"В гората"

Пред очите му се разкри най-красивата гледка, която някога беше виждал. Те бяха на речен бряг, а пред тях течеше малка рекичка.

Слънцето, което тук не беше закрито от облачен воал, светеше ярко и се отразяваше на повърхността на водата, създавайки илюзията, че цветовете играеха, досущ като малки феи, които танцуваха своят красив танц.

Тишината, единствено нарушавана от бълбукането на рекичката, беше приятна, дори омагьосваща. За момент, Ник се загледа и забрави за всичко. Кой е, от къде е, накъде отива, какво търси. Беше просто: само той, Грейс и природата. Ала не можеше да остане така!

В главата на момчето изплуваха случките, които предшестваха, а заедно с тях и имената, които го интересуваха най-много, точно в този момент -Оливър, Стела.

Сякаш изтръгнат от дълбок сън, Ник скочи като навита пружинка и започна притеснено да се оглежда.

Как ли щяха да ги намерят? Та те дори не знаеха къде се бяха магипортирали!

-Грейс, как ще ги намерим? Как ще намерим Оливър и Стела? -попита той отчаяно, сложил ръка над очите си, в опит да огледа околността.

-Ник, те трябваше вече да са дошли! -възрази Грейс и се изправи, също започвайки нервно да се оглежда.

-Не, те не знаят къде ще се магипортираме! -настоя на своето Ник и незнайно защо, ръката му стисна магическата пръчка по-силно от всякога.

Грейс поклати глава.

-Знаят, -отсече. -Със Стела се разбрахме, че ще се магипортираме точно тук! -настоя.

-Да, ама къде са те? -отново зададе въпроса Ник, по-скоро на себе си отколкото на някой друг.

Изведнъж, на отсрещният бряг на реката, под сянката на множеството върби, се чу силно ПУК и там, на кълбета се появиха три личности.

-Там! -посочи Грейс, също забелязала внезапната поява.

Ник присви очи и се загледа там. Дъхът му секна и без да се усети, скочи в реката и съпроводен от писъка на Грейс, той я прекоси, вдигайки пръчката си високо срещу мъжът, който тъкмо се беше изправил.

Висок, чернокос, с остра брадичка и очи, сини като буреносни облаци, Клаудиус Фоукс впери жаден поглед в Ник, който от своя страна, най-накрая прекоси напълно реката и застана точно пред мъжът.

-А, виж кой виждам! -каза Клаудиус с глас, способен да уплаши и най-смелият кралски батальон. -Момчето, което провали живота ми!

Ник се изсмя, но не отпусна пръчката. Държеше я все така вдигната, срещу сърцето на Клаудиус.

-О, не ме съди, провалил си си го сам! -започна да го дразни той. -О, не родителите ти са! Още когато са те кръстили Клаудиус!

Ник погледна към Оливър и Стела, които не изглеждаха добре. Ръката на Оли кървеше обилно, а Стела изглеждаше много изтощена.

-Умник! -отбеляза студено Клаудиус. -На твое място бих бил по-предпазлив, Ник! -отсече той и момчето върна погледа си в този на мъжът.

-И защо бих те послушал? -попита момчето, предизвиквайки го.

Вътрешно сърцето на Ник беше на път да изскочи от гърдите му, но той се опитваше да си придаде спокоен вид. Знаеше, че шега, с който и да е от двамата Фоукс не бива, защото те бяха прекалено опасни.

-Защото сме ти подготвили прекрасни мъчения Ник, ала мисля, че дори и ако те довърша тук и сега, Джамал няма да ми се разсърди! Той е свикнал да губи, защото е загубеняк! Винаги е бил! -каза злобно Клаудиус.

-Така ли? -попита, правейки се на ударен, Ник. -А аз пък си мислех, че ти си този, който винаги е губел! Мислех си, че ти си загубеняка! -озъби се той и вероятно беше прекрачил някаква тънка граница.

Фоукс се ухили още повече и с някаква грациозно движение на пръчката си, която незабелязано беше извадил, накара Ник да се издигне във въздуха, след което той полетя право с главата надолу към реката.

Щом Ник докосна водата, целият изтръпна и му причерня. Не беше успял да си поеме въздух навреме и сега се гърчеше под водата, опитвайки се безнадеждно да се освободи от заклинанието на Клаудиус.

Усети как белите му дробове се пълнят се вода и как, колкото и да се опитваше да си поеме желаният въздух, толкова повече затъваше и се давеше. Ушите му започнаха да пищят, а пред очите му заиграха причудливи форми. Бореше се, докато силите не го напуснаха напълно, което се случи само секунда по-късно, а след още една, той усети как мускулите му се отпускат и единственото, което беше в главата му бе, че му се искаше сега да е в къщи, да види усмивката на майка си и да бъде прегърнат от баща си.

Изправен пред смъртта, той си припомни за Оливър и Грейс, неговите най-добри приятели.

-НИК! -викаше някой, някой с приятен и познат на Ник глас, но той нямаше сили да се обърне и да види кой го вика.

Изведнъж две ръце го издърпаха на повърхността, а той жадно си пое дълбока глътка въздух. Цветовете отново придобиха нормална яркост и причудливите форми изчезнаха. Сега Ник наблюдаваше небето, легнал в нечии ръце.

Мускулите му си върнаха силата, а нещо започна да му дере на гърлото. Нечия коса го загъделичка по лицето и той най-накрая се осъзна и се постара да фокусира ситуацията.

Грейс го беше измъкнала от водата, но някъде наоколо се чуваше как някой вика заклинания, затова Ник, въпреки че се чувстваше почти безсилен, се изправи и видя как Оливър и Стела се бият с Фоукс, но той се справяше с двамата наведнъж.

-Вцепени се! -извика Клаудиус и нокаутира Стела.

-Круцио! -изпати следващото проклятие по Оливър, който се срути на тревата, като повече не помръдна.

-ОЛИВЪР! -извика Ник, внезапно възвърнал си говора.

-Я, Ник, ела примери сили с мен, ако можеш! -предизвика го Фоукс, а Ник, без въобще да чака втора покана, изпрати първото заклинание.

-Вцепени се!

Заклианието мина на косъм от ръката на Клаудиус.

-О, така ли? Авада Кедавра! -не му остана длъжен противният мъж.

-Експелиармус! -извика Ник, в опит да се защити.

Заклинанията се срещнаха по средата, но на Фоукс явно не му се нравеше много ситуацията, затова развали връзката, като от рязката промяна, Ник се олюля.

-А така! -зарадва се Клаудиус. -Круцио!

Ник, все още леко замаян, нямаше време да отвърне и видя как проклятието се движи право към него. Не знаеше защо, но се оказа неспособен да помръдне и внезапно, той усети силна болка, която се плъзна по цялото му тяло като паразит.

Имаше чувството, че някой бе забил нож до нож в тялото му и бавно и мъчително ги въртеше на едно място, за да може ефектът да е по-силен. Болката беше нетърпима! За момент Ник изгуби желание да живее, искаше да умре. Мислеше само за това как да застане пред Смъртоносното проклятие.

Над него се надвеси Клаудиус с неописуемо доволна физиономия.

Като през тунел Ник чу думите:

-Най-после имам шанс да направя това, което брат ми така и нямаше смелостта! Авада...

-Импедимента! -извика Ник, намерил сили в последният момент.

По лицето на Фоукс заигра ужасна гримаса, а самият той отхвърча назад.

Ник, все още легнал по гръб, стиснал здраво магическата пръчка, си позволи да се отпусне, въпреки че не знаеше какво се е случило с противника му.

-Ник!

Стела застана до него и му подаде ръка, за да се изправи.

След като Ник стана на крака, той огледа ситуацията, все още в готовност да атакува, ако се наложи.

Оливър също току-що се беше изправил с помощта на Грейс. Стела изглеждаше, сякаш ято птици я беше пощило. Косата й стърчеше на хиляди страни, като в нея бяха вплетени и клонки от върбите.

А там, точно до един голям камък лежеше Клаудиус Фоукс. Очите му гледаха нагоре, към небето, замрели в неочаквана изненада. По камъка се стичаше малко кръв. Явно той си бе ударил главата, което е било фатално.

-Ник?! Какво е станало? -попита Оливър, който, с помощта на Грейс, се беше придвижил до тях.

-Аз, мисля... -започна Ник с изнемощял глас.

Истината бе, че той знаеше какво е станало. Знаеше също и че това беше неизбежно. Още, когато се бе решил да спаси приятелите си, той знаеше, че щеше да му се наложи да се изправи пред много хора и може би, че повечето щеше да трябва да убие.

Ала какъвто и да беше, колкото и зъл и неприятен човек да бе, Клаудиус Фоукс не заслужаваше да свърши така! Не и по-този начин. Този изключително неочакван и отвратителен начин!

Ник предполагаше и че брат му -Джамал Фоукс, -щеше да бъде разярен и щеше да стори всичко, по пътя на отмъщението.

AnnSlavova/Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава! Надявам се да ви хареса!

Моля ви, ако главите ви идват много дълги, ми кажете! Ако искате изразете мнението си в коментарите, а ако искате недейте.

Как е ваканцията ви? Надявам се да минава добре!

Ами това е всичко! Нова глава, колкото се може по-скоро!

Лек ден!