"Заплахи и сънища"

-Да го убием!

-Сега ли?

-Не, нека първо страда, така, както ние страдахме! Нека изпита страх, отчаяние, нека се загуби в болката си и тази на ближните му!

Мъртвешките гласове стигаха до ушите на Ник, ала той не беше способен дори да помръдне. Погледна към тялото си, което се предполагаше, че не бива да види, заради непрогледната тъмнина, но той видя, че бе вързан към стол и точно този стол ограничаваше движенията му до минимум.

Гласовете се канеха да убият някой, Ник не знаеше кой, но искаше да му помогне, ала беше неспособен. Опита се да каже нещо, но гласът му бе замрял в тишина. Беззвучен писък заседна на гърлото му.

Ник се събуди от съня, облян в пот.

Този път не беше седнал в леглото, защото напоследък сънищата му бяха все по-интензивни и той им беше свикнал. Погледна към ръцете си, които трепереха.

Един бегъл поглед към прозореца, му беше напълно достатъчен, за да установи, че не беше минал и час, откакто беше заспал. Въздъхна тежко, но и тихо, за да не събуди някой.

Внезапно, нещо в тъмнината се раздвижи и Ник инстинктивно стисна очи, преструвайки се на заспал. Равномерното му дишане, му се стри прекрасна маскировка.

Той си позволи да отвори едното си око съвсем малко, за да види как Деклън се измъква тихо от спалнята. Ник тихичко изчака другото момче да излезе и след като беше сигурен, че е безопасно, той скочи енергично от леглото, като в първият момент краката му не го задържаха и той замахна и чашата с вода на нощното шкафче на Оливър се килна на една страна, като малкото вода останала на дъното, се изля.

Ник застина за секунда, като изчака да види реакцията на отдавна похъркващият Оливър. Дишането на русото момче остана равномерно, но той изхърка идея по-силно и се врътна на една страна.

Успокоен, с малки и тихи стъпчици и без грам съмнение, че трябва да последва Деклън, Ник излезе от спалнята, затваряйки внимателно вратата след себе си.

През двете седмици, които Ник прекара почти сам, той имаше време да наблюдава Деклън, който с всеки ден изглеждаше все по-зле и по-зле. Ник беше почти сигурен, че причината е заплашителната бележка. Той си науми да мисли по-късно за поредният сън. Вече от месец сънуваше тези сънища, като с всяка вечер, те ставаха все по-чудновати и ужасяващи.

Ник заслиза по витото стълбище и щом краката му опряха пода той веднага затърси с поглед Деклън, който, привидно, беше излязъл.

Момчето, за всеки случай се огледа още веднъж, докато вървеше към портрета на Снейп. Вече напълно сигурен, че Деклън не е в Общата стая, той посегна да бутне портрета, но нечий глас го накара да замръзне на място.

-Накъде отиваш, Ник?

Ник завъртя глава и видя Оливър по халат с жаден поглед.

-Отивам да кроя план как да унищожа училището! -вметна саркастично Ник, още преди да е помислил.

Изражението по лицето на Оли си остана същото, но той слезе от последната стълба и се приближи до Ник.

-Ха-ха, много смешно! -не му остана длъжен.

-Може ли по-тихо, вие двамата? -изсъска нов глас и към тях се присъедини Грейс с екстремно рошава коса и оранжев халат.

-И ти ли? -попита Ник с досада, но Грейс изглежда не се засегна, а просто приглади косата си.

Ник се чудеше как ли го правеха? Да не би между тях тримата да имаше телепатични способности?

-Ти как се събуди? -попита Ник подразнено, като кимна на Оливър.

Оли вдигна рамене.

-Част от водата се изля върху мен! -той показа едно мокро петно върху ръкава си. -Но, не отговори на въпроса ми, къде отиваш?

Ник превъртя наум възможности какво да излъже. Стори му се, че беше много по-добре да се заиграе с думите, отколкото да излъже, отново.

-Всъщност ти отговорих! -рече.

-Добре, отговори ми адекватно!

Времето на Ник да настигне Деклън, изтичаше с всяка една прищявка на Оливър и Грейс.

-Хайде, Ник, кажи ни! -настоя Грейс с пламнал от любопитство поглед.

Ник въздъхна тежко и ги погледна криво.

Може би всичко, което се беше случило, беше просто защото той бе отказал да споделя с тях преди. А нали за това са приятелите? Да поемат част от товара ти и да ти помогнат. Да те изслушат.

-Добре, но бързо! -въздъхна Ник, вече примирил се. -Деклън получи заплашителна бележка от някой и от две седмици изглежда ужасно, а тази вечер, го видях да се измъква и скочих след него. Това е в две изречения.

Грейс пребледня, а Оливър нервно запристъпва от крак на крак.

-И успя да го кажеш в две изречения! -възкликна момичето.

Ник завъртя очи и се обърна към портрета, като без да гледа в очите на приятелите си им каза:

-Вижте, с всяка една секунда времето ми изтича, а аз наистина искам да разбера какво се случва с него. Поне това му дължа. Хич не искам да идвате с мен, затова не сте и длъжни. Дори не знам как се е събудила Грейс, -той спря за малко и се усмихна, след което усмивката му изчезна. -Но може да се престорите, че нищо не се е случило и да си легнете отново!

Той не изчака, а направо бутна портрета и излезе, а след него през дупката пропълзяха Оливър и Грейс.

Сърцето на Ник подскочи весело, но той се постара да не му проличи.

-Значи... Ще дойдете? -погледна ги той изкосо и видя, че Оли го гледаше, но след като и той премести поглед в неговите очи, русото момче протегна ръка и изкара едно заплетено кичурче от косата на Грейс, която леко подскочи.

Ник реши да не отдава много значение на това.

Той се обърна и тримата заслизаха по стълбището. След като се озоваха в коридора, Ник видя крайчеца от нечия дреха точно на ъгъла. Деклън!

Ник направи знак на Оли и Грейс да го последват тихо. Точно на ъгъла Ник се озова лице в лице със Стела.

-По дяволите, Ник! -рече тя и се хвана с ръце за гърдите.

Ник все още беше в шок и не знаеше какво точно да каже. Чудеше се, дали нямаше да срещнат още някой, докато преследваха Деклън.

-Какво правиш тук?! -попита подразнено Ник, а Стела, без да изразява каквото и да е, просто придърпа синият си халат, въздъхна и го погледна криво.

-Ами, -тя направи кратка пауза. -Ще наблюдавам звездите. За часа по Астрология. -обясни. -А вие?

-Ние, -проточи Оливър и пристъпи крачка напред.

-Ние отиваме... -неистово се чудеше какво да каже Грейс, за да може да запълни времето на неудобната тишина.

Внезапно се чу силен вик и четиримата подскочиха уплашено. След като се спогледаха, те хукнаха към източника на вика.

AnnSlavova/ Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава. Надявам се да не ви се е сторила скучна. Извинявам се, че не мога да качвам по-често, но имам други истории и много малко време.

Ако желаете изразете мнението си за главата, без значение какво ще е то.

Нова глава възможно най-скоро! ASAP

Лек ден!