"Ник О'Брайън"

След като тялото на Джеймс се отпусна в ръцете на Каси, всички сведоха поглед освен Ник, който гледаше гневно... Не можеше Джеймс да е мъртъв, нали?

Момчето върна поглед на гърдите и видя, че те леко се повдигаха и макар и малка, надежда имаше!

-Вижте той още диша! -извика Ник и всички погледнаха нагоре, с надежда в очите.

Еди се приближи до Джеймс, вдигна го и леко клатушкайки се, се запъти в обратна посока. Преди да завие на ъгъла спря и обърна с мъка глава:

-Не ме оставяйте, трябва ми някой да дойде!

Каси веднага се запъти натам, като дори не попита дали някой друг би искал да отиде вместо нея.

-О, ама точно ти ли?... -попита Еди, след това се усети и стана червен. -Е, добре.

Те се скриха зад ъгъла, оставяйки Ник, Оливър и Грейс, заедно, сами.

-Пак заедно, а? Точно като в началото! -усмихна се Оливър и ги дари с най-голямата усмивка, сякаш те наистина бях единствените хора на света, с които той искаше да бъде точно сега.

-Така изглежда. -продума Ник с пресъхнало гърло.

-Искаше ми се да отидем при Джеймс, но... -Грейс поклати глава и решително погледна напред. -Няма време!

Тримата се спогледаха и си кимнаха леко, като със скована крачка продължиха напред. Знаеха, че трябваше да потърсят за информация в библиотеката.

Стъпките им отекваха и нищо друго не се чуваше, а сърцата им бяха на път да изскочат. Стиснали пръчките си в треперещите си малки ръчички те пристъпваха несигурно и точно зад един ъгъл чуха вик:

-ООО, ЕТО, О'БРАЙЪН!

Ник подскочи инстинктивно наляво и се отзова върху Грейс.

-Охх! -простена момичето.

Ник веднага се изправи и погледна гневно, този, който извика така. Призракът на Роуина Рейвънклоу се рееше на няколко метра от пода и го гледаше с омраза на лицето.

Ник помогна на Грейс да се изправи.

-Ти пък какво искаш? -попита я подразнено Оливър.

-Не ми се меси, това си е между мен и О'Брайън, който сега ще убия. -иззвери се Рейвънклоу.

-Ще се наложи да се наредиш на опашка! -отвърна й Ник, но ръката му стисна още по-силно магическата му пръчка с косъм от еднорог.

-Искам да е мъчителна! -усмихна се широко Рейвънклоу.

-Професор Рейвънклоу, -обърна се Грейс към нея.

Жената се сепна, но се обърна към момичето.

-Защо го правите, децата са вашата любов! -Грейс звучеше изключително убедително.

Рейвънклоу се замисли...

-Да, но той ме обиди! -измрънка тя и посочи Ник. -Той е виновен за всичко, което се случва сега!

-Да, права сте. -обади се Ник.

-Не, Ник, стига! -намеси се Оливър.

-Не, тя е права. -кръвта на Ник кипна толкова бързо, че той дори не усети, кога започна да вика. -Аз съм виновен за всичко... За войната -той започна да изброява. -За това, че толкова много мои съученици загинаха, за Тони, за това, че Джеймс може би никога повече няма да... -той си пое въздух. -Да, давай! -каза и пусна пръчката си на земята. -Ако ще ме вините, давайте, убийте ме! Хайде! -той разтвори ръце широко, сякаш чакайки прегръдка от майка си, която така силно му липсваше.

Лицето на Рейвънклоу се смекчи и тя започна да го гледа угрижено. Явно се чувстваше виновна. Сърцето на Ник биеше лудо... Той ли беше виновен наистина?... Леденият юмрук отново намери сърцето му и го стисна, толкова силно, че Ник имаше чувството, че дишането му се забавя.

-Прав си... -обади се някой. -Да приключваме с теб! Крайно време е!

Ник светкавично се обърна назад виждайки Джамал Фоукс с насочена пръчка към гърдите му...

Очите им се срещната и зелено се впи в сиво... Добро в зло... Невинност и проклятие. Ник усети как заклинанието на Фоукс набъбва в пръчката му, заклинанието, което можеше да отнеме всичко на някой. Очите на мъжът гледаха безмилостно и в този момент, сякаш Земята спря да се върти около оста си. В този момент, сякаш само Ник и Фоукс бяха важни. Сякаш те бяха единствените живи на планетата, единственият останал интелект.

Ник видя злобата и решителността в очите на Фоукс и го чу да изрича непростимите думи:

-АВАДА КЕДАВРА!

Момчето нямаше време да се защити, а и не искаше. Той беше виновен!... Зеленият лъч се насочи към гърдите му, а той все още с разперени ръце, затвори очи и го зачака. Зелената светлина го обгърна, точно като болест...

-НИК!

Щом зеленият лъч го прободе в гърдите, безжизненото тяло на Ник се строполи върху пода на Училището за Магия и Вълшебство "Хогуортс". Всичко за Ник потъна в непрогледен мрак!

AnnabethSlavova:

746 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте!

Това е новата глава и гордо мога да ви кажа, че края чука на вратата и скоро ще трябва да се разделим с нашите герои Ник, Оливър и Грейс.

Надявам се новата глава да ви е харесала и ако желаете изразете мнението си относно нея.

Нова глава ще се опитам да кача скоро!

Пожелавам ви приятен петък и уикенд!

Лек ден!