"Смелите хора, взимат смели решения"

-Ник, добре ли си?

-Какво стана?

-Тони?

-Чуваш ли ни въобще?

Гласовете на всички минаваха покрай него, а той спокойно ги пропускаше през ушите си. Не го вълнуваха. Не искаше да обяснява, да дава отчет, нито за случилото се, нито за това, което чувства.

-Еди!

До тях с пръчка в ръка, се придвижи Еди, който оглеждаше терена и преценяваше ситуацията.

-Професор Макгонагъл! -ето това последното, излязло от устата на всички деца, изтръгна Ник от унеса му и го накара да се обърне към професор Макгонагъл, която се промъкваше с пръчка в ръка също.

-Какво още чакате, а? -попита тя. -Да тръгваме!

Всички приготвиха пръчките си и тръгнаха надолу по коридора, оставяйки купчина камъни, които ги деляха от Джамал и Клаудиус Фоукс.

***

След като се върнаха в празната стая, където се провеждаха тренировките, всички започнаха да се надвикват, докато Ник реши да удави мъката си в тишина и се спотаи в един от ъглите -този, който му се стори най-приветлив.

Гледаше как бедата, караше приятелите му да се дърлят като кокошки, готови да получат всичко.

-Здравей, Ник. -Еди се присъедини към него.

-Здравей, Еди. -безразлично отвърна Ник, установявайки, че гласът му е пресипнал.

-Не съм дошъл да те питам какво е станало, а какво ще стане! -зелените очи на Еди, гледаха Ник през очилцата приветливо, но и изпитателно.

-Какво имаш предвид, не мога да разбера? -попита Ник и най-накрая се поразрови из умът си, разбирайки, че тези събития бяха сложили окончателно начало на войната.

-Сигурен ли си, че не знаеш, какво имам на предвид?

-Искаш да ме попиташ какво мисля да правя ли? -попита Ник.

След като Еди не отговори, Ник прие това като положителен отговор и се позамисли.

Беше ядосан!

На двамата Фоукс, на себе си, на родителите си, на целият Магьоснически свят, на Макгонагъл и ако трябваше да бъди честен в последно време беше сърдит на всички и всичко. Проблемът едва ли беше във всички тези хора, а в него.

-Виж разбрах какво е станало горе-долу и ми стана ясно през какво минаваш. Не е лесно! -подхвана Еди. -Ядосан си, че Тони те е защитил? Тогава опитай това да не е било напразно, нали? Искаш да победиш? Тогава не се страхувай да взимаш смели решения и да рискуваш, защото не е правилно винаги да играеш на сигурно! Знаеш ли защо ти казвам всичко това, Ник? -Ник кимна отрицателно и Еди се видя принуден да продължи. -Защото вярвам, ти си смел. Има причина да си в "Грифиндор"! А, смелите хора, взимат смели решения.

Еди му разроши косата и отиде при другите.

Не се налагаше Ник да обмисля думите на Еди дълго, защото вече всичко беше ясно. А веднъж започнато, то няма връщане назад!

Всичко беше започнало с "Галерията на Писъците" и затова тяхното търсене би следвало да почва от там, нали?

Ник направи няколко несигурни крачки, като спря само на няколко метра от групичката дърлещи се хора и каза:

-Отивам да потърся нещо за "Галерията на Писъците".

Всички погледи се впериха в него и той започна да усеща, как бавно рухва под тяхната тежест.

-Не ме гледайте така! -от думите си черпеше сили и така бавно се издигаше от купчинката напрежение струпана върху него. -Трябва да победим и не карам никой да идва, не бих могъл. Просто исках да знаете!

Настъпи неловко мълчание.

Грейс се погледа кисело с Джеймс, който просто стъпи крачка напред и с тъничък глас каза:

-И аз идвам. Няма да се оставя сам!

-Аз също. -кратко отвърна Оливър и също стъпи крачка напред.

-Брой и мен. -едва се усмихна Грейс и се придвижи идея напред.

-И аз ще дойда! Щом моят Джеймсчо е с вас, то и аз! -без усмивка, Каси стъпи напред.

Джеймс направи безценна физиономия, явно не му харесваше прякора от Касичка.

Никой друг не каза нищо, а Еди кимна ведро на Ник.

-Ама вие вече трябваше да сте намерили информация, нали? Бях ви казала! -каза дръпнато Макгонагъл, но Ник с изненада забеляза, че тя се подсмихваше леко.

Стената се отмести и от там надникна Кингзли, които имаше няколко охлузвания, синини и изморен вид, но пак изглеждаше здрав.

-Кингзли? -всички започнаха на се радват и да оглеждат весело Кингзли, който изглеждаше леко притеснен.

-Минерва? Клаудиус събира стари смъртожадни и заплашва училището!

-Айде пак ли бе? -започна да се вайка Макгонагъл.

Тя хвана Еди за мантията и тримата с Кингзли напуснаха стаята.

Всичко замря в тишина.

-Не сте длъжни да идвате, нали знаете? -попита ги Ник.

-Не ставай глупав, естествено, че знаем, но искаме да дойдем! -възкликна Джеймс.

Анабет стоеше отстрани и мълчеше. Сетне каза:

-Вие тръгвайте, аз ще потърся и събера другите. Ще потърся кураж в тях, ако има останал такъв. Може, Ник, да мислиш, че съм страхливка и вероятно си прав, но...

-Не ставай глупава. Иска се смелост да прекосиш сама замъка и да се опиташ да намериш смелост и щастие дори в най-тъмните времена, твоята задача далеч не е толкова лека. -прекъсна я Ник, след което тя кимна и също напусна.

-Ние кога тръгваме Никсън? -попита Джеймс и се усмихна, като получи един много влюбен поглед от страна на Каси.

Ник кимна несигурно, но искаше да ги пита отново.

-Сигурн...

-Ник О'Брайън, тръгвай пред мен! -сряза го Грейс, всички се засмяха и напуснаха стаята, далеч от мисълта, че никога повече нямаше да я видят.

AnnabethSlavova:

880 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте!

Ето я и новата глава, да, знам, че е много късно и че скоро не съм качвала, но...

Така, надявам се да ви хареса, макар че почти нищо не се случи.

Новата глава ще кача когато мога. Надявам се да е скоро!

Ами това е!

Лека вечер!