"Изчезването на Разпределителната шапка"

-Здравейте! -поздрави Ник се настани до Оливър на грифиндорската маса.

-Какво си говори с новото момиче? -попита Оливър и го погледна любопитно, като се чу много странен стържещ звук.

-Нищо важно, -излъга за пореден път Ник и погледа му за малко падна върху Грейс, която го гледаше вдигнала вежди.

-Аха. -отвърна Оливър, ала си личеше, че и той не му вярва много.

Отново се чу странният стържещ звук, сякаш навън се развилняваше огромна буря. Ник реши, че това е невъзможно, съдейки по безоблачното небе.

-Буря ли идва? -попита той, а Оли се сви засрамено.

-Не, просто коремът ми къркори вече от глад! -защити се Оливър и се огледа наоколо, уж нехайно.

На Ник му се стори, че си беше спукал няколко ребра в опит да задържи смехът си. Грейс обаче, нямаше този късмет, затова се изсмя, като получи смъртоносен поглед от страна на Оливър.

-Няма ли да почва церемонията по разпределянето? -изохка русото момче и прилегна на гладката повърхност на масата, която все още беше празна.

-Аха, почва... -оповести Леви. -Май.

Професор Макгонагъл се беше изправила и разтворила обятия, се усмихна и все така с широка и лъчезарна усмивка, изчака да настане тишина.

Щом всички притихнаха и впериха погледи в директорката, тя свали ръцете си и огледа всички зорко над очилата с правоъгълна форма.

-Добре дошли в "Хогуортс"! -започна тя. -Преди масите да бъдат отрупани с всякакви ястия, предстои Разпределителната церемония. -лицето й помръкна. -За съжаление, трябва да оповестя изчезването на Разпределителна шапка.

В залата се разнесе шепот, а напрежението се надигна. Еди се понамести на стола си неспокойно, докато оглеждаше положението. Понеже Ник го познаваше отлично, знаеше, че той се опитва да открие виновника в морето от лица на различни възрасти.

-Тишина. -рече с кадифен глас професор Хъдсън.

Щом отново се възцари тишина, директорката продължи.

-Не си мислете, че това деяние ще остане ненаказано! Човекът, опорочил училището, шапката, ще си плати! Няма да ви разочаровам, -продължи тя. -Разпределителната церемония ще се състои!

Всички започнаха да си шушукат разпалено и развълнувано.

Професор Макгонагъл извади пръчката си, размаха я и в залата, встрани от Височайшата маса, се появиха четири статуи.

Ник веднага разпозна статуите, а те му донесоха много спомени, някой добри, други не чак толкова.

Четирите статуи бяха така изящно направени и приличаха поразително на четиримата чудаци.

Четиримата чудаци, които имаха заслугата за създаването на училището, а именно Годрик Грифиндор, Хелга Хафълпаф, Роуина Рейвънклоу и Салазар Слидерин. Дори само от самите им статуи струеше величие.

Преди пет години, те магически се бяха появили в училището и с тяхна помощ то бе защитено. Те бяха увеличили силите на учениците и преподавайки, ги бяха научили на невиждани магии и стратегии в дуели. Дотолкова бяха увеличили силите на учениците, че първокурсниците бяха способни на магии, които се изучаваха в много по-късен етап.

Основателите бяха и причината Ник да се беше отрекъл да използва магия.

-Моля всички първокурсници и новата ни ученичка да застанат в редичка пред статуите с лице към масите на домовете. -рече Макгонагъл и посочи свободното място между масите и статуите.

Всички първокурсници, с треперещи крака се запрепъваха напред. Ник си спомни колко притеснен бе тогава, когато той и Ари Джонсън прекосяваха залата. Щом шапката бе сложена на главата му, тя му беше наредила в кой дом да отиде.

Ник смяташе изчезването на Разпределителната шапка за крайно подозрително деяние. В главата му избухнаха нова заря от мисли, но колко повече мислеше, толкова повече отговорът му отбягваше.

Щом учениците запълниха празното пространство, Еди се изправи и мъкнейки един списък се спря до тях и започна да обяснява.

-Щом чуете името си, отстъпете крачка назад, обърнете се към статуите и съответният основател, ще ви прати в съответният дом. -в залата се чуха шушукания, от страна на отдавна разпределените с шапката ученици.

-Моля за внимание! -изобщо не повиши тон Еди. -Не подценявайте точността на статуите. В тях, досущ както в шапката, е вкаран разума на основателите. Така, нека Разпределителната церемония започне! -рече на леко по-висок глас Еди, защото все още имаше ученици, които си шушукаха разпалено.

Ник се ядоса. Това беше първата година на Еди като заместник, а в тази година се налагаше той да търси ученици в гората, после да утешава Макгонагъл, а сега да се справя с нов начин на разпределяне, защото шапката я нямаше. Нима нямаше да му е далеч по-лесно шапката да бе там и да не се налагаше да озаптява училището. Еди не го заслужаваше! Нямаше по-точен и готин учител от него!

Ник го хвана яд на човека дръзнал да развали първата година на Еди като заместник-директор. Прииска му се да направи нещо, за да накара говорещите да си затворят устите.

-Няма ли да спрат да приказват! -каза гневно Грейс, която беше пребледняла от яд.

Ник погледна към Макгонагъл, която приличаше на домат. Тя се изправи от стола на директора и огледа всички.

-ТИШИНА! -гласът й обиколи всяко кътче на залата, оставяйки след себе си тишина.

Еди погледна благодарствено към директорката, която просто -Ник се ухили -му намигна.

Доволен, Ник се намести на мястото си, в очакване на разпределителната церемония. Коремът на Оли закъркори отново в такт със ситуацията.

-Брукс, Кели! -извика първото име от списъка Еди.

Дребно русо момиченце разбута тълпата пред нея и застана пред статуите. В първият момент не стана нищо, ала след това статуята на високият и внушителен мъж се размърда -всички ахнаха - и изпълни залата с гръмък глас:

-СЛИДЕРИН!

Слидеринската маса избухна в ръкопляскания и викове. Те посрещнаха малката Кели и започнаха да я поздравяват въодушевено.

-Донъти, Алън! -изчете следващото име Еди.

Глава с кефтенява коса застана пред статуите, на път да припадне.

Статуята на висок мъж, с дълга брада и коса се размърда.

-ГРИФИНДОР!

Момчето заподскача облекчено към масата избухнала от ръкопляскания. Грифиндорци посрещнаха момчето прещастливо.

И така минаха още много деца. Брад Фостъри, Дороти Фрос, Мелъри Дженкис и Майкъл Прескот се присъединиха към Грифиндор. Дерек Пайнс и Аугуста Милър бяха разпределени в Слидерин. Хари Монтгомъри, Зак Скот и Рейчъл Суон, бяха пратени в Райвънклоу, а Реджи Бегинс, Науми Рок и Бенедикт Бъш -Хафълпаф.

-Уилямс, Марж!

Най-сетне дойде ред и на Марж, която изглеждаше сравнително спокойна, но притеснението нямаше как да бъде напълно прикрито. Тя пристъпи напред със сковани крака.

В първата минута всичко беше наред -статуите, досущ като шапката имаше случаи да размишляват доста време. Тази година имаше ученици разпределяни минутка и половина, ала след като минаха две минути Ник го присви коремът.

По лицето на Макгонагъл и половината училище се четеше неприкрито любопитство.

Макгонагъл се приведе и зашушна нещо на Хорас Слъгхорн, който се размърда недоволно.

Най-накрая статуята на Грифиндор се размърда, а писък заседна в гърлото на Ник.

-Невъзможно! -проплака той по-скоро на себе си, отколкото на когото и друг да е било.

Статуята на Грифиндор отново замръзна.

Професор Хъдсън погледна притеснено директорката. Макгонагъл се надигна в очакване.

След това се чу ново раздвижване и статуята на Слидерин, оповести:

-СЛИДЕРИН!

Марж изглежда не беше много доволна от решението, а и от масата на Слидерин не я посрещнаха много щастливо. Някои запляскаха вяло от добро възпитание.

Тя, червена от яд се запъти към масата и се смести между две момичета, които се опитаха да държат известна дистанция от нея.

Ник се почувства облекчен, но въпреки всичко не можеше да разбере какво беше прихванало статуята на Грифиндор.

Еди се върна до мястото си до Макгонагъл, която се изправи, размаха пръчка и на четирите маси се появиха нечувани ястия и блюда.

-Бон апетит! -рече директорката и се настани на мястото си, като потъна в оживен разговор с Хъдсън.

-О, най-после! -заликува Оли и нападна храната.

След още един поглед на ядосаната Марж, Ник най-накрая успя да се поотпусне и си сипа малко яхния, като имаше намерение да не мисли за нищо повече тази вечер, а просто да се наслаждава на вечерта с приятелите си.

AnnSlavova/Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава, която вече наистина мисля, че ще ви се стори #скучна. Чувствайте се свободни да се оплачете и да изразите мнението си относно главата.

Между другото ето и един интересен факт - Дж. К. Роулинг е обмисляла идеята със статуите, които да са във Входната зала и да разпределят учениците!

И е крайно време да се запознаем с героите -Ник, Оливър и Грейс, които може да намерите горе на снимката! Не са точно както си ги представям, но горе-долу. Ако искате и за тях кажете какво мислите!

Имаме и нова корица и да...

Нова глава не знам кога ще имам възможността да кача, но със сигурност ще е след започването на училище :(

Ами това е всичко! Все пак се надявам поне малко да сте се насладили на главата!

Благодаря за отделеното внимание. Ето на това му се вика бележка :D по-дълга от главата.

Ако имате въпроси можете да ги зададете или в коментарите или на лично -отговарям с известно ограничение.

Ами това е!

Лека вечер!