"Грешни решения"

Част 1

Ако не беше Грифиндор, който се върна за Ник, всички щяха сериозно да загазят.

След няколко седмици на тренировки и много решения, вече беше дошла новата година, ала тя носеше със себе си само и единствено мрак, дъжд и вятър.

Ник се беше научил на много магии, както и другите му съученици и приятели, но него все още го мъчеше мисълта, за това какво бе чул преди месец в стаята на "Грифиндор".

Междувременно нещата в "Хогуортс", продължиха да загрубяват. Носеше се слух, че щом Фоукс видел някой по коридора, след вечерният час, го убивал по хладнокръвен начин.

Учениците строени влизали и излизали от Голямата зала, като нямали право да се разпръскат. Иначе казано всичко било, с едно дума -ужасно.

Често мислите на Ник се насочваха към родителите му, които не знаеха, че той е жив, но може би вече го бяха преодолели?! Нямаше никакви признаци някой от Магьосническият Свят да се опитва да ги измъкне.

Много често в сърцето на Ник нахлуваше омраза и гняв, заради това, че родителите му не го търсеха, заради Фоукс, заради всички добри учители, които сега не бяха до тях...

Само небето навън предсказваше мрачните събития, които предстояха. Те бяха неотложни и началото най-накрая дойде. Начало на нещо ужасно, тъжно, ала и благородно...

Началото на войната! То започна в една мрачна петъчна вечер. Имаха тренировка. Всички бяха някак начумерени. Отвсякъде минаваха заклинания. Множество искри се кръстосваха ожесточено помежду си.

-Давай Ник! -подигра му се Пърси, ала Ник не се върза, а просто запрати Обезоръжаващото Заклинание по него, като успя да отнеме пръчката му.

Усмивката от лицето на Пърси изчезна.

-Добре, върни ми я сега! -скара се, изтръгна пръчката си от ръцете на Ник и се отдръпна, отивайки при Мери за следваща битка.

-Сам ли си? -появи се усмихната бяла глава на Джеймс. -Къде е Грейс?

-Не знам. -поклати глава Ник и се загледа в пръчката си.

Имаше чувството, че напоследък той не чувстваше болка, че нищо не го болеше, че някой бе изтръгнал сърцето му...

Какво ли се случваше с него?!

-Много ще се ядоса! -зарадва се четвъртокурсника.

-Защо? -попита Ник и стисна зъби -напоследък всеки и всичко го дразнеше.

-Защото дори и Мери вече усвои Магията за Покровител, а тя още не може.

Грейс се опитваше да повика покровителят си вече цял месец, ала не й се получаваше. Бе успяла да овладее почти всички други магии, но не и за Покровител... Наистина беше незаменимо да се види лицето й, което ставаше червено от яд, че не може да го повика.

Патронуса на Джеймс беше елен и това не беше изненада за никой, на Оливър -кон.

-Тя ще успее! -каза съвсем сериозно Ник.

-Вярвай си! -засмя се Джеймс и смръщи вежди. -Ама като се замисля и Анабет я няма!

Ник не се замисли изобщо, понеже му беше безразлично.

През този месец бяха овладели много магии -Обезоръжаващата, за Патронус, Призоваващата, Вцепеняващата, Магията за Забрава, Защитната, Заклинанието за заблуждаване и още много други.

Ник се съмняваше, че ще има възможността да ги използва всичките в битка, обаче... Вярно беше, че нещата течаха различно, когато им преподаваха основателите. Те някак си -дори и първокурсниците -успяваха да овладеят магиите. Е, на някои им бе много по-трудно от колкото на други, но в крайна сметка пак постигнаха някакъв успех -макар и минимален.

През това време Джеймс доста се беше сближил с Каси, което... Ами никой не знаеше как да тълкува...

Тази тренировка приключи и всички се разотиваха. Оливър, Джеймс и Каси останаха да помогнат на Ник да пооправи.

-Къде е Съливан? -попита троснато Каси. -Или я домързя да пооправи малко?

Кръвта на Ник кипна прекалено бързо, затова той се опита преброи до десет... Помогна... Малко.

-Не, днес изобщо не е идвала. -отговори и усети как гласът му трепери.

-О, горката, сигурно не иска да се излага, като не може да призове патронуса си! -превзето каза Каси.

"Каза момичето, което още не може да го контролира!" -ако не да говори, Ник можеше поне да мисли!

Оливър и Джеймс започнаха да се бият с едни малките възглавнички, а Каси се приближи до Ник, като каза тихичко.

-Въобще не я харесвам тази Съливан. Направо не знам защо я тръпиш!

"Едно... Две... Три... Как се броеше по-нататък?!" -Чуваше бумтене в ушите си и това определено не беше от спокойствие.

-Виж сега -започна Ник, като се надяваше да звучи тихо, обаче викаше, а гласът му изпълваше стаята. -Това си е лично...

-НИК! -извика някой и кафява сянка се метна върху Ник.

След секунда Ник разпозна Грейс, която го беше прегърнала и веднага го задърпа нанякъде.

-Чакай, Грейс, какво има? -попита Ник и видя по лицето й вадички от сълзи.

-Фоукс... Чухме го да казва, че е намерил книгата, която търсеше и изглеждаше щастлив, Ник! Много щастлив!

Анабет също беше в стаята и тя също плачеше.

-Каза... Каза, че ще съживява някой от мъртвите...

Оливър и Джеймс веднага се отзоваха, като Оливър прегърна Грейс, а Джеймс го изгледа много лошо, като най-накрая примирено обви ръце около Анабет, която не беше момичето, което той искаше да намери в обятията си.

Мислите на Ник започнаха да се прокрадват в дълбините на най-дълбоките му страхове... Какво беше намислил Фоукс?! Кой щеше да съживява?

-Ник? Какво ще правим? -попита Джеймс.

Всички -Оливър, Грейс, Джеймс, Каси и Анабет -го погледнаха очаквателно.

-Защо аз да кажа? Кой е казал, че аз съм водача? -попита Ник леко замаяно.

-Ти беше този, който вдигна съпротивата, редно е ти да я водиш. -каза Джеймс.

Ник се замисли... Това бе първоначалната идея, нали?! Да хванат Фоукс и да разберат за какво става дума... След това бяха дошли тренировките и всички задължения покрай тях и те се бяха отклонили. Обаче... Ами ако някой пострадаше?

Обаче нещо накара Ник да каже следното:

-Нека го сритаме отзад! -рече той уверен в себе си.

AnnabethSlavova:

956 думи без "крайната бележка на автора".

Здравейте!

Това е новата глава с малко закъснение.

Дано не си въобразявате, че избързвам... Моля кажете, наистина, струва ли ви се, че избързвам?!

Струва ви се или не... Войната започва и всичко ще е различно и вероятно хаотично, заради това, което е на път да преживее нашият герой Ник.

Ако желаете изразете мнението си за главата и героите на този етап, защото войната ще покаже техни скрити страни... Вероятно навсякъде е така :)

Ами закъсня малко главата, но напоследък или ми липсва време или вдъхновение...

Надявам се да ви е харесала ;)

Лека вечер!