"Катерене... По седалки"

-Махни си крака от лицето ми! -ядосано каза Ник.

Все още беше непрогледен мрак и нищо не даваше признаци, че някой ги търси. Виковете от съседните купета бяха спрели и тишината започваше да ги обгръща.

-Знаеш ли? Ние сме магьосници! -заключи Оли.

-Не думай! -престори глас Ник. -Какво си си наумил?

-Лумос! -прошепна Оли и в тъмнината затрепка лека светлинка.

-Практически училището не е започнало и нямаш право на магия! -отсъди Ник и се огледа.

Не се виждаше нищо извън обсега на мъжделивата светлинка, която хвърляше пръчката на Оли, но това, което Ник установи беше, че влакът беше преобърнат и сега плъзгащата се врата им служеше за под.

-Практически, мога да ползвам магия в определени обстоятелства, а това е такова, нали? -заостроумничи Оли и се понамести. -Ей, Ник?

Ръката, с която Ник се подпираше, вече го болеше и трепереше, а самият той започваше да смята, че в това имаше нещо гнило.

-Мхм? -отговори Ник.

-Има ли шанс стъклото да се счупи? -попита Оли и преглътна, сякаш огромна буца беше заседнала на гърлото му.

Разбира се, че имаше шанс. При това огромен!

Ник взе решение!

-Трябва някак си да се измъкнем! -измънка той и потърси Оли.

Единственото, което видя от своят приятел, беше носът му.

-Аха, за това се сетих и сам. А някакви идеи? -изръмжа Оливър и започна да мести пръчката си с цел да поогледа.

Ник веднага реагира!

-Разбира се! Ще се покатерим по седалките и така ще стигнем до прозореца! -заобяснява той. -Така ти ще го разбиеш и ще се измъкнем!

Ник не видя изражението на Оли и тъмното, но му се струваше, че той беше смръщил вежди.

-Ами... -поколеба се Оливър. -Все пак нямаме друг план... Но дали седалките ще издържат на обратен натиск?

-Сега ще разберем! -каза Ник и виждайки колкото може, той се метна на една от седалките.

Тя изскърца зловещо, но не поддаде. Ник въздъхна и продължи напред.

-Ами и аз да почвам, а?

Оли последва Ник по отсрещните седалки.

Щом Ник стигна прозореца, той се хвана за дръжката и не пусна, докато не дойде и Оливър.

-Лесно ти беше на теб? -въздъхна Оли и избърса чело с ръкава си.

-Щом казваш! -вдигна рамене Ник.

-Аз бях с пръчка в ръка! -ядосано излая Оли.

-Хайде! -подкани го Ник.

Оли насочи пръчката си към прозорецът и прошепна:

-Диффиндо!

Ник пусна дръжката в последният момент и едва се закрепи.

-Ти отивай, аз ще взема пръчката ти и идвам! -извика Оли и с един скок се прехвърли от страната на Ник.

-Не ми трябва, тръгвай! -викна Ник.

Оли само му се ухили и изчезна от погледа му.

-ОЛИВЪР!

Ник беше обезумял от гняв. Беше му казал да не ходи!

Изведнъж русата глава на Оли изскочи и той се хвана с едната си ръка за нащърбеният край на прозореца. Заради стъкълцата, от ръката му шурна кръв, а той извика.

Ник веднага реагира, като му подаде ръката си.

-Хвани ръката ми, муле такова!

Оли хвана с другата си ръка, тази на Ник и само след секунда, те се бяха проснали на земята и бяха извън влака.

-Оу, това да скочим, не беше най-добрата ти идея! -оплака се Оли и се хвана за корема.

Ник, на който въздуха му беше излязъл при скока, просто продължи да лежи на тревата, все така загледан в луната, която скоро се беше показала на хоризонта.

Оливър, който беше много по-любопитен, от който и друг да е било, се поизрави и огледа.

-Къде сме? -попита.

Ник въздъхна и се изправи на крака.

Пред тях имаше гъста гора. Толкова гъста, че короните на дърветата й правеха такава сянка, че нямаше ни една ивица лунна светлина, която да е пробила. Ник би се обзаложил, че са близо до Забранената Гора, но пък му се струваше почти невъзможно! До "Хогуортс" би трябвало да има още около един-два часа път. Определено бяха далеч от училището, което никак не беше добре.

Ник върна поглед към влака и ахна.

Не целият влак беше преобърнат, а само вагона, където беше той...

Нямаше достатъчно време, за да помисли, защото шумоленето на един храст наблизо го накара да се обърне. Той посегна към джоба на мантията си, но се сети, че пръчката нямаше да му помогне.

Изглежда и Оли беше чул шумът, защото се изправи на крака и извади пръчката си, като с другата ръка подаде тази на Ник.

-Не ми трябва! -изсъска Ник.

-Ник, аз не се сърдя! Беше инцидент и се случи преди пет години! Не пропилявай живота си! -каза Оли, а Ник взе пръчката си, въпреки че нямаше никакво намерение да я използва.

-Кой е там? -извика Оливър.

-Какво правиш? -сръга го Ник отчаяно, но точно в този момент от там излезе някой, който от началото не можаха да разпознаят.

Този някой насочи пръчката си към тях и започна да изрича заклинание:

-Вцепени...

-Грейс!

AnnSlavova:

Здравейте!

Това е първата глава на втората част :)

Надявам се да ви хареса. Ако желаете изразете мнението си.

Между другото, започнах проект (The Flames of the Fire - "Пламъците на Огъня"/ в профила ми), който си е изцяло различен от това, което съм правила до сега. Ако се интересувате от Крал Артур и още приключения го прегледайте, ама не е важно :)

Нова глава ще кача колкото може по-скоро.

Как е съботата при вас? Надявам се добре.

Лек ден!