"Тарантулата Джуди"

-Така -започна Джейсън -Това тук, е входът за общата стая на "Грифиндор". Нужно е единствено да кажеше паролата на портрета. Преди картината за вход бе на една дама... Обаче тя се отказа да прави това повече и единственият портрет, който искаше да я замести бе този на професор Сивиръс Снейп! Професора е учил тук в училището в дом "Слидерин", после е бил директор и е изиграл ключова роля в Битката за "Хогуортс". Моля бъдете уважителни към него! Друг негов портрет може да намерите в директорският кабинет. -той се обърна към портрета.

-Парола? -попита Снейп отегчено.

-Феликс Фелицис. -веднага изстреля Джейсън, а портрета се отмести за да открие началото на дупка в стената. Всички пропълзяха през дупката и се озоваха в една много уютна кръгла стая, пълна с меки фотьойли. Джейсън насочи момичетата към една врата към техните спални, а момчетата през друга. Щом изкачиха спираловидната стълба, те най-накрая намериха леглата. Пет легла с балдахин ги чакаха приветливо. В стаята се настаниха -Ник, Оливър, Тони Андерсън, Деклън и Роно Стол, които бяха едни от последните разпределени ученици. Те бяха близнаци и шапката бе пратила и двамата в "Грифиндор". Страшно много си приличаха. Двамата имаха зелени очи, бяха високи като върлини с малко лунички, но косата на Деклън бе тъмна, докато тази на Роно -светла.

Ник си избра леглото, което беше по-близко до врата, а Оливър се настани на това до него. Всички бяха много изморени и започнаха да се приготвят за лягане, когато Джеймс влезе в тяхната спалня.

-Ей, зайци, -ухили се той. -Как е?

-Добре, но ще бъде много по-добре, ако не ни наричаш зайци! -рече Ник докато си разопаковаше големият куфар, който заедно с другите куфари го бе чакал на една купчинка в общата стая.

Джеймс бе в четвърти курс. Като един от по-големите си бе наперен, но не беше нужно постоянно да се дразни с по-малките. Все пак и той бе минал през този "заешки път", така че нямаше правото да ги дразни...

-Добре, заек! Ха! -и започна да се смее на собственото си "остроумие".

Ник завъртя очи с досада.

-Зай...

-Ако още веднъж ме наречеш заек, Джеймс, ще кажа на Грейс за подаръка, който й пъхна в униформата покрай цялата суматоха с разпределянето. -заплаши го Ник.

-Какво е пъхнал? -не разбра Оливър, който също си подреждаше куфара.

-Ааа, за Джуди ли става дума? -попита Джеймс и седна на долната част на леглото на Ник, като си качи и краката горе. -Тя е дружелюбна, много при това.

-Кръстил си тарантулата Джуди? -учуди се Ник.

-Тарантула, ли? -извика Оливър развълнувано. -Супер! Много яко... Уникално!

-Свали си краката долу! -рече Ник на Джеймс. -Аз спя тук не ти!

Джеймс стана:

-Добре де мамо! И да благодаря, благодаря -поклони се важно той на всички страни в отговор на възклицанията на Оливър.

-Не мисля че е за похвала! -намеси се Тони, който до сега просто бе наблюдавал дискусията.

-Кое? -попита Джеймс.

-Ами това с тарантулата, мисля че Джуди се казваше. Не е за похвала!

-Защо? -попитаха Деклън и Роно на едно.

-Защото една от най-срещаните фобии е арахнофобията, а именно страх от паяци. -обясни Тони. -А и как се е застояла толкова дълго в джоба на ...Грейс?

-Зашеметих я! Трябва да се е съвзела преди час. -рече Джеймс, броейки на пръсти.

-Признавам идеята, страхотна е! -похвали го Оливър.

-Не го хвали, Оливър, и без това е предостатъчно хвален. -рече Ник, който ужасно се дразнеше от държанието на Джеймс.

-Щом -започна отново четвъртокурсника. -Според моите изчисления е минал час, това значи, че тя просто я е изхвърлила.

-Шансът да се страхува от паяци е точно деветдесет цяло и шейсет и седем процента. -изчисли Тони, а Ник се запита как шапката го е пратила в "Грифиндор", вместо в "Рейвънклоу".

-О, я стига, не е възможно. -махна безгрижно с ръка Джеймс и сложи ръце в джобовете на училищната си мантия. -Шансът точно тя да се страхува от паяци е точно нулев!

В този момент, сякаш, за да опровергае Джеймс се чу писък.

Всички се спогледаха и хукнаха към общата стая. Щом влязоха там видяха, че беше настанала суматоха. Грейс пищеше и бягаше из стаята, заедно с половината дом "Грифиндор". Ако Ник не се лъжеше, момичето се чудеше къде да се качи, за да може да се спаси от големият космат паяк, който стоеше пред камината и бе не по-малко уплашен. Беше голям колкото три портокала, а краката му бяха дълги колкото праз. Гледайки паяка и на Ник му се прииска да побегне, обаче все пак не можеше да проумее, къде му е бил акъла на Джеймс, когато пъхаше чудовището в джоба на момичето. Ник погледна към момчето, което изглеждаше леко озадачено. Оливър бе легнал на земята от смях, а другите се опитваха да спрат настаналата суматоха.

-Грейс! -викна Джеймс подир момичето.

Щом Грейс го видя се метна отгоре му. Малко й остана да се качи върху главата му, а той просто я остави върху един фотьойл и взе паяка на ръката си. Всички спряха да викат.

-Ти ... -задъхваше се Грейс от гняв, страх и умора. -Ти... Ти ли го пусна в джоба ми?

Ник мислеше, че по-хубаво няма накъде. Джеймс си го заслужаваше още от "Експрес Хогуортс", но гледайки го сега му стана жал. Момчето пристъпваше нервно от крак на крак и гледаше Грейс измъчено.

-Аз, аз... -гласът му леко трепереше. Ако Ник не грешеше, Джеймс бе един от любимците на дома, а сега щеше да стане "Потенциално мразен номер едно"! Момчето погледна към Оливър и двама сякаш се разбраха с поглед.

-Ние бяхме! -рече Ник и двамата с Оливър застанаха пред Джеймс.

AnnabethSlavova:

921 думи без "бележката на автора".

Ще се постарая да държа тази дължина, като все пак може да има и по-дългички глави. Съжалявам, че качвам вече три дена подред, но просто... Водя и друга история и се налага да огрея и там, а и ще имаме класно, което е много важно и не знам кога пак ще кача. Най-вероятно или в Понеделник или Вторник. 

П.С. Мисля да посветя един герой в случай с новият филм свързан с книгите на Дж.К. Роулинг И "Хари Потър". 

Та...Пожелавам ви остатъка от уикенда да е незабравим, лека вечер :)