"Тренировка и нещо повече"

-Не замахвай толкова много, ще вкараш пръчката в нечия диафрагма! -сряза Слидерин, Ник, който се опитваше да даде всичко от себе си.

-Ама това заклинание е ужасно... ТРУДНО! -оплака се той. -Експелиармус!

Колкото и да се опитваше пръчката продължаваше да стои в ръката на Пърси.

Пърси -висок, със тъмна коса и сиви очи -просто се усмихваше.

-Сигурен ли сте, че ще успеете да обучите и първи курс. Или сте ни излъгали... -започна Ник.

-Само посмей да кажеш, че сме ви излъгали! -закани му се Слидерин. -Просто не замахвай толкова много. Едно замахване и готово!

-Ох, -простена момчето, съсредоточи се, погледна право в очите на Пърси, усети как заклинанието напира в пръчицата му. -Експелиармус!

Ник можеше да опише това като едно от най-приятните чувства. От пръчката му излязоха червени искри, като се насочиха срещу събеседника, като противниковата пръчка просто отхвръкна от ръката му и извисявайки се весело във въздуха, се приземи в тази на Ник.

-Ето за това говорех! -плесна с ръце Слидерин. -Браво Ник! Първият първокурсник овладял Обезоръжаващата Магия си ти!

Сърцето на Ник подскочи весело. Нямаше търпение да се научи на още... Много!

-Искам още! -заподскача той.

-Сега упражнявай тази! -посъветва го Слидерин.

-Още!

-Добре! -подразнено промърмори основателят. -Така... Вцепеняващата! Да те видим сега!

Той му обясни какво трябваше да направи. На пръв поглед, на момчето му се стори, че е много лека и лесна, ала не беше така, естествено!

През това време, докато Ник се мъчеше с втората си магия, другите също постигаха напредък. Грейс, Мери, Стела и Леви вече бяха овладели магийката до съвършенство.

-Вцепени се де! -изпъшка измъчено Ник.

-Не с други думи, момко. Малоумен ли си? -попита го Слидерин, а момчето го погледна мрачно.

-Не! -каза той.

Наложи му се да впрегне цялото внимание за тази магийка... Съсредоточи се, изчисти ума си, успокои се и...

-Вцепени се! -не знаеше защо, но магията му се оказа толкова силна, че успя да запрати Пърси чак до стената, където той се блъсна и стовари на земята, като простена едно глухо "Ох!".

-Интересно! -промърмори тихо и замислено Слидерин, като гледаше любопитно Ник.

-Откъде ти е белега момче?!

Ник отново го погледна мрачно и разтри белега, подобен на змийче.

Отдавна не се беше сещал за него.

-От Фоукс! -каза той глухо.

-Аха, от Фоукс, значи.

Слидерин изглеждаше замислен.

-Ура! -зарадва се Грейс, която вече правеше без проблем, на който си поиска Обезоръжаващата Магия. -Аз съм най-добрата!

-Оо, така ли си мислиш?! -до нея се придвижи Касиди, здраво преплела ръка с тази на Джеймс.

-Грейс, да отидем при Ник, а? -опита се да избегне скандал Леви, но Оливър го щипна и се изкиска, казвайки му безгласно, че иска да види какво ще стане.

Грейс обаче се направи, че не чува.

-Да не оглуша, Съливан? -не престана Касиди.

-Не. -ведро рече Грейс и продължи да упражнява движението на ръката.

-Ако си мислиш, че си добра, виж аз какво усвоих. -Каси извади своята красива и нежна пръчка, като се съсредоточи. -Експекто Патронум! -от пръчката й излезе един вълк, който грациозно се изви във въздуха, ала се стопи само миг по-късно.

-Ха. -изсмя се Грейс. -Да, да виждам!

Касиди стана червена, но не знаеше, че патронуса й ще вдъхнови Слидерин.

-Момче! -обърна се към Ник с палава усмивка. -Я пробвай заклинанието за патронус. -подкани го той.

-За какво? -попита Ник, но след това се сети за думите на Грейс. -Онези сребристи животни ли?

-Да. -каза той, след което заобяснява. -Трябва да си изчистиш съзнанието от лоши помисли и да се съсредоточиш върху един силен спомен, щастлив спомен, който кара сърцето ти да подскочи, като се сетиш за него.

-Защо е това?

-Защото патронуса те защитава от диментори, които вероятно ще бъдат наши противници във войната. Патронуса те защитава от тях, като ги прогонва и не им позволява да погълнат душата ти и да ти вземат цялото ти щастие! Сега разбра ли? -излая.

-Ами да, май...

-Как си мислиш, че едно дете ще измагьоса патронус? Та той дали има толкова щастливи спомени за единадесет годишен? -попита през насмешка Пърси.

-Нека опита и да има си спомените! -каза Слидерин.

-Залагам си главата, че няма да успее! -каза момчето, напълно сигурно в думите си, а Ник се ядоса.

Не беше чак толкова лош магьосник, нали?

-Внимавай какво си пожелаваш! -скастри го Слидерин.

Пърси само вдигна рамена.

-Давай. -обърна се Слидерин към Ник. -Щастлива мисъл и думите Експекто Патронум.

-Няма да успея. -промърмори Ник.

-Ще успееш, разбира се. -Грифиндор се присъедини към тях и се опита да го окуражи.

Ник искаше да опита, но му се искаше и никой да не гледа. Не искаше да се изложи пред Пърси, само това му трябваше.

Щастлива мисъл? Той се замисли... Кога се беше зарадвал наистина? Когато го разпределиха в "Грифиндор"?... Не, едва ли това бе неговият "голям" спомен. Други не му идваха наум точно сега, а те бяха много и щастливи.

-Може ли да не се е случвало? -попита той и всички го погледнаха леко втрещено.

-Предполагам. -отсече Грифиндор.

Ник отново се замисли... Ето я и нея! Неговата щастлива мисъл!

Искаше войната да свърши, да победят Фоукс, да няма жертви и всички да празнуват връщането на дом "Рейвънклоу"... Майка му и баща му! Да ги видеше отново... Де да знаеше, че бяха добре... Оливър и Грейс... Джеймс... Ари... Леви!

-Експекто патронум! -извика, ала нищо не се случи.

-Разочароващо! -промърмори Слидерин и предизвика очаквана реакция -Ник се съсредоточи още повече.

Той не съзнаваше, че всички бяха приковали погледи в него и се чудеха какво ли ще стане.

-Експекто... -не това не беше неговият път.

-Съсредоточение, Ник! -припряно напомни Грифиндор.

-Патронум...

-Най-щастливият спомен! -извика Еди.

-Няма да стане. -извика Ник.

-Стегни се! -каза Хафълпаф.

-Спомен! -извика Слидерин.

-Съсредоточение! -провикна се Грифиндор.

-Няма да успее, нали ви казах! -каза Пърси, а в Ник се надигна нещо ново.

Нещо различно, нещо могъщо!

"Мама, татко... Моите приятели... Победа!"

-Експекто Патронум! -извика, а от неговата пръчка излезе лека сребриста пара...

-О, какво разочарование... -каза с престорен глас Пърси. -О, не, това се очакваше!

Нервите на Ник се опънаха... Това беше краят.

-Експекто Патронум! -извика силно, събрал всичко добро, всеки щастлив момент -битката с картофено пюре, всяка караница между Грейс и Джеймс (много забавни случки), когато дом "Грифиндор" не бе премахнат... Бялата коса на Джеймс и оплакванията му (не по-малко забавни), майка му, баща му -почувства топлина в себе си, след което видя как от пръчката му излиза едно голямо животно... Лъв!

Лъвът изръмжа силно и се разтича из въздуха, носейки се гордо.

Всички погледи се местеха ту в Ник, ту в неговият патронус.

Самият той не съзнаваше какво се беше случило и гледаше с леко отворена уста, голямата котка сребриста светлинка.

Внезапно се чу проницателен звук... Всички запушиха ушите си с ръце и простенаха. Лъвът спря с вдигната лапа и се стопи в нищото.

По нечии лица се изписа стъписване, притеснение, страх.

-В шортите на Мерлин, какво е това? -попита Ник, веднага, щом проницателният звук замря.

-Аларма, въведена за незабавна проверка по домовете от Фоукс. Започва с дом "Грифиндор"! Всички трябва да сме там, а ако не сме... Направо не знам... -простена Грейс, притеснено.

Първоначално Ник не разбра заплахата, ала след като помисли малко... Ако Фоукс не намереше половината дом, щеше да заподозре нещо... А и наказанията... Сърцето на Ник се вледени... Наказанията... Те трябваше да върнат Грейс, Оливър и половината дом, иначе приятелите му щяха

отново сериозно да си платят... И отново, естествено, .само и единствено заради него...

AnnabethSlavova:

1227 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте! Честит не особено щастлив понеделник.

Няма да увъртам, ето ви я и новата глава.

Не особено интересна и забавна, за съжаление.

Надявам се все пак малко да ви е харесала... Да сте се посмели (едва ли) и така нататък.

Ако искате изразете мнението си, като обсъдите грешките, (ако има, а то вероятно... Както и да е!) главата, впечатления... И ами това е.

Нова глава сигурно в четвъртък, но може и в сряда... А може и в петък. Хайде стига догадки, до скоро!

Лека вечер!