"Борба с картофено пюре"

След като професор Трелони се осъзна, тя им се усмихна отново и си тръгна, а професор Макгонагъл, изглеждайки леко притеснена ги отпрати по домовете, като им даде по още едно листо и заръча да се упражняват многократно!

Слуховете за станалото в кабинета по трансфигурация успяха да обиколят цялото училище само до вечерта. Това бе вероятно най-обсъжданата тема в Голямата Зала. Друга много обсъждана тема бе как Джеймс Потър оцветил веждите на едно момиче и то не кое да е момиче, а Грейс Съливан. Момичето изглеждаше с нормални вежди на вечеря, но тя беше минала през болничното крило, така че...

Ник дълго и дълбоко размишляваше над случилото се. Дали това беше едно от истинските пророчества, онези които са истински? Всеки бе чувал, че именно професор Трелони бе направила пророчеството за Хари Потър и Лорд Волдемор и това за завръщането на Лорда, и всичко се беше случило. Ник наистина здравата любопитстваше по този въпрос. Изглежда обаче, че Оливър и Леви изобщо не ги вълнуваше. Те оживено обсъждаха всякакви фантастични животни. Леви си падаше по тези неща, което бе нормално имайки предвид, че Нют Скамандър, автора на "Фантастични животни и къде да ги намерим" му бе пра-пра-пра чичо? То и Ник не беше много сигурен колко "пра-та" имаше преди чичо.

-Знаеш ли, че фениксите се възпламеняват и се ражда нов от пепелта? -Леви говореше с такъв пламък в очите си, че Ник започна да се плаши.

-Да, да -отегчено рече Оливър, като си сипваше малко картофено пюре.

На масите имаше отново необятно много ястия. Ник реши, че и той иска картофено пюре и тъкмо започна да си сипва, когато някой го стресна:

-ЕЙ, О'БРАЙЪН! -Джеймс така го ръгна в ребрата, та сякаш не бе достатъчно че беше викнал, като луд!

Ник подскочи, а цялата купа с картофено пюре прелетя и се катурна върху главата на Оливър, който заприлича на мърляво улично коте. А пък купата на главата напомняше на каска.

Ник го напуши такъв смях, като видя изражението по лицето на Оливър, че не можа да спре да се смее.

-Приключи ли? -попита през зъби Оливър.

Леви се беше катурнал от пейката от смях. Грейс беше затулила уста.

-ПРЕКЛЮЧИХТЕ ЛИ? -викна Оливър, а Джеймс продължи да се смее.

-Добре тогава! -каза Оливър, като видя, че никой не спря да се смее.

Момчето взе малко пюре от косата си и замери Джеймс. На четвъртокурсника това му дойде от изневиделица и първоначално не каза нищо -само гледаше върха на носа си, където имаше малко пюре, като напомняше на връх Еверест. Ник определено не искаше да се цапа с пюре, затова отиде на една страна. След като Джеймс се осъзна, се ухили глуповато и започна да граби с шепи картофено пюре и да мята на всички страни.

Ник не разбра кога започна и приключи всичко, но за няколко минути в Голямата зала стана страшен фронт, докато ученици от всички домове се мериха с картофено пюре. Това беше, Оливър бе открил новата мода!

Забавата обаче не продължи дълго, защото професор Макгонагъл ги спря и ги сгълча, като забрани картофеното пюре от ястията в "Хогуортс".

Всички се прибраха в общите стаи целите в пюре. Мантията на Ник беше цялата покрита с картофено пюре, Оливър изглеждаше все едно са го кълвали ято косове, а пък Джеймс имаше дори в носа си.

Всички си взеха душове, което не беше лесно, защото абсолютно всички бяха картофопюренизирани, но най-накрая се осъществи, и те си легнаха свободни от картофеното пюре.

***

-О'Брайън, шшшт! Събуди се.

Ник летеше в облаците с разперени криле? Имаше големи бели криле и когато подминаваше различни сортове птици те го гледаха, като втрещени. Един кос се оказа много недружелюбен и започна да го кълве по ребрата.

Ник сънено отвори очи и се оказа в непосредствена близост до носа на Джеймс, който настойчиво продължаваше да го ръга... Явно той беше досадният кос от съня му!

-Ох, -успя да каже Ник.

-Шшшт -изшътка му той. -Идвай!

-Какво, къде?

Джеймс не му отговори, затова Ник стана, сложи си един син халат и нетърпеливо изчака Джеймс да събуди Оливър. След като и другото момче се загърна, Джеймс им даде знак да го последват.

Щом стигнаха общата стая, Ник вече взе да се чуди къде ги водеше Джеймс.

-Къде отиваме? -шепнешком попита Ник.

-Шшшт. -отново им изшътка той.

Момчето бутна портрета и тримата преминаха през дупката, като излязоха в окъпаният от лунната светлина коридор.

-Къде ни водиш, Джеймс? -попита Оливър, като портрета се затвори след тях и Снейп ги загледа любопитно.

-Да поразгледаме! -рече той ентусиазирано.

-Слава Богу! -рече някой, като ги накара да подскочат до небето.

Грейс Съливан се появи до тях. Тя явно се бе спотайвала в сенките.

-Ох, Мерлин... -въздъхна Оливър. -Изкара ми акъла!

-Какво правиш тук? -опита се да прикрие радостта си Джеймс.

Тя беше по розов халат и изглеждаше начумерена.

-Ами отидох да се видя с Мери и когато се върнах той -тя кимна към картината на Снейп. -Не ме пусна да си вляза.

Всички го погледнаха ядно. Той не проявяваше интерес към тях, а към една прашинка на черната си мантия.

-Типично! -рече рязко с тих глас Снейп. -Грифиндорци винаги са недоволни от всичко. А, този тук, същият като баща си и дядо си, само се лутае по коридорите и се надява на късмета да не го спипат.

Джеймс се усмихна наперено.

-Сега ще ме пуснеш ли? -попита Грейс, Снейп.

-Не! -отсече рязко той.

-Хайде де! -измрънка тя. -Какъв е смисъла от него, като не ни пуска? -изръмжа. -Скъперник.

Снейп я погледна и вдигна вежди.

-Какво каза, момиче?

-Момичето си има име, точно като теб. -обади се Ник.

Според него, въобще не беше честно той да не ги пуска да си влязат в Общата стая.

-Понеже си бил в "Слидерин", и ненавиждаш "Грифиндор" си отмъщаваш сега, нали? -попита Ник. -Пусни ни да си влезем!

-Да пускай ни! -подкрепи и Оливър като се огледа стреснато. -Може Филч да ни наблюдава!

-Елате с мен, де! -тропна с крак Джеймс.

Ник се ядоса, че стана от леглото. Трябваше да се досети, че има нещо гнило в тая работа. По принцип щом го правеше Джеймс, винаги имаше нещо нередно. Ами ако Филч ги спипаше? Дъртият козел бе дърт, но пъргав.

-Ти си виновен. -унило рече Ник. -Снейп... Професор Снейп пуснете ни! -рече Ник.

Снейп си замълча.

-Защо изобщо го молите, оставете го. -рече им Джеймс. -Той не може да бъде умоляван!

Снейп се усмихна студено и рече:

-Ако бяхте казали вълшебната думичка, можеше и да ви пусна, но сега ме извинете, трябва да посетя другият си портрет в директорският кабинет. Гледайте Филч да не ви спира, и внимавайте, той знае за мантията-невидимка на Потър. -той изчезна от платното.

Ник си помисли, че по-зле не може да стане -оставени тук, без шанс да влязат в Общата стая, далеч от уюта на леглата и с голяма възможност Филч или някой друг да ги спипа -колко жестоко се лъжеше!

Главата посвещавам на Алън Рикман, който единствен можеше да бъде професор Сивиръс Снейп!

AnnabethSlavova:

Думи 1155 без "Бележката на автора" и посвещението.

Здравейте, надявам се новата глава да ви е харесала. Постарах се да е забавна и се надявам да съм се справила.

Не знам дали ще ви хареса, но искрено се надявам. Изкажете мнението си относно нея, а ако искате (просто ми е любопитно) напишете кой ви е любимият герой или този, който най не харесвате :D, ако искате, де.

Та, дано ви е харесала, ако имате да питате нещо питайте и така.

Радвам се, че всички заедно продължаваме да блуждаем в Магическият Свят на Хари Потър!