"И как ще свърши"

-Вцепени се!

-Сектумсемпра!

-Експелиармус!

Те тримата се бореха, за да стигнат до "Галерията на Писъците", мястото, където всичко бе започнало и бе предречено, всичко да приключи... Или може би не всичко.

Ник, Оливър и Грейс бягаха по почти безлюдните коридори на "Хогуортс", като повечето се бяха скупчили за битка в Голямата Зала. Сред тях бяха Хари, Рон, Хърмаяни, Драко, Невил, Филч, Джини, Луна, Нют Скамандър и други ученици прославили училището със смелост, дори била и тя малка.

-Приближаваме! -извика Ник и усети остра болка в гърдите.

Почти въздуха вече не му стигаше. Ах, това бягане!

Тримата се спряха пред позната им до болка дървена врата. Ник напипа белият кичур в косата си и въздъхна. Край! Нямаше връщане назад.

Той протегна сковано ръка и отвори вратата.

Изненада споходи и трима им.

-Може да сме ги изпреварили? -попита Грейс, като в гласа й се долавяше толкова голямо успокоение.

-Може. -съгласи се колебливо Ник.

-И сег... -поде Оливър.

-Или може би ние ви очаквахме!

Някъде от нищото пред очите им изникнаха Джамал Фоукс и Морс. По лицата им играеха злобни усмивки.

-Но не и теб, Ник... Някак си почувствах, че си жив... Не знам как става това, но... -започна Фоукс. -Добре, че се случи, иначе нямаше да успеем да ви спрем.

Ник се почувства странно, а и белега му сякаш загуби топлина и мястото стана безчувствено.

-Ще унищожиш света, така ли? -попита Ник и стисна пръчката в ръката си по-силно от всякога.

-Не, няма. Ще унищожа този Магически Свят! -изръмжа Фоукс. -Той не заслужава да просъществува! Тук... -мъжът говореше с неописуема злоба. -Магьосниците са, зли, егоистични -изброяваше той на пръст. -И жестоки! Те отнеха моят брат и сега е време и аз да им отнема по нещо скъпо за тях! -завърши драматично своя монолог.

-Ние не сме жестоки! -извика Ник и се приготви за битка, защото знаеше какво да каже, за да може да го ядоса. - Просто е това, че ти и брат ти, сте твърде глупави да чатнете както е само-жер-тва!

Лицето на Фоукс се изкриви и той изрева някакво заклинание, което Ник отблъсна с лекота.

-Ти, трябва да си мъртъв! -викаше и запращаше заклинания по момчето, което се стараеше да ги отблъсква.

Оливър и Грейс се канеха да нападнат Морс, който изглеждаше много лесен за побеждаване, понеже не използваше пръчка.

Те двамата извадиха пръчките си, но той просто се усмихна и след секунда, Оливър и Грейс усетиха нетърпима болка, която ги събори и ги накара да се сгънат на две. Жестока! Нетърпима! Жилваща! Такава бе болката... А спомените... Лошите спомени връхлитаха децата и те нямаха сили да станат да и да преборят Морс.

Ник далеч не се справяше по-добре.

Силите му се източваха, а Фоукс продължаваше като обезумял да изрича какви ли не заклинания и проклятия, предназначени за момчето.

-Авада Кедавра! -извика Фоукс.

-Експелиармус!

Заклинанията им се срещнаха по средата.

Зелено се вкопчи в червено. Ник почувства силата на заклинанието на Фоукс и краката му още повече омекнаха. Но той нямаше намерение да се предаде! Момчето стисна зъби и насочи цялата си енергия към заклинанието и целта да оцелее.

-Предай се! -извика Фоукс.

-Пести си силите, Фоукс! -извика Ник, но истината бе, че всяка една глътка въздух му източваше силите и го караше да иска да се предаде и да се върне на прекрасното място, при Дъмбълдор.

-Ти, какво разбираш, ти?! -попита Фоукс и погледна към Морс, който се готвеше да причини още болка на Оливър и Грейс.

-Болката... Идва! -усмихна се той.

Виковете на Оливър и Грейс изпълниха стаята и Ник сега забелязва какво се случва с тях.

-Не! -извика Ник, което му костваше огромно усилие.

-Още малко? -попита Морс, но срещна погледа на Фоукс, който само му кимна и другият мъж се запъти към една от картините и застана пред нея.

Изведнъж в ръцете му се появи книга и той започна да си мрънка нещо под носа... Викаше душите на умрелите!

-Ха, свършено е с теб, дребосък! -започна Фоукс. -Приятелите ти са изгубени, всичко и всички са. Щом душите на мъртвите се върнат, трябва да знаете, че са непобедими! По-добре тичкай и кажи на приятелчетата си, на... -надеждата, която живееше в Ник, с всяка една дума на Фоукс, угасваше. -На Потър, на Уизли, Стол... О, не... Те, те вече са почти... Са почти мър-тви!

И тя угасна...

-НЕ! -извика Ник и Фоукс използва уязвимостта му.

Мъжът прекъсна заклинанието, а от силата му Ник отскочи назад и се блъсна в стената. Пръчката му изскочи от ръката, а Фоукс я ритна и тя се спря близко до Оливър.

Всичко започна да плува в мъгла, но Ник ясно виждаше... Фоукс изтръгна книгата от ръцете на Морс и започна да мърмори с насочена пръчка към картината... Скоро всички щяха да бъдат само привидения!

Това не биваше да се случва!

Ник събра всички сили останали в него.

С треперещи крака той се изправи и погледна Оливър, който с голяма мъка, му хвърли пръчката.

И Ник не знаеше как, но знаеше как да спре Фоукс без, който и да е, да пострада. Той улови пръчката си във въздуха и изрече простата магийка:

-Диффиндо!

Лъчът удари картината, която беше искала да го обладае преди, и тя засвети, като започна да се разпада, сякаш по-малко отнасяна от вятъра, докато не изчезна напълно...

-Не! -изрева Фоукс и метна книгата върху Морс, който проплака тихо. -Ти! Унищожи порталът!

Ник се усмихна и отново приготви пръчката си.

-Господарю! -прекъсна ги Морс.

-Млъкни! Ще го убия! -изрева отново Фоукс и обходи Ник с поглед.

-Идват други силни магьосници, чувствам го! Много са, не ще ги надвием! -рече Морс, престрашил се да пренебрегне заповедта да си държи устата затворена, и двамата с Фоукс се спогледаха многозначно.

Фоукс прибра пръчката си много трудно -сякаш някой невидим му дърпаше ръката, за да се бие още. Кой знае колко зъби беше изпочупил в опит да се въздържи да не нападне Ник.

Той се приготви да се магипортира, но преди това се обърна към Ник, с злобни пламъчета в очите, и рече:

-Основателите не винаги ще са тук да повдигат силите ти, момче! А когато те си отидат аз ще се върна! Ще те намеря... Винаги ще те намирам, а когато това стане, ще те уни-що-жа!

Тонът на мъжът успя да скове кръвта на Ник, но той реши да не го показва.

-Направо ти повярвах! Дори ти не си повярва!

Джамал Фоукс сви устни и хвана Морис, който само с мисъл причини още болка на децата, и двамата се завъртяха шеметно, като изчезнаха.

Ник, който се беше строполил на пода от болката причинена му от зловещият Морс, не можеше да повярва, че всичко беше свършило. Болката беше толкова силна, че той виждаше размазано, но щастието, някак си я замаскирваше.

Момчето с мъка се изправи и се надвеси над Оливър и Грейс, които... Бяха в безсъзнание и... И не дишаха!

Болка по-силна от всяка скова тялото на Ник.

-Оливър?! Грейс?! Чувате ли ме?! -проплака той и една сълза се стече по лицето му...

Шляп.

Ник беше придърпан на пода от Оливър и Грейс, които го запрегръщаха силно. Просто се бяха престорили, че са мъртви, което накара Ник да негодува.

Тримата заедно се смееха и наслаждаваха на този момент, на победата им.

-Глупаци! За миг си помислих, че... -ядоса се Ник, но същевременно се смееше с глас.

-Никога няма са се отървеш от нас! -напевно казаха Оливър и Грейс и тримата все така прегърнати, започнаха да се гъделичкат и ръгат... За пръв път от толкова време те не мислеха за проблеми. Проблемите, сякаш бяха отлетели толкова надалеч, че бяха затрити от главите на децата... Децата спасили денят, децата предотвратили толкова смърт, децата Спасители!

***

Щом, най-сетне и трима намериха сили да се изправят, подпирайки се, те излязоха от стаята.

Огледаха коридора, който изглеждаше почти безлюден... Но те бяха там. Две фигури... Ник веднага ги позна!

Те изглеждаха отчаяни, загубили надежда, съдрани, кървяха и накуцваха... Но той ги позна.

-Мамо! Татко!

Ник се затича към тях и само след секунда се оказа в обятията им... За пръв път от толкова време насам!

-О, Ник, обичаме те! -проплака майка му.

Не беше нужно и той да им казва колко ги обича, защото се надяваше, че ги стискаше достатъчно силно, за да им докаже.

В коридора се чуха още стъпки и от ъгъла се появиха всички. Джеймс, Ари, Леви, Мери, Каси, братята Стол, Хари, Рон, Хърмаяни, Джини, Албус, Драко, Невил, Филч и още много познати и приятелски лица.

Оливър и Грейс се затичаха и се метнаха върху Джеймс.

В коридора се разнесе приятен и звънък смях, смях, който от доста време не бе огласявал дългите коридори на "Хогуортс".

-Клаудиус избяга също. -оповести Макгонагъл, която се задаваше заедно с Кингзли от ъгъла.

Щом новата-стара директорка видя гледката и чу смехът, очите й се насълзиха и тя започна да подсмърча.

-Браво! Браво на всички ви! -проплака тя с тъничък глас и просълзени очи.

Ник, заедно с родителите си, се присъедини към другата голяма тълпа, която започна да поздравява него, Оливър и Грейс за победата.

Той беше щастлив и...

И най-накрая всичко беше свършило... Или поне за сега всичко беше утихнало!