"Заплахи и кошмари"

-Господин О'Брайън, да не би да спите в час?

Ник сякаш чу гласа през дълъг тунел и се стресна, като подскочи на чина си и вдигна глава.

Всички бяха вперили погледи в него, а Марж, дори се подсмихваше. Професор Хъдсън, който бе поел часовете по трансфигурация и дом Грифиндор още преди пет години, стоеше отпред и го гледаше разочаровано. На Ник му се прииска професора да го изгони или да се развика, защото не можеше да понесе разочарованието в погледа му.

Понеже миналата нощ той не бе спал, заради големият брой на вълненията -бележката, сънищата, който го мъчеха -той бе заспал още в първият ден, в първият час с техният ръководител.

А разочарованието в погледа на Еди беше непоносимо. Той не искаше да разочарова никой!

Оливър, който стоеше до него на чина се понамести нетърпеливо.

-Аз, -започна Ник, като подбираше думите си изключително внимателно.

Дали да излъжеше, че не му е добре? Или пък да кажеше истината?

Може би всички очакваха точно това, но той нямаше да им даде повода да го обсъждат, лъжейки. А и Еди не заслужаваше това.

-Аз много съжалявам, професор Хъдсън, наистина! Имах тежка нощ! -рече Ник и сведе поглед в учебника, който беше отворен на първата глава, която се предполагаше, че вече трябваше да бъде прочетена.

Еди го погледна изпитателно над очилата си и последваха няколко много мъчителни секунди на неудобна тишина. Изглежда и професора обмисляше какво да направи.

-Да не се повтаря! -рече с изключително строг тон Еди и се запъти към катедрата си.

-Какво?! -извика някой негодуващо.

Всички впериха погледи в Марж, която седеше на един от първите чинове сама и явно и този път не бе успяла да си държи езика зад зъбите.

-Наистина ли? Само това ли ще му кажете? Та той заспа в часа ви!

Еди се обърна към нея, а по лицето му имаше изражение на негодуване.

-Това си е моя работа!

Всички ученици местеха погледи ту в Еди, ту в Марж, а някои дори и в Ник, очаквайки напрежението да стане напечено.

Кръвта на Ник кипна и той започна да чува пулса в ушите си.

Тя какво се бъркаше?!

-Вие не ставате за професор, а какво остава за ръководител! -чуха се ядосани възгласи. -Та той, заспа в часът ви, а вие просто му казахте 'да не се повтаря'?!

Изражението по лицето на Еди остана неразгадаемо. Той мина зад катедрата и се подпря на повърхността й, като впи поглед в Марж.

-Госпожице Уилямс, -започна той, като на Ник му се стори, че едва въздържаше всяка една негова дума, та да не се развика. -Не знам как е било в старото ви училище, но тук, никой ученик -тона му се смени и се смеси с гняв. -Не си позволява да отговаря на учителя!

Марж се опита да възрази, но професора вдигна ръка, като я накара да млъкне. Ник за пореден път се възхити от възможностите на професор Хъдсън. Той беше от професорите, които можеха да въдворят тишина без дори да повишават тон.

-Сега, вие ще бъдете наказана още от първият си ден. Как се чувствате? -попита Еди, а някъде отзад се чу хихикане при последният въпрос.

Ник с удоволствие установи колко е червена Марж и това, че тя беше на път да експлодира.

-Значи О'Брайън спи в часа и получава поощряване, а аз отстоявам правата на всички и получавам наказание? Страхотен професор сте! -възкликна тя в престорено възхищение и Ник за пореден път се отврати.

-А вие сте страхотен, изгонен от часовете ми за един месец напред ученик! -вметна Еди, така, сякаш съобщаваше какво е времето навън. -Приятно прекарване на свободното ви време, дано го използвате пълноценно.

Марж стана още по-червена и скочи от мястото си, като напусна стаята по трансфигурация, а Ник се съсредоточи в това да остане буден през следващите десет минути от часа.

Щом часът свърши, всички се засуетиха да излязат, колкото се може по-бързо, обсъждайки това, което се беше случило.

Ник и Оливър намериха Грейс и се запътиха към изхода, като потънаха в морето от блъскащи се ученици.

Щом излязоха в коридора, един подмазвачески глас, накара Ник да се закове на място.

-Я вижте Свети Ник!

Марж се беше облегнала на стената и със скръстени ръце ги гледаше с неприкрита омраза.

Ник стисна зъби и се врътна ядно. Не искаше проблеми още първият ден.

-О, вижте го игнорира ме! -продължи да го провокира Марж. -И това ли наричате... Спасителя? Този поспалан?

Спасителя... Ник не беше чувал това име още от първата си година в "Хогуортс". Така го бяха наричали за кратко време, след победата над братята Фоукс.

Ник, който вече беше почти в края на коридора, заедно с Оливър и Грейс, не си направи труда да спре.

-Кой си спасил ти? Точно ти? Стръхльото, който го е страх да използва магия! -вече викаше досадното момиче.

-Край, това е! Ще я смачкам! -рече Ник и шеметно се завъртя, като се засили към Марж, която си бе лепнала просташка усмивка.

Някой хвана Ник за рамото и го накара да спре.

Ник вече виждаше размазано от гняв и от яд, заради това, че се бе оставил да бъде провокиран от едно момиче, за чиито пол всъщност, можеше да се поспори.

Той с гняв се обърна към човека, който си беше позволил да му развали момента и видя, приятелското лице на Оливър, а до него стоеше Грейс.

-Ник, -започна Оливър. -Не си говорим много с теб напоследък, но трябва да се успокоиш, приятел.

-Тя точно това иска! -каза Грейс и погледна към гнусното момиче. -Да те провокира и да те накара да изглеждаш груб и слаб, уязвим! Иска да те направи за посмешище пред всички тях! -тя кимна леко назад и Ник се огледа.

В момента, в който Марж, започна да го дразни той не бе видял, колко много ученици се бяха спрели и ги наблюдаваха с интерес. Ник нямаше намерение да им даде зрелището, за което бяха дошли. Оливър и Грейс бяха прави както винаги... Вероятно той трябваше по-често да споделя с тях. Вероятно му се беше насъбрало прекалено много и товара на рамената му бе прекалено тежък за сам човек. Той беше свикнал да се обвинява за всичко още от първи курс и когато се случи това с влака, Ник веднага бе обвинил себе си. Смъртта на Роно му тежеше, заплашителната бележка, провалената първа година на невероятният професор Хъдсън -всичко!

Той затвори очи и въздъхна, като се постара да го обземе спокойствие, след което отвори очи и кимна. Тримата направиха няколко крачки преди отново да чуят поредната провокация от страна на Марж.

-Да, Спасителю, бягай! Страхливец, бягай!

Границата между спокойствие и гняв за Ник бе прекалено тънка и той се обърна и се засили, като за малко да разкраси лицето й, ала Оливър го беше хванал в подходящият момент.

-Пусни ме! -извика Ник, мятайки се безпомощно в ръцете на приятеля си, напълно забравил за всички, които наблюдаваха.

-Тя не влиза в рода на момичетата, съдът ще ме разбере! -продължи да обижда Ник, а Марж се вдигна от стената и извади магическата си пръчка.

-О, да, точно така давай! -той се размята още по-оживено. -Оливър, дай ми пръчката!

Ник се измъкна от ръцете на приятеля си и го погледна изчаквателно.

-Дай ми пръчката! -извика той отново, изгубил всякакъв разсъдък, решен да си отмъсти.

-Ник, стига, успокой се! -рече нечий глас и Ник, мислейки си, че това е отново Марж, без да съобрази замахна да удари източника на гласа, но Оливър, който беше в по-трезво състояние се оказа по-бърз и спря ръката му.

-О, сега ме спираш така ли? -извика Ник.

-ДА, точно така! -не му остана длъжен Оливър. -Дотегна ми, Ник! Знам, че ти е трудно, но това вече минава всякакви граници! Порасни най-после! -русото момче се обърна назад и Ник с ужас видя, че е бил на път да удари Грейс.

-Аз... -промълви Ник в несвяст.

-Ще изгубиш всички, престани да се правиш на мъченик! -отново извика Оливър, а нещо подтикна Ник да скочи върху него на бой.

Те се претърколиха на пода в краката на всички, които гледаха. Ник не посегна да го удари, а просто му каза през стиснати зъби:

-Не се правя на мъченик!

Оливър обаче беше изгубил нерви и го удари. Ник, пренебрегвайки вкусът на кръв в устата си, се претърколи на една страна и с периферното си зрение видя, как Оливер вади пръчката си.

Ник се метна отново отгоре му, в опити да напипа пръчката.

-Няма да стане! -изпъшка Оли, схванал мисълта му.

-Спрете! -викаше Грейс и се опитваше да се приближи, за да може да ги разтърве, но Оливър се местеше така, за да не й позволи да пострада.

Това помогна на Ник, защото той видя пръчката в дясната ръка на приятелят си и я напипа, като я издърпа и се изправи.

Оливър не му остана длъжен и също стана на крака, като отново се засили, за да повали Ник, но тъмнокосото момче беше готово.

Той вдигна пръчката и извика първото нещо, което му дойде на ума.

-Круцио!

-Експелиармус! -извика в същото време и Грейс, разбрала какво крои Ник, ала беше твърде късно и заклинанието й се отклони, сблъсквайки се с проклятието, все така не препречвайки пътя му.

Проклятието удари Оливър, който падна на пода в стенания, които огласиха дългите коридори на "Хогуортс". Повечето ученици ахнаха в ужас и се приближиха до Оли, който продължаваше да вика в адска болка, причинена му от най-добрият му приятел.

-Аз...

Ник беше объркан. Какво го беше прихванало? Той цял се тресеше в нерви.

Момчето пусна пръчката на пода и все така треперейки в потрес от стореното, в бегом, той хукна по коридорите на училището, искайки да остане сам, защото се страхуваше да не нарани още някой, който обича.

AnnSlavova/Annabeth:

Здравейте, това е новата глава!

Надявам се да ви хареса поне малко :)

Смятам да ви представям героите малко по-малко, като се има на предвид, че горе са професор Еди Хъдсън и Марж.

Така, бих искала да ви попитам, кой ви е любимият професор?

Тааа, ако искате изразете мнението си, ако искате -не!

Ще се постарая следващата глава да е скоро!

Лека вечер!