"Бандата на Бобо"

След като всички разбраха, че Ник и Оливър са виновниците веднага им простиха за тяхната първа пакост! Вярно, че Грейс вирна ядно нос... Обаче Джеймс постоянно им мяташе благодарствени погледи.

Първите седмици в училището за магия и вълшебство не бяха много лесни. Още с първите им уроци ги затрупаха с неземни домашни, за да могат да имат "здрава основа" -както се оправдаваха всички учители. Навън небето бе безмилостно! Често беше мрачно и неприветливо, което не беше в полза за часовете по куидич.

-Трябва да сте... Трябва да сте... -опитваше се да надвика виелицата възрастната Мадам Хууч, която бе за пенсиониране вече. Тя бе магьосница с къса сива коса и жълти -като на ястреб- очи. Роланда Хууч, въпреки всичко си беше доста пъргава. Още щом се качи на метлата се понесе право нагоре и привлече вниманието на учениците. Това не беше само защото тя можеше да лети отлично, но им направи впечатление, че тя се задържа на метлата, въпреки силният вятър. След като дръпна една обиколка, тя се опитваше да надвика вятъра без успех.

-Нужно е да... -виелицата фучеше, като луда. Писъкът от фунията, бе невероятно силен и зловещ. -Знаете ли? -рече тя накрая. -Освобождавам ви, в тези условия най-много да се налага да сваляме някой от клоните на Плачещата Върба, ако изобщо се задържи върху тях. Бързо по домовете!

Всички със сведени глави срещу вятъра влязоха в замъка. Ник и Оливър доста се бяха сприятелили след като поеха вината на Джеймс.

Често се губеха в замъка, в опит да намерят кабинетите, където щяха да се провеждат уроците. Все още -след две седмици- те не можеха да се ориентират. Двамата се сприятелиха с още ученици от техният дом. Най-приятен им се виждаше Леви Скамандър -симпатичен първокурсник с ведро зелени очи и тъмна коса. Те често се мъкнеха с него. Прекарваха много време като си ходеха на гости в техните спални и се забавляваха. Сега, когато Мадам Хууч ги пусна, тримата се запътиха към Голямата Зала.

-Пфу никога няма са се кача на метла! -потрепери Оливър.

-Защо? -попита Ник.

-Страх ме е от височини и от нестабилни предмети мятащи се във въздуха! Както например ме е срах от Плачещата върба... Леле мята клони като луда! -той отново потрепери.

-О, -възкликна Леви. -А, аз пък ще стана уникален куидичен състезател! Мечта ми е...!

-Така ли? -попита замислено Ник. -Татко често ми казва да се замисля какъв искам да бъда след "Хогуортс", а аз все не знам...

Те минаха покрай една стая, която бе с главата надолу. По земята имаше накъсани хартийки, а по дъската бяха написани неприлични думи. Явно Пийвс бе минал от там. Пийвс бе училищният полтъргайст и правеше само щуротии и тем подобни. Страхуваше се единствено от духа бродник на "Слидерин" -Кървавият Барон.

-Пийвс е бил тук. -въздъхна Оливър, като надникна в стаята. -Ах, този дърт козел! Чудя се как още не са му били шута?

-А са тръгнали Макгонагъл да гонят от училището! -ядоса се Ник.

-Ей, дребните!

Някой ги беше накарал да подскочат като попарени. Те се обърнаха и за тяхно огромно нещастие видяха бандата на Бобо. Тя се състоеше от четирима кльощави, мършави, с лица на бобри момчета от пети курс. Те бяха единствените хафълпавци, които сякаш не им бе мястото в този дом. Никой не се дразнеше с тях, защото всички се страхуваха да не се отзоват в клетката на някой змей или да бъдат провесени от астрономическата кула с главата надолу! И това бяха примери за неща, които са се случвали!

-Ъъ-кхъм, да бягаме? -прошепна с тънко гласче Оливър.

Ала краката не ги чуха и останаха заковани на едно място.

-Накъде зайци? -попита единият от тях. Може би защото бе с най-големи зъби, той водеше групата.

Ник превърташе наум всякакви остроумни фрази, но никоя не му се стори по-подходяща от:

-Не те интересува!

Леви простена, Оливър стисна Ник с всичка сила за ръката.

-Леле -престори глас един от тях, на който зъбите му се впиваха в устните. Дали го болеше? -Истински грифиндорец!

-Само, че не ни е страх плужеци! -престори глас, друг, на който зъбите не му бяха толкова големи.

-И нас... ОХ...! -Оливър бе настъпил Ник толкова жестоко, че чак главата го заболя.

-Ооо, я пак? -престори глас водача на бандата.

-Нищо, нищо -махна с ръка Оливър. -Нищо важно!

-Мислиш си, че като си приятел с Джеймс Потър си много важен, а? -попита той Ник.

-Нищо подобно не си мисля! -каза през зъби Ник.

-Дали? Защо не им начупим костите и да се приключва Джеси? -обърна се четвъртият към предводителят си.

Оливър се изсмя на глас.

-Какво се смееш, дребен? -излая водача.

-Казваш се Джеси... И питаш? Мислех, че е нормално момчетата да имат момчешки имена, а момичетата, момичешки, нали разбираш? -каза Леви със сълзи породени от смях, а Оливър чак бе легнал на пода и въздух не му стигаше.

Да, и на Ник му беше забавно, но по-зле от това нямаше накъде. Четиримата от бандата на Бобо започнаха да си пукат пръстите и вратовете, а единият -като изсипа щял водопад плюнки върху очите им -изсъска.

-Ще ви извием крехките заешки вратове и мисля, че астрономическата кула ще ви е малко наказание!

Ник се обезнадежди. Щяха да ги провесят някъде из замъка само по боксерки или нещо още по-зле... Ако изобщо беше възможно. Не можеше ли поне този път Оливър да беше мълчал?

Ник стисна магическата си пръчка от ясен, готов да я вкара в нечий нос.

За щастие някой ги спаси:

-Ало Джесинка!

AnnabethSlavova:

Здравейте! Май пак много скоро качвам, но (понеже госпожата каза, че вторият ни учебник е къде, къде по-натоварен от първият) скоро може и да не мога чак толкова често. Вероятно чак събота или неделя... Ако искате мога и да се постарая да стане по-рано?

Имате обещаният герой -наследник на Нют Скамандър и... Ще видите. Надявам се главата да не ви се е сторила скучна, постарах се... :( . Както и да е, изразете мнението си в коментарите. То ще ми помогне да не правя толкова скучни главите... Ако така ви се струват.

Ами, това е! Как е началото на седмицата? Надявам се добре! Ако не кача нова глава, ви пожелавам остатъка от седмицата да е спокоен и лесен. Лека вечер!