"Гонят Миневра Макгонагъл"

Ник веднага се осъзна. Докосването с паранормалната ръка го разтресе из основи. Всяка клетка от тялото започна да го боли, сякаш му бяха пуснали сто волта ток.

-О, Мерлин, Джеймс... -изпищя Грейс.

Оливър, Грейс и Джеймс се втурнаха към Ник и го хванаха за мантията, като се опитаха да го издърпат обратно.

-Продължавайте да дърпате, не спирайте... -извика Джеймс и пусна Ник, като ръката повлече и другите две деца след себе си.

Ръката почти беше вкарала Ник в картината, когато Джеймс насочи магическата си пръчка и извика:

-Вцепени се!

Ръката замря и пусна Ник, а другите продължиха да дърпат, докато не се озоваха на пода -когато ръката беше пуснала момчето, те все още дърпаха толкова силно, че паднаха.

-Ох, поне някой омекоти удара ми... -простена Ник, който се чувстваше с години по-стар.

-Да'а, а'с -измънка Грейс.

-Ни'шъ оплаквайти! -простена Оливър, който имаше удоволствието да е най-отдолу.

-Добре ли си Ник? -попита Грейс, след като се разплетоха.

Ник не отговори. Имаше чувството, че някой му бе взел годините и че сега той бе на не по-малко от петдесет.

-Ник? Какво е това? -попита тя и докосна един кичур от светло кафявата му коса -изглеждаше ужасена и притеснена.

-Какво? -попита той и погледна кичура -беше бял.

-Това не ми харесва! -рече Грейс и го погледна притеснено.

Тя беше леко раздърпана сякаш сега ставаше от сън, може би защото Оливър я беше дърпал за халата.

-Има ли други бели кичури?! -попита Ник и прекара ръка през косата си.

Тя поклати глава отрицателно.

-Чувате ли ги? -попита Оливър.

Той се държеше странно -оглеждаше се притеснено, пристъпваше от крак на крак и нервно облизваше устни.

-Кое? -попита Грейс.

-Портретите! -извика той и си запуши ушите. -ИСКАМ НАВЪН!

-Трябва ни изхода! -рече Ник и започна да се озърта. -Веднага!

-Тук! -извика Джеймс.

Ник и Грейс хванаха Оливър и се насочиха към него, държейки пръчките си.

-Не, трябва да отида при нея! -викаше Оливър и се дърпаше назад.

-Лошо момче... -скара му се Грейс. -Не се дърпай де. Имаш голям шанс да спечелиш дърпане с хипогрифи!

С мъка го домъкнаха до Джеймс и видяха вратата. Съвсем същата, но на различно място. Оливър все още се дърпаше, та не можеха да го удържат.

-Помогни ни! -примоли се Ник.

-Какво му стана? -попита Джеймс, докато хем държеше дърпащият се Оливър, хем се опитваше да отвори вратата.

-Не знам! ОХ, не се бутай. -те започнаха да се боричкат опитвайки се всички да минат през вратата.

Едва успяха, а и падаха, като половината им тяло бе все още в зловещата стаичка, а другата -навън в коридора, пред нечии обувки. Щом Ник погледна нагоре видя притежателя на обувките -професор Макгонагъл. Приличаше на огнедишащ дракон. Устните й бяха прекалено свити и бледи, самата тя бе изгубила руменина, а ноздрите й бяха разширени -единственото, което липсваше беше да излиза пушек от тях. Носеше халат от шотландски карета и изглеждаше така, (повярвайте, наистина) сякаш беше готова да убие някой. По лицето й се четеше такава неописуема ярост, че точно сега на Ник му се прииска все още да са в стаята, колкото и зловеща да бе тя.

Те се изправиха. Врата се затвори след тях.

Навън беше светло! Ник си помисли, че това навярно е невъзможно, защото бяха стояли в стаята не повече от половин час.

Професорката местеше гневни погледи към всеки един.

-Как... -гласът й трепереше. -Какво си мислихте?

-Ами... -рече Грейс, като се опита да измисли някакво оправдание, обаче не можа.

-Добре, че беше портрета на професор Снейп, за да ми каже че сте сами навън! -рече тя едва-едва.

-Ако ни беше пуснал нямаше да стане така! -рече Ник гузно.

-И аз не бих, предвид държанието ви към него! -рече тя нацупено.

-Миневра? -прекъсна ги някой.

Към тях крачеше Юник с бодра крачка, сякаш денят му по-хубав не би могъл да стане.

-Чух какво е станало. -рече с кадифен глас той. -Миневра кажете ми как може все още "Галерията на Писъците" да е отворена и достъпна?

Професорката сви още повече устни -ако това изобщо бе възможно.

-Не знам, тя беше запечатана. -отсече веднага строго тя.

-Именно, не е ли ваш дълг да проверявате дали това е така? -попита я той спокойно.

-Няма видима причина галерията да се появи отново! -категорично каза професор Макгонагъл.

-Но тя е факт! И е видимо, че за малко не са пострадали ученици. -кимна той към Ник, Оливър, Грейс и Джеймс, който гледаха виновно към пода.

Професор Макгонагъл не каза нищо, което сякаш беше положителен отговор за Юник.

-Миневра Макгонагъл, вие сте изгонена от училището за Магия и Вълшебство "Хогуортс". -рече с лека усмивка той.

-Какво? -ахнаха всички деца заедно.

-Да, -обясни Юник. -Тя заложи работата си и каза, че ако нещо опасно и застрашаващо живота на учениците се случи, ще предаде поста си в ръцете на Министерството на Магията.

-Ама не можете да изгоните Миневра Макгонагъл! -възропта Джеймс, след което се поколеба. -Аз призовах Галерията?! -рече не толкова убедително.

-Не, -изпищя Макгонагъл и застана пред Джеймс. -Ще напусна училището Юник, след одобрението на Министъра на Магията.

Юник се усмихна още по-ехидно и извади един пергамент.

-За щастие, -подаде й го той -Това вече е уредено.

Професор Макгонагъл взе пергамента, преглътна и попита със свито гърло:

-С подпис от Кингзли?

-Точно така! Можете да си съберете нещата, професоре! -рече той, усмихна се отново, обърна се на петичка и тръгна надолу по коридора с развята черна мантия.

Професорката сякаш го бе очаквала. Тя просто въздъхна, сгъна пергамента и го прибра в джоба си, като се обърна към тях:

-Само да си направил нещо Потър! -изсъска му тя. -Стой си спокойно, ще проуча тази работа. Да не си потърсил пак Галерията!

-Ама, -опита се да възрази Джеймс.

-Шшшт -прекъсна го. -Трайте си, ако има нещо нередно ми пращайте сова. А сега, отивам да си събера нещата. -тя тръгна надолу по коридора, като ги остави безмълвни. -Странно! Замъкът ще ми липсва! -подшушна си тихичко, ала те я чуха.

Сърцето на Ник се сви. Ами сега? Училището нямаше как да бъде същото занапред!

Те се обърнаха, за да хвърлят последен поглед на стаята, ала вратата я нямаше.

-Е, поне се свърши -подсмъркна Грейс.

-Няма да ходим повече в тази Галерия. -кимна Оливър, който явно се беше осъзнал.

-Да, -усмихна се неохотно Ник.

-Говорете за себе си. -изписка Джеймс, докато трескаво бъркаше в джобовете на мантията си. -Аз ще се наложи да се върна! Загубил съм си пръчката в Галерията!

AnnabethSlavova:

1065 думи без крайната "Бележка на автора".

Здравейте хора, как сте? Надявам се добре.

Ето я и главата. Надявам се да ви хареса. Оставете мнението си в коментарите, ако желаете разбира се :)

Ами това... Сякаш... Ако искате да ме питате нещо питайте!

А, и още нещо -не знам кога пак ще качвам, защото не знам какво ни е приготвила учителката -,-

Ако ни е приготвила нещо поносимо, сигурно ще кача сряда, а ако не... Четвъртък?

Ами лека и мека и с дюшека полека :D