"Любов по време на война"

-Внимавайте, имаме си противникови шпиони! -предупреди ги Драко Малфой, профучавайки покрай тях, като фурия, последван от много други бивши ученици.

Как ли са успели да влязат? Е, разбира се, след като Джамал Фоукс вече е много по-силен, не му се налага да пази границите на училището.

Сърце на Ник не даваше да попита нещо за родителите си... Или може би всички знаеха, че това, че е мъртъв е лъжа?!

-Ник, къде отиваме? -попита Грейс, като подготви пръчката си.

-В библиотеката за още информация. -решително отговори Ник.

Те тичаха по коридорите на "Хогуортс" и виждаха ясно през прозорците, как отвън Еди, Макгонагъл и Кингзли правят магии за защита на училището.

Внезапно всички шумове, които се чуваха замряха.

Стана студено и Ник се запита къде отиде щастието.

-Какво става? -попита Джеймс.

Каси се приближи до него и обви ръце около врата му. Оливър и Грейс се придвижиха до Ник и тримата се прегърнаха, за да избегнат студа, който забавяше ритъма на сърцата им.

И ги видяха... По коридора, право към тях, се плъзгаха качулати фигури. Дишаха тежко и ръцете им бавно се пресягаха към децата... А по-лошото ли? Бяха точно пет... За всеки по едно такова нещо.

-Диментори! -извика Джеймс, изтръгна се от схватката на Каси и насочи пръчката си към един от дименторите, като извика: -Експекто Патронус!

От пръчката му изскочи елена и с грация подгони диментора, който просто се понесе обратно от там, откъдето е дошъл.

Ник извади пръчката си и я насочи към своя диментор. Внезапно Грейс и Оливър паднаха на земята и над тях се наведоха още два диментора.

Решителност и страх изпълни Ник.

Ръката му потрепери и картината се смени... Той видя как двамата Фоукс вилнеят и убиват наред негови приятели и близки -Родителите му, Оливър, Грейс, Джеймс, Мери, Каси, братята Стол, Албус, Леви!... Всичко беше в мрак, неясно, някак нереално дори...

Нова сила изпълни душата на Ник. Спомни си думите на Еди Шейд Хъдсън -"Смелите хора, взимат смели решения"...

Неговият страх беше и неговата опора -майка му, баща му, Оливър, Грейс, Джеймс... Те всички заслужаваха много повече от това, което е той... Той трябваше да се стегне... Родителите му.

-Експекто Патронус! -гласът му изпълни всички коридори в замъка, дори тези, които не се предполагаше, че съществуват.

От пръчката му блесна ослепителна светлина, а от нея се показа голямата лъвска глава.

Патронуса му беше толкова силен, че успя да прогони всички диментори в близкият радиус.

-АТАКА! УБИЙТЕ О'БРАЙЪН!

Всичко се случи прекалено бързо. След като дименторите изчезнаха, от всички ъгли започнаха да изскачат смъртожадни с кръвожадни лица.

Оливър и Грейс бяха нападнати още в първите няколко секунди, но Ник беше готов.

-Сектумсемпра! -единият от двамата смъртожадни, насочили се към приятелите на Ник, които още бяха на пода, падна с викове назад, започвайки да се гърчи, като червей, какъвто беше и в действителност. -Вцепени се! -другият пък отхвърча на няколко метра и се просна в една от 'меките' стени на замъка.

През това време, Оливър и Грейс се бяха изправили, и започнали, да се борят със своите смъртожадни.

Ник се огледа, с надеждата да намери някой, на който да помогне. Каси се справяше, но Джеймс изглеждаше, че няма много сила.

Ник веднага се запъти към четвъртокурсника, но на пътя му се отзова още един смъртожаден с криво лице.

-На къде, а, О'Брайън?! -засмя се той.

-Хубави зъбки, а крива усмивка!... -отбеляза Ник. -Искаш ли да изравним резултата?

Мъжът започна да ръмжи, досущ като разгонен питбул.

-Я, вярно, баща ти каза, че си остроумник!

-Баща ми ли? -това разсея Ник -груба грешка.

Мъжът извика Смъртоносното проклятие, което Ник избегна, само и единствено, заради инстинкта си. Момчето успя да се отдръпне в последната секунда и заклинанието профуча над Грейс -добре, че тя беше дребосък.

Смъртожадният прати още едно от 'приятните' проклятия, но този път Ник беше готов.

-Импедимента!

Явно беше, че противникът му не го очакваше. Ник веднага реагира на елемента на изненадата.

-Вцепени се! -имаше вероятност този в кривата усмивка, да има малко психични отклонения, след този удар... Сигурно главата го болеше, а?

След като и този проблем вече беше решен, Ник почувства колко е изморен всъщност. Всичко се въртеше в кръг. Сега той разбираше значението на мъгълският израз -"Всичко се върти."

-НЕ, ДЖЕЙМС!

Писъка на Каси изтръгна Ник от транса на въртене. Обаче, това, което се случи, когато се обърна, никога нямаше да забрави.

Той видя как Джеймс пада на пода, целият в рани и останал без сили.

Мъжът над него ритна пръчката по надалеч, извън обсега му и се приготви да нанесе крайният удар. Вдигна пръчката си.

-Авада Кедавра! -блесна зелена светлина, която освети коридора.

-НЕ!

Всички викаха и раздираха нощта.

Щом зелената светлина изчезна, всичко се изясни.

Еди стоеше над тялото на смъртожадният, с пръчка в ръка и лице, по което беше изписан гняв! Явно той беше изпреварил смъртожадният и отнел живота му просто ей така...

Джеймс стоеше на земята, а гърдите му едва се повдигаха.

С обляно от сълзи лице, Каси, се надвеси над него и го пое в обятията си.

Грейс не можа да скрие сълзите си клекна до Джеймс, но получи гневен поглед от Каси, затова се изправи. В погледа на Касиди се четеше гняв, мъка, любов. А омразата беше насочена към Грейс.

Какво ставаше? Ник не можеше да проумее, какво си мислеше Каси? Джеймс беше приятел и на Грейс... Как можеше да я гони и то само с поглед?

Ник отиде до Грейс, а тя зарови лице в гърдите му и заплака тихо.

-Джеймс, моля те не ме оставяй... Недей... Моля те! -Каси дишаше учестено.

Ръцете й трепереха.

Джеймс изглеждаше ужасно. Нямаше място където да няма рани и самият той беше изтощен.

Еди просто наблюдаваше тихо отстрани. Оливър застана до Ник и Грейс и подпря глава на тази на Грейс.

-Обичам те, Джеймс... Моля те! Остани с нас! Остани с мен... -само и единствено хлипанията й изпълваха коридора, който беше замрял в тишина.

Джеймс затърси с поглед Ник, Оливър и Грейс, след което се усмихна и едва продума:

-Тук сте... До-б-ре сте. Каси... Ник... Оливър... Грейс...

Блясъка в светло-кафявите му очи, блясъка, който винаги беше в очите му, блясъка на пакост, на любов, на мъка, на веселия... На смях... Той, остана там, но очите му... Те се затвориха тъжно...

Сърцето на Ник се сви... Това е! Джеймс беше мъртъв... Или пък не!

AnnabethSlavova:

1053 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте!

Това е новата глава.

Надявам се да ви хареса.

Честит ни петък, на нас обречените ученици :D

Та, не знам кога ще кача нова глава.

Ако искате изразете мнението си в коментарите и да...

Лек ден.