"В гората"

От всеки един прозорец в замъка излизаха дълги езици огън и го осветяваха, правейки го да изглежда призрачно зловещ. Хиляди гласове се смесваха и огласяваха до скоро тихата нощ. Гласове на ученици, които в момента се бореха да се защитят, бореха се за живота си.

Сърцето на Ник се сви при гледката на безмилостните пламъци, които смееха да унищожават неговият втори, прекрасен дом. Той стисна юмруци, от което ръцете го заболяха още повече и сведе поглед към тях. Там, където оковите се бяха впивали в кожата му имаше дълбоки, до кокал рани. Рани, които нямаше да изчезнат никога и щяха да му напомнят за човека, който мрази най-много, всеки пък щом сведеше поглед към тях.

Ник отпусна юмруците си и все така седнал да тревата, предпазен от дъжда, от балдахин от листа, той се отпусна назад и се остави на болката и мъката, гневът.

Всичко отново се беше срутило, а виновният беше само той! Заради неговата наивност, заради неговото доверие на хората, заради неговата глупост и безразсъдък. Не стига друго, но беше изложил и приятелите си на опасност. Оливър и Грейс бяха единствените, които винаги са били до него! Единствените, които го разбираха и го караха да се чувства като у дома, без значение къде се намира.

Ник не знаеше какво щеше да стане сега. Какво беше казал Фоукс? Беше казал, че негови хора в момента се разправят с учителите, което най-вероятно значеше, че ще ги пленят. Ами Еди? Как бе възможно да имаше нещо общо с тези две чудовища Фоукс?

Главата на Ник започна да го боли от толкова много мисли. Не беше сигурен какво правеха другите, защото вниманието му беше насочено много по-далеч, от колкото дори и той самият предполагаше.

Трескаво мислеше какво да прави. Ако замъкът е бил превзет и те се върнеха, щяха да пленят и тях. Не, Ник нямаше да изложи приятелите си на каквато и да е опасност! Само ако можеха да се магипортират някъде надалеч от тук! Ник си спомни, че миналата година имаше ученици, които посещаваха по-ранни курсове по магипортиране. Той си беше спомнил, защото един от тези ученици беше Грейс.

Ник веднага скочи на крака и макар силната болка, която породи това рязко движение, той се приближи към Грейс, която почистваше една рана на главата на Оливър. Стела стоеше на една страна и си играеше с една тревичка.

-Грейс? -обърна се към нея Ник.

-Мм? -измънка тя и продължи да почиства раната на Оли, който пък гледаше Ник с любопитство.

Явно внезапното му просветление се беше изписало на лицето му.

-Ти нали миналата година взе предварителни уроци по магипортиране? -попита я той и седна до нея на тревата.

Тя не спря да почиства раната. Ник знаеше, че много други ученици се бяха закачали с нея, заради избора й. Според учебната програма уроци и без това щяха да се взимат в шести курс, но поради голям юбилей, организаторите бяха решили да дадат уроци по магипортиране на тези, които искат да се научат по-рано. Много ученици се бяха заяждали с Грейс, с това, че тя си придавала важност, взимайки уроци. Грейс беше нечистокръвна с не много заможно семейство, но беше свикнала да получава всичко преди другите.

-Аха. -отговори сетне тя и най-накрая приключи с раната.

-А успя ли да го овладееш? -попита Ник и внезапно го побиха тръпки и започна да се оглежда нервно.

Нищо не пречеше на Фоукс вече да беше пратил някой по петите им.

-Разбира се! -отсече категорично момичето и Ник видя, че тя също се оглежда притеснено наоколо.

Оливър се изправи и премести поглед от Ник към Грейс и обратно.

-Значи можем да се магипортираме? -намеси се Оливър.

-Предполагам, но няма да успея да магипортирам всички ни сама! -възрази.

-Ама...

Ник започна да търси начини да я обеди, че може да справи.

-Казах, че сама няма да мога -настоя Грейс. -Но и Стела успя да овладее магипортирането.

Всички светкавично погледнаха Стела, която продължаваше да си играе с тревичката, докато не усети зорките погледи приклещили я. Тя вдигна глава и ги погледна объркано.

-Наистина ли можеш? -попита без капчица съмнение Ник.

-Мхмм, -отвърна тя и се усмихна леко, като отново се заигра с тревичката си.

-Тогава да тръгваме! -рече ентусиазирано Ник и разтри длани една в друга.

-Ама Ник, не можем на територията на "Хогуортс"! -рече Оливър и кръстоса ръце.

Ако ентусиазма на Ник беше балон, то сега той беше спукан балон.

-Така е, -намеси се и Стела, като изтупа част от тревичката останала на халата й и се изправи. -Но ако стигнем до Хогсмийт ще успеем!

-Ама до там са няколко километра! -ядосано каза Ник и подритна един камък, който се оказа прекалено голям и тежък и Ник получи нова болка и в крака си.

-Вярно! -припомни си Оливър. -Но кой е казал, че ще ходим? -той се усмихна и извади две магически пръчици, като подхвърли едната на Ник, който я улови във въздуха. Това беше неговата пръчка.

Без особено желание той я стисна в ръката си.

-Акцио Нумбус 2001! -извика Оливър.

-О, добра идея, Оливиар! -усмихна се Стела и извади нейната пръчка.

Оливър свъси лице.

-Всъщност, името ми е...

-Акцио Чистометка 7! -извика Стела, без да му обръща внимание, насочила пръчката си.

-Акцио Нимбус 2000! -призова и Грейс нейната метла.

-Я, ти си имала метла! -възкликна изненадано Оливър.

-Разбира се! -потвърди през усмивка Грейс и смутено сведе поглед.

Ник въздъхна и вдигна пръчката си.

-Акцио Светкавица!

Четири метли излетяха от прозорците и с леко подпалени, заради огъня, клони се понесоха към тях, сякаш управлявани от невидими господари.

Само след секунда метлите бяха в ръцете на притежателите им.

-Готови ли сте? -попита Ник и преметна крак върху своята Светкавица.

Другите последваха примера му и само след секунда четири метли се извисяваха нависоко, натоварили собствениците си и запътили се към Хогсмийт.

Веднага щом те вече не можеха да разчитат на листата на дърветата да ги защитават, усетиха силният дъжд да брули кожата им. Ник настръхна заради ледените капки, които смразяваха дъхът му. Той потрепери и огледа внимателно терена.

-Следвайте ме и не се делете от строя! -настоя той и вдигна леко дръжката на метлата си, за да се издигне още малко, след което се впусна да следи пътят до селото.

Знаеше, че пътят от "Хогуортс" до Хогсмийт не е много дълъг и както беше и предполагал само след секунда видя всички магазини и ханове в Хогсмийт. Ала нещо не беше наред. Селото беше прекалено тихо, нещо напълно необичайно!

Ник присви очи в опит да види нещо нередно, но всичко беше наред. Или поне така изглеждаше.

Той се изправи пред дилема. Дали да полетят към някое друго село и там, с помощта на Грейс и Стела да се магипортират, или да спрат в Хогсмийт.

На Ник му се стори по-добра идея да се магипортират възможно най-скоро.

-Снижаваме се! -извика той и погледна назад, за да види дали всички са там.

Четиримата се спуснаха надолу и щом се приземиха, Ник предпазливо извади пръчката си, обещавайки си, че възнамерява да я използва само при спешни случаи, и скочи от метлата си.

Оливър, Грейс и Стела също, мълчаливо се изхлузиха.

Селото беше опустяло и не се виждаше жива душа. Тишината напомняше на мъртвешка и всяка тяхна стъпка отекваше зловещо из цялото село. Ник настръхна, ала продължи да крачи напред с вдигната пръчка.

-Хайде Ник! Да се магипортираме! -подкани го, през шепот, Грейс.

-Чакай... -опита се да я прекъсне Ник, но тишината беше нарушена от звук на чупене на стъклен предмет и тогава от първите няколко хана излязоха по петима мъже в дълги, кърваво червени роби.

Ник беше почти сигурен, че това бяха Смъртожадните на Фоукс, облечени в нов зимен стил.

Те не изглеждаха изненадани от появата на децата и просто впериха погледи в тях.

-О, точно навреме, а, О'Брайън? -попита през насмешка единият и се усмихна зловещо.

Какво щяха да правят сега? Ник започна да прехвърля възможности наум, но знаеше, че не бива да се предават без битка!

-СЕГА! -извика той и сякаш мислейки еднакво, приятелите му започнаха да запращат заклинания към мъжете отпред.

Враговете им явно не очакваха да получат съпротива и някои от тях не бяха достатъчно бързо в изваждането на пръчката си и затова бяха отстранени.

Вероятно си мислеха, че те са просто деца и не могат да ги наранят.

-Вцепени се! -извика Ник, насочил пръчката си, без особено желание, към един от Смъртожадните.

Казвайки заклинанието той усети огромен прилив на не отприщена сила, която се беше спотайвала всичкото това време. Мъжът, много изненадан от удара, замръзна на място, с ококорени очи, които гледаха Ник.

Той доволно се огледа, за да види положението, което не беше никак розово. Установи, че нямаха шанс да се измъкнат, освен ако не го направеха сега и то по-бързо, защото към тях вървяха още мъже в червени мантии, а те едва бяха преборили половината от първата партида.

Той моментално погледна към Стела, която тъкмо беше приключила дуел с един дребничък на вид мъж.

-СТЕЛА! -извика Ник и щом погледите им се срещнаха, той й кимна към Оливър, а тя, сякаш прочела мислите му, също кимна.

Веднага след това, Ник затърси с поглед Грейс, която се биеше с един много висок мъж, а зад нея друг, се опитваше да я нападне.

Ник се затича към нея, като застана допрял гръб с нейният.

-Предай се О'Брайън! Битката е вече е загубена! -предупреди го с висок и гърлен глас Смъртожадният, който беше възнамерявал да нападне Грейс в гръб.

-Та тя сега започва, а ти вече се отказваш! Колко жалко! Експелиармус! -извика и обезоръжи мъжът.

-Грейс? Да се махаме от тук! -извика Ник и усети как Грейс напипва ръката му.

Като за последно, той хвърли поглед към Оливър и Стела, които тъкмо се подготвяха за магипортиране.

След това усети как шеметно се завъртат и получи странното усещане, че се свива до размерите на клечка и минава по тънка тръба. Единственото, което виждаше бяха само накъсани и неясни картини.

Ник все още усещаше ръката на Грейс в неговата, затова я стисна, надявайки се да забрави за неприятното чувство, че ще повърне.

Краката му опряха земята, неприятното чувство, че преминава през тънка тръба изчезна, заедно с това, че ще повърне. Не беше усетил кога бе стиснал очи, но щом ги отвори най-накрая се почувства спокоен.

AnnSlavova/Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава!

Много съжалявам, че е толкова дълга, но все пак ми се струва, че трябваше да опиша ситуацията! Благодаря за разбирането!

Ако желаете изразете мнението си относно главата, а ако желаете не!

Ами това е! Нова глава - ще се постарая скоро!

Приятен ден!