и тя свали пръчката си.

-Ник!

Тя го прегърна силно.

-Казах ти, че съм самият аз! -усмихна се той, поемайки я в обятията си.

-Съжалявам, но нали знаеш? Трудни времена! -започна тя, след като го пусна. -Човек не знае на кого да се довери!

-На мен ли го казваш?

Ник вътрешно си отдъхна и самотата в миг го напусна. Сега поне щеше да си говори с някой, който също би му отвърнал.

***

След като Ник бе разбрал, че Анабет спи в гората, той веднага я покани да отиде в неговата хижа. Момичето се съгласи на момента. Изглежда и на нея не й е било особено весело.

Небето вече беше черно, когато Ник и Анабет се бяха настанили в хижата с филийка препечен хляб и йогурт, който момичето бе осигурило, в ръце. Анабет бе използвала пръчката си, за да запали огън.

Тя разказа на Ник, че благодарение на Макгонагъл, която им показала таен път навън, успяла, заедно с Деклън да се измъкне от замъка тъкмо навреме. Обаче Деклън решил да предпази семейството си и момичето останало само в гората.

Наложило му се да краде, за да се изхранва.

Ник не се бе замислял, какво би правил след като запасите му на сух хляб свършат. Никога не му бе идвало на ума, че ще му се наложи да краде!...

-Ама значи и Деклън е бил в тази гора?... -попита Ник и отхапа хляб от филийката, която бе леко прегорена.

-Не, -отсече Анабет. -Понеже знаех положението, което никак не бе розово, реших, че е прекалено опасно да се навъртам около "Хогуортс" и се магипортирах тук. -тя се загледа в пламъците на огъня. -Преди идвахме на къмпинг тук, с мама и татко.

Ник напълно бе забравил за родителите си, но реши, че и утре може да се свърже с тях.

-Стига за мен, -прекъсна мислите за родителите му Анабет. -Ами ти?

-Какво за мен? -сопна се Ник.

-Как избяга? Къде са Оливър и Грейс? -тя започна да го засипва с въпроси.

-Фоукс ни хвана, но отново имахме късмет и се измъкнахме, -започна той, поставил си за цел историята да е кратка. -Ала той ни намери и... Става дума за някакво пророчество, което предсказва, че с него ще се срещнем три пъти и той ще се провали в опитите си да ме убие два пъти от тези три. И... За да е сигурен, че ще се срещнем отново, той отведе Грейс.

Ник спря за малко и се заслуша в прибоя на вятъра, който успешно надвикваше пращенето на огъня.

-Отведе ли я? -попита ужасена, през шепот Анабет.

Ник кимна.

-Какво стана после? Спасихте ли я? -подкани го да продължи с разказа си тя.

-Ако бяхме, нямаше да съм сам тук!

При спомена за Оливър и Стела, които го изоставиха просто ей така, той стана на крака и обърна гръб на Анабет.

-Оливър и Стела ме оставиха и тръгнаха да я търсят. -каза тихичко той, надявайки се момичето да не го чуе, защото щеше да го вземе за лицемер.

-А защо не си с тях?

-Честно ли? -обърна се той към нея. -Не знам!...

Ник отново върна глава, обръщайки гръб на момичето. Само след секунда той усети нейната ръка на рамото си и съкрушено продължи.

-Просто реших, че мога да победя Фоукс още при втората ни среща и им предложих да потърсим пророчеството, но... Оливър ме нарече егоист и те си тръгнаха! Просто така!

Очите му запариха.

Анабет стоеше мълчаливо отстрани, все още с ръка на рамото на Ник, замислена.

-Променил си се! -поклати глава тя.

-Какво имаш предвид? -заекна Ник.

-Това, че Ник, който познавах преди, би прекосил милиони мили само, за да спаси някой от приятелите си. Мислех, че Оливър и Грейс са като второ семейство за теб. А нима не е така?

Думите на Анабет някак си отвориха очите на Ник. Той се обърна към момичето, потъвайки в сините му очи и го хвана срам.

Какво ли си бе мислил? Как е могло да му хрумне да тръгне да търси пророчества и да остави Грейс, най-добрата му приятелка, сама и то с Фоукс?...

-Знаеш ли? -започна Ник и извади пръчката си. -Агуаменти!

Огънят в камината загасна, но не и пламъка в сърцето на Ник.

Най-накрая знаеше накъде да потегли!

-Какво? -попита Анабет, леко стресната от внезапната смяна на настроението на Ник.

-Права си! -започна той, оправяйки завивките и тикайки ги в сака. -Аз ще отида да намеря Грейс! Не мога да я оставя! Немислимо е!

Той метна сака в ъгъла на хижата, където нямаше да се забележи, ако някой надникне през процепите на закованите прозорци.

-Късно е! -каза Анабет и се опита да спре Ник. -Ти не знаеш накъде са отишли!

-Напротив! -възрази Ник и вдигна магическата си пръчка пред очите си и я разгледа.

Всъщност той знаеше отговора къде да намери Джамал Фоукс още преди да се е замислил дълбоко.

-Прекалено е лесно! Не се бях замислял, но отговора за местонахождението на Фоукс е безсмислено лесен. Той е на единственото място, където може да се защити и познава като дланта на ръката си!

-Така ли? Къде?

-"Хогуортс", разбира се!

AnnabethSlavova:

Здравейте!

Ето я и новата глава! Надявам се да не ви е доскучала прекалено!

Ако искате изкажете мнението си и ви пожелавам лек ден!