"Заплахи и кошмари"

Дните минаваха тягостно бавно. Щом вече бе минала една седмица от срещата на Ник и Оливър в Болничното крило, Ник се чувстваше безкрайно сам и непремерено нещастен.

Дните си прекарваше почти сам, изолиран от всички, стараейки се да не контактува с много неприятели. Той бе успял да прости на Грейс и тя някак си балансираше между двамата. Друг, с който Ник споделяше времето си беше Стела, която не беше от най-разговорливите и съчувстващи хора, но поне можеше да изслушва. Или поне Ник смяташе, че го слуша, въпреки някои от факторите, които понякога му подсказваха, че може би това не е напълно вярно. Веднъж, докато той разговаряше с нея, тя беше издала странен щракащ звук с уста, а след това просто го беше погледнала объркано. Ала тя му беше единствената компания. Естествено, трябваше да си признае, че много му липсваха Оливър и Грейс, с които беше свикнал да прекарва времето си.

Самият Ник бе прекарал много време в размисли, знаейки че от сега нататък всичко щеше да е различно и че вероятно повече нямаше да се сдобри с Оливър. И, естествено, само след една единствена седмица, той вече беше на ръба на лудостта.

-И мисля, че Макгонагъл каза, че домашната е за утре. -той и Стела тъкмо излизаха от час по Трансфигурация и Оливър и Грейс минаваха покрай тях.

Грейс помаха леко на Ник и продължи напред. Оливър беше минал като фурия, като дори леко беше побутнал Ник.

Ник стисна зъби, в опит да не извика след Оливър, заради неговото изключително грубо държание.

-И ъъъ... Мисля, ако домашната не е за утре, да я напиша в други ден, а днес да се захвана с това по Вълшебство, ако Флитуик въобще ни даде, което той ще направи със сигурност. -завърши той.

Те все още бяха по коридора, който пък беше препълнен с много ученици, които бягаха насам-натам и се блъскаха.

-Ммм, добре. -отговори кратко Стела, срещна погледа на Ник и леко и невинно се усмихна.

Това вече потвърди тезата му, че тя въобще не го слушаше и това едва ли се бе случило само сега. По-вероятно бе да се случваше системно.

Ник се отказа да спори с нея, за това дали тя го слуша или не -поне беше единствената, която му остана и която не бягаше, чувайки името му.

Вече почти никой не гледаше Ник подозрително, но на него му се струваше, че никой не го харесва и всеки страни от него. Ето за това и той се стараеше да държи известна дистанция от който и да е било.

Вече бяха на края на коридора и тъкмо завиваха, когато Ник, за части от секундата, видя как Стела залита и се мята върху някой, като тя пада на пода.

-Ооо, -проплака жално тя, докато разтриваше задните си части.

Ник не погледна човека, в който тя се бе блъснала, а просто се приближи до нея и й помогна да се изправи.

-О, я виж ти, Ник О'Брайън! -изкиска се другият от сблъсъка.

Ник се обърна, не знаейки какво да очаква, за да се изправи лице в лице с един слидеринец.

Високият слидеринец определено беше азиатец, с млечно бяла кожа и черна коса. Обаче това, което най-много привлече вниманието на Ник бяха очите му, тъмни като тунели, без каквато и да е любов в тях.

Ник завъртя очи с досада и се обърна, готов да си тръгне.

-Отново бягаш, а О'Брайън? -извика отново момчето, а Ник усети, че Стела не беше до него, за това, здраво стискайки зъби, той се обърна и я затърси с поглед.

Тя стоеше близо до стената и гледаше противният слидеринец. В погледа й имаше нещо по-различно от обикновено.

-Стела!? -извика Ник и се постара да не поглежда другото момче.

-Аа? -нечленоразделно рече Стела, след това отклони погледа си от момчето и го насочи към Ник.

Явно осъзнала се, тя разтърси глава и тръгна по коридора, а Ник я последва.

-Няма ли да използваш някое от Непростимите проклятия и върху мен, а О'Брайън?!

Ник започна да чува пулса в ушите си и макар и желанието да разкраси лицето на другото момчето, той, с малко по-забавена от обикновеното крачка, просто продължи.

-Или пък ти все още се страхуваш от магията, а? -гласът на момчето започна да се забива в главата на Ник като с ножове.

"Едно, две, три!..." -започна да брои Ник, в опит да не откачи и да се върне, за да му махне самодоволната усмивка от лицето, но краката му просто не го послушаха и обърнаха тялото му.

Само за части от секундата, благодарение на Стела, той отново спря. Тя беше застанала пред него с ужасно предупредителен поглед.

-Ник, второ сбиване за седмица не върви, нали? -попита го реторично тя. -А и ти обеща на Макгонагъл!

Той стидна юмруци, хвърли последен поглед в очите на момчето, което си беше дало преспокойно изражение.

-А и -продължи Стела. -Не си заслужава заради него!

Ник въздъхна.

Колкото и да не му се искаше да си признае, тя беше права. Затова той просто се обърна, пое си дълбоко въздух и двамата със Стела продължиха към следващият си час -Вълшебство.

Миналата година на изпитите СОВА Ник бе взел Трансфигурация с "Надхвърлящ очакванията", Вълшебство "Надхвърлящ очакванията", Асторномия "Приемлив", История на магията "Слаб", Билкология с "Приемлив" (професор Лонгботъм не беше кой знае колко доволен като разбра), Отвари "Изключителен" и Защита срещу черните изкуства с "Изключителен".

И понеже не беше наясно какво иска да прави след "Хогуортс" той посещаваше всички часове, в които учителите на предметите го приемеха с оценката му.

Най-много се радваше на оценката си по Защита срещу черните изкуства. Винаги беше харесвал предмета. Все още му беше много интересно как бе минал практическата част, защото всичко, случило се по време да изпита беше като в мъгла. Притеснението беше толкова голямо, че чак спомените на учениците не бяха ясни.

Докато вървяха към кабинета по Вълшебство Ник отново беше потънал в мислите си.

Чудеше се дали някога отново щеше да се почувства щастлив?!Или винаги щеше да бъде отритван от другите? Ами... Ами ако се преместеше в друго училище? При тази мисъл той сбърчи чело.

Не му се стори кой знае колко лош вариант. Вярно, че родителите му нямаше да са очаровани от идеята му, но може би имаше микроскопичен шанс да го разберат. А и, плюс това, годината едва започваше, той имаше добри оценки, а в новото училище нямаше да го познават толкова добре.

Да, това беше прекрасна идея!

AnnSlavova/Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава и извинявайте за закъснението, но просто наистина нямам кой знае колко време.

Само виждате, че не сте изпуснали кой знае колко. Главата е леко скучновата и безинтересна, но дано поне на част от вас да е харесала.

Чувствайте се свободни да изразите мнението си отново нея. И да...

О, и между другото бих искала да ви попитам -какви прякори бихте дали на героите? Замисляла съм се единствено за Ник, но за другите не чак толкова... :)

Нова глава, ще се постарая да кача скоро, но пак нищо не обещавам, предполагам, знаете как е.

Та, лек ден!