"Портрета на стената"

След като Юник си тръгна, заклинанието -което и без това не беше особено силно -върху Хагрид се развали и той се размърда вече по-свободно. Все още беше гробна тишина в залата, а изглежда професор Макгонагъл нямаше какво да каже. Навън се беше развилняла буря и едри капки барабаняха по огромният прозорец.

Най-накрая професор Лонгботъм се усмихна, застана отпред, махна с пръчката си и на всички маси магически се появиха много и вкусни гозби.

-Приятно хапване! -рече той и двамата с директорката заеха местата си на Височайшата маса.

Всички се разприказваха, започнаха да се чуват тракане на прибори, залата се огласи от смях и оживени разговори. Ник огледа ястията. Имаше от всичко по много. На масата бяха сервирани блюда с морски дарове, агнешко, пилешко, супа и много други, които момчето дори не бе и виждало. След като си сипа малко от агнешкото, той се захвана да изпразва чинията.

-Тази година се говори, че в "Хогуортс" ще има нови правила, които ще са много по-строги, -разпалено заобяснява Грейс.

-Не ги слушай -махна с ръка Джеймс. -Казват така да сплашат такива като нас.

-Какви по-точно? -попита Ник.

-Ами, такива... Непослушковци като мен. -усмихна се той подло и се посочи.

Започна да си сипва малко от супата, когато подскочи като жилнат и разсипа голямо количество върху масата.

-Ох. -той погледна изпод масата. -Това не е начина Ник...

-Какво? -задави се Ник, който определено се намираше над масата, а не под нея.

Изпод нея някой се изкиска.

-Какво става? -попита Грейс и също надникна отдолу, като извика и се катурна от пейката с вирнати нагоре крака.

Джеймс и половината от маса на "Грифиндор" избухнаха в смях. Ник веднага скочи на крака, за да й помогне. Тя стана и без неговата помощ, като гледаше Джеймс в стил "Да ядеш мръсните боксерки на Мерлин, дано!". Цяла се тресеше от гняв:

-Ха-ха -изсмя се истерично тя в сполучлива имитация на Джеймс. -Много смешно.

-То смешното те първа започва! -каза през смях момчето.

Ник знаеше какво има предвид -Грейс още не бе видяла изненадата, която я очакваше в джоба на униформата й.

-Какво имаше отдолу? -попита Ник, точно когато изпод масата нещо сребристо се изниза и се зарея на няколко метра от пода.

-Това е Почтигезглавият Ник, духът бродник на кулата на "Грифиндор" -обясни едно момче с непокорна черна коса и ясни зелени очи.

-Да, аз съм сър Николас де Мимси-Порпингтън, благодаря ти за представянето, Албус. -рече духът със странната навита яка, който леко обидено се понесе към масата на "Рейвънклоу".

Ник беше сигурен, че това е другото дете на Потърови. Албус Сивиръс Потър поразително приличаше на баща си. Единствената разлика може би бе, че на неговата мантия стоеше герба на "Слидерин".

-О, братчето ми -скочи енергично Джеймс, хвана Албус през главата и започна да го разрошва. -Колко се радвам да те видя.

-Стига Джеймс! -скара му се Грейс и се здрависа с Албус. -Грейс, Грейс Съливан, много ми е приятно.

Ник също подаде ръка.

-Приятно ми е, Ник О'Брайън. -след като се здрависа с Албус, момчето се върна на масата на "Слидерин", а Ник отново седна до русото момче.

-Струва ми се, че не се представих лично, -рече то. -Казвам се Оливър Оусънс, приятно ми е.

След като се здрависаха се захванаха сериозно с храната, а след като всички блюда се изпразниха, професор Макгонагъл махна с нейната пръчка и се появиха десертите. Мелби, бисквитки, пайове, кремове -това бяха малка част от всички десерти, които запълниха масите на четирите дома. След като Ник си сипа малко портокалов крем, той попита:

-Какво беше всичко това с професор Макгонагъл? -той много се бе замислил относно това. Просто не можеше да проумее какво по-точно целеше Министерството на Магията.

-Ами, не се знае... -рече Оливър. -Говори се, че искат да я свалят от поста, но е загадка защ...

-Загадка? -прекъсна го Джеймс. -О, не, не е загадка, определено не. Откакто Министъра на Магията им остави поста за няколко месеца, те всячески се опитват да я изгонят.

-И то защо? Знаете ли? Дори не искам да си го представя. -разпали се Грейс, която си сипваше малко мляко с орис.

-Нали? -намеси се момчето с гарваново черната коса -Тони. -Как може да си мислят, че като затрият обичаите на Дъмбълдор ще ни накарат да кротуваме, докато въвеждат стандартите на Министерството?

-Така ли мислят? -учуди се Ник. Вярно, баща му работеше в Министерството, но той никога не ги натоварваше с техните проблеми.

-Точно! -възкликна ядосано Джеймс.

Те решиха да сменят темата. Вечерта се оказа повече от забавна. Джеймс правеше постоянно смешни номера, казваше смешни шеги и се дразнеше с Грейс, която постоянно мяташе сърдити погледи към масата на "Рейвънклоу", където беше Мери, която се забавляваше с Ар. Ник си помисли, че сега можеше и той да се смее с Ар, но... Се чувстваше абсолютно горд грифиндорец. Щом и десертите изчезнаха, директорката се изправи, като зачака да настане тишина и произнесе така дълго отлаганата реч:

-Добре дошли в "Хогуортс". Най-важното е, че ходенето в гората до училището е строго забранено, затова и се нарича "Забранената Гора", нали? Моля ви избягвайте да правите магии по коридорите, за да не ядосвате пазача ни -господин Филч. Надявам се да бъдете жадни за нови и нови знания, и да ни направите горди с това, което сте. Благодаря ви, а сега бегом в леглата. Чака ви много дълъг ден! -тя отново седна.

Настана суматоха. Всички започнаха да се бутат, а Ник се въртеше като пумпал търсейки някой с който да се придвижи. Нечия ръка го хвана за мантията, а като се обърна видя Оливър.

-Ела ние трябва да сме с префектите! -посочи едно момче, което се опитваше да събере първокурсниците.

След като -Джейсън Стърк, префекта на "Грифиндор"- ги поведе към общата стая, Ник осъзна колко е изморен. Явно покрай паниката не беше усетил колко бе дълъг и труден денят. Той ги поведе по коридори, които Ник не се постара да запомни -груба грешка. Стълбища, коридори, вити стълбища, коридори. Щом най-накрая спряха, той вдигна глава. Бяха застанали пред портрет на мъж с мазна черна коса спускаща се по лицето му, орлов нос, жълтеникава кожа, черна мантия и тъмни, черни, наподобяващи празни тунели очи. Ник перфектно знаеше кой е този мъж. Та то кой не знаеше? Един от най-смелите слидеринци в историята на "Хогуортс" -професора спасил училището, професора с трагичната любов и голямата саможертва -Сивиръс Тобаяс Снейп!

AnnabethSlavova:

1048 думи, без крайната "бележка на автора". Искам да ви попитам, дали тази дължина ви устройва. По принцип обичам да пиша дълго и свободно, като най-дългата ми глава преди май бе 3000 думи, но не съм особено сигурна.... Та... Изразете мнението си относно главата и относно крайният ми въпрос. Лека вечер ;)