"Обучението започва преди битката, но не свършва преди самият край."

Щом навън слънцето се скри зад мрачни облаци, небето потъмня и започнаха многотрайни валежи от дъжд, това беше сигурен знак, че наближава краят на годината.

Стаята, в която стояха Ник и Еди Хъдсън вече седмица, се оказа доста гостоприемна. Грифиндор, Хафълпаф и Слидерин я бяха омагьосали да изпълнява всичко, което й се нареди.

За щастие, Ник имаше страхотна компания. Еди Хъдсън бе много забавен, усмихнат, дружелюбен и страхотен магьосник. Те стояха до късно вечерта и разговаряха за предстоящата битка, като професорът показваше на момчето някои от по-простите заклинания. Оливър, Грейс и Джеймс често ги посещаваха, като им носеха вечно лоши новини.

Една от тях бе, че училището беше напълно изолирано от външният свят и никой не можеше да изнесе или внесе информация. Много деца били в депресия, поради невъзможността да разговарят с родителите си чрез писма или други средства. Родителите естествено, също нямаше как да са доволни от това, но никой е знаеше със сигурност. Учениците бяха напълно отделени от реалният свят.

Друга много лоша новина бе, че новите учители хич не бяха китки за мирисане. Наказанията им били по-лоши и от тези на Фоукс.

Изводът бе ясен -"Хогуортс" вече не беше същият.

Ник не знаеше какво става с подготовката и записването, защото и те бяха меко казано, отделени от всичко и всички. Много рядко се случваше, някой от тримата основатели да им кажат по нещичко. Всъщност те постоянно се караха. Бяха като бомба със закъснител и Ник изобщо се съмняваше, че те правеха каквато и да е подготовка. Не можеше да мине и минута без да се сдърпат за нещо, а какво оставаше да ги обучават?!

Въпреки това, нямаше какво да се стори.

Стаята се намираше под земята, някъде залутана под "Хогуортс", но поне бе безопасна.

Една сутрин, докато Ник сънуваше ужасни работи, (на него започна все по-често да му се случва да сънува предстоящата битка и възможни ужасяващи сцени от нея) беше побутнат от Еди Хъдсън.

-Ник, Ник, хайде, ставай. -побутваше го леко Хъдсън.

Момчето отвори първо едното си око, след което и другото.

-Аа?! -нечленоразделно промърмори то.

-Днес ще е първата тренировка, можеш ли да повярваш! -Еди изглеждаше по-щастлив и от дете, което бе получило много подаръци за Коледа.

Ник веднага скочи енергично.

Това беше страхотно. Най-накрая щеше да започне сериозна подготовка. Вярно, вече бе овладял до съвършенство заклинанието за левитация, но искаше още и още... Нещо обаче изтри усмивката от лицето му.

Еди изглежда забеляза промяната в настроението на момчето и клекна до него.

-Какво има, Ник? -попита го той и го погледна с тези негови красиви зелени очи.

Зелено се впи в зелено.

-Аз... -промърмори Ник, но се срамуваше да го изрече.

-Да?

-Ами... Щом започваме сериозната подготовка, това значи, че и битката, която аз предизвиках е на път да започне... Наближава, нали?

-Ела седни. -каза Еди и посочи едно топло кътче от мраморният под.

Ник се настани до бившият професор.

Еди изглеждаше дълбоко умислен. Помълчаха малко, след което той рече:

-Ник първо, не ти предизвика битката. Тя трябваше да се състои! Ти просто побутна обстоятелствата.

"Аха, страхотно!"

-И запомни, обучението започва преди битката, но не свършва преди самият край. -мъдро рече той.

-Аха...

Ник изобщо не разбра за какво му говори Еди и затова само се усмихна тъпо.

-Имам предвид, че не само ти се страхуваш. Всички сме така, защото не знаем какво се случва отвъд портите на "Хогуортс", но... Другите няма да оставят нещата така, ние няма да позволим нещата да останат такива каквито са. Сигурен съм, че Фоукс е намислил нещо и когато ми предложи поста, първоначално не исках да приема, но Минерва...

-Познаваш Макгонагъл?!

-Разбира се, тя е причината да дойда тук. Изпрати ме и ми каза, че тук има четирима палавници, за които трябва да се оглеждам. -той се усмихна.

Ник сега разбра, че годините на Еди не му личаха. Напротив, ако някой съдеше по думите, които изрича така умело, би казал, че това е много възрастен и мъдър човек. Еди беше от красивите мъже, които често се оказваха не толкова умни, но той беше пример, че не всички са такива.

-Да, -продължи. -Битката неумолимо приближава, но тук ще ни обучават най-великите магьосници на всички времена! -той се усмихна толкова широко, че на Ник му се стори, че лицето му е на път на се раздели на две. -Винаги съм искал да ги видя, а не съм си и мечтал да ме обучават. Представяш ли си?!

На Ник от части му стана ясно какво се опитваше да му каже професора -да бъде смел!

***

Същият ден по-късно, Оливър, Грейс и Джеймс слязоха в стаята, за да помогнат с подготовката за тренировката на Ник, Еди и основателите.

Никой не говореше много, може би защото нямаше време, но напрежението беше доловимо.

След като подготвиха стаята, всички заобикаляха нервно в нея.

-Хайде! -оповести Грифиндор. -Идват!

Ник имаше чувството, че всички ще го гледат странно и му се искаше да се слее със стената.

Проходът се отвори и от там започнаха да влизат тълпи от доброволци, готови да защитят училището с цената на живота си.

От там се появиха много познати на Ник глави -Мери Нийс, Леви Скамандър, Касиди Купър, Тони Андерсън, близнаците Стол, Крис Джаксън, Том Грейнуол, Коди Мейн (приятен първокурсник от "Грифиндор"), Анабет Ричардсън, Пърси Уилямс (приятел на Джеймс), Роуз Уизли, Стела Блейк, Джейни Мейни, Леонардо Айс, Бен Брейнфут, Ванеса Мейн, Джърси Прескот, тризначките Мейсън, Албус Сивиръс Потър, Джеси Уилсън, Джак Петерсън, и други по-големи ученици, които момчето не познаваше лично.

Тук бяха всички първокурсници от тази година. Сърцето на Ник се разтуптя толкова развълнувано. Не можеше да повярва, че толкова много ученици го подкрепят.

В стаята стояха около шейсетима ученика и четирима професора.

-А, то май малко тясно ни стана, а?! -засмя се Еди и успя да накара всички други ученици звънко да се засмеят.

Той се усмихна, махна с пръчката си и се появиха много столове. Настана суматоха, всички си намериха места, а след като стаята се изпълни от тишината, Грифиндор, Хафълпаф и Слидерин излязоха напред -те до сега се бяха спотайвали тихо. Някои от учениците ахнаха, явно установили, че това са основателите.

-Здравейте всички -започна делово Слидерин. -Аз съм Салазар Слидерин, основател на дома "Слидерин", ала ние -той се обърна към двамата си прословути колеги. -Заедно с Грифиндор и Хафълпаф, сме тук, заради войната, която приближава.

-Ние сме тук, за да ви обучаваме... -продължи Грифиндор.

-Как ще стане това? Ние по-големите добре, но защо са и по-малките тук? Те не могат просто така да се научат! -провикна се Крис.

-Щях да стигна и до там. -усмихна се подразнено Грифиндор.

-Как се появихте?

-Къде е Рейвънклоу?

-Какво стана с враждата между вас със Слидерин?!

-Къде сме?

-Как ще ни обучавате в тази малка стая?

Въпроси се разлетяха като фойерверки, които обстрелваха тримата основатели.

-ТИШИНА! -извика Еди и успя да въдвори ред веднага. -Нека ги изслушате първо, а?

След като тишината се спусна отново, Хафълпаф продължи:

-Ние сме необикновени! Ние сме едни от първите мислители, първите основатели на училището, едни от първите деца на магията. При нас нещата текат по различен начин. Преди години ние обучавахме учениците още от първи курс на магии, които се изучават в сегашно време много по-късно! Първокурсниците ще изиграят важна роля, помнете думите ми!

-Навярно сте чували думите на Албус Дъмбълдор? -каза Слидерин. -Че в "Хогуортс" винаги ще бъде оказвана помощ на тези, които я поискат? Ние сме същността на това. "Хогуортс" се нуждае от нас и ние сме тук!

-Рейвънклоу -продължи речта Грифиндор. - Няма да ни окаже помощ, не защото е лоша или нещо от този ти му сорт, а защото така се случиха нещата. Тя също като нас има благородна и достойна за уважение история.

-Враждата между мен и Грифиндор -поде Слидерин. -Е минало, а най важното е никога да не гледаме към миналото, а само и единствено към бъдещето!

-Намираме се дълбоко под училището -обясни Хафълпаф. -Където е най-безопасно и стаята е трудна за откриване!

-Стаята е под наша магия, като е способна да променя, облик, големина и местоположение. Това, ще ни помогне да я направим достатъчно голяма, за да побира всички ни. -завърши Грифиндор. -Още въпроси?!

Ник се почувства леко замаян.

-Да, -вдигна ръка Джеймс. -Какво още чакаме?! Да започваме, а?

Всички кимнаха одобрително и едно бе ясно... Веднъж започнали, нямаше връщане назад.

Ник го знаеше, но го беше страх да го приеме -всичко започваше, а битката се задаваше неумолимо и -за съжаление -бе неизбежна!

AnnabethSlavova:

1394 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте, как сте? ^.^

Надявам се добре и честит петък, хора. Най-накрая!

Това е новата глава и вероятно се досещате, че отново я смятам за не толкова заинтригуваща, но... :)

Искам да ви попитам (понеже краят наближава) как ви се струва? В смисъл, нали не ви отегчавам с главите, в които нищо не се случва толкова? Имате ли чувството, че нещо не е наред? Примерно с писането ми, грешки, герои, събития и т.н.?

По принцип по възможност щях да пиша доста по-дълги глави, обаче нямаше как да се получат нещата, поради голямата големина (очевидно). От сега нататък ще стават по-дълги, ще има разбира се и по-къси, обаче...

Ами надявам се все пак да ви е допаднала.

Ако желаете коментирайте и... Ами до нови срещи.

Нова глава, при първа възможност. Вероятно в неделя, но не обещавам!

Лека и приятна вечер! ;)