"Пръчко спасяването"

Част 2

-Джеймс? -извика Ник и се огледа.

Галерията си беше абсолютно същата, каквато я бяха оставили първият път. Разликата бе в картината, която се бе опитала да се "слее" с Ник. Сега тя беше откачена от едната страна и висеше.

Крис и Том бяха клекнали над тялото на Джеймс, а до тях изправена стоеше една жена на средна възраст. Обаче беше много красива. С дълга черна коса спускаща се грациозно, големи сиви очи, които те пронизваха право в душата и красиво лице. Носеше синя мантия спускаща се чак до пода.

Ник веднага клекна до Джеймс и го обърна по гръб. Момчето имаше огромна рана на главата и... Косата му беше бяла!? На Ник веднага му светна какво е станало, но се обърна към Крис и го попита, все пак малко подробности нямаше да са му в излишък.

-Какво по-точно се случи?

Червенокосото момче се сепна и започна да прекарва пръсти през косата си.

-Ами той... Той.. -изглежда не беше на себе си. -Знаеш ли? Защо не попиташ нея? -кимна ядосано към жената.

Ник се загледа в нея. Тя приличаше на сянка... Не беше точно призрак, но... Премигваше и изглеждаше като холограма.

Момчето се изправи и я погледна леко предизвикателно, което определено не беше доминиращото чувство в него точно в този момент.

-Коя сте вие? -попита я.

-Мисля, че и сам можеш да се досетиш! -сякаш гласът й идваше от някое друго измерение.

-Ммм, малко ми е трудно -веднага отсече Ник. -Защо не ми подскажете?

-Ти си умно момче, Ник О'Брайън. Но аз съм съсипана и ядосана! Нямам време за шегички!

-Дайте ми жокер!

-Аз съм живата мъдрост, аз съм разума, аз съм умът. -отговори гордо тя, а Ник се замисли.

-Вие... Ама... -очите му се разшириха от изненада, буца заседна на гърлото му, това не беше на добре.

Едва ли призрак би се върнал от отвъдното само, за да ги поздрави и да им каже "Здравейте! Как сте?".

-Вие сте Роуина Рейвънклоу! -рече Ник накрая. -Какво правите тук?

Стори му се грубо от негова страна, но той и без това не бе особено щастлив от този факт.

-Тук съм, за да отмъстя на училището! -рече тя.

-Чакайте малко! -намеси се Том и се изправи. -Как така на училището?

-Ами ето така! -рече тя. -Щях да се върна и по-рано, ако Ник не се бе спасил.

-Вие ли? -кръвта на Ник кимна и той застиска юмруци. -Училището не ви е виновно, а Фоукс! Него можете да убиете! Но не и Джеймс!

-О, той не е мъртъв. Ще живее... -каза тя. -Ник, кажи ми, защо не влезе в моя дом? Имаш огромен потенциал.

-Точно сега това няма значение! -изръмжа той и отново клекна над тялото на Джеймс. -Не можете да останете в нашият свят! -каза и я погледна.

-Напротив! Още няколко души и ще стана истинска... От плът и кръв! -рече. Изглеждаше доволна.

Души? Значи това беше отговорът. Ник веднага се сети за какво става дума. Трябваше да погълне жизнена енергия, за да може да напусне картината. Обаче първият път, Ник се беше спасил, а тя бе зачакала друга жертва -очевидно Джеймс. Определено трябваше да я спре! Не можеше да има още жертви в училището.

Е, поне Джеймс не беше мъртъв!

-Колко недостойно! -хитро промърмори Ник, като предизвика очаквана реакция. Рейвънклоу придоби огромен интерес към думите му.

-Моля?

-Недостойно е! Никой умен не е опитвал да се върне към смъртният свят. А аз винаги съм си мислел, че сте много умна. -обясни той и сви рамене, като докосна Джеймс по челото -беше облян в ледена пот.

-Умна съм! -предизвикателно рече Рейвънклоу.

-Ама показвате обратното! -не искаше врагове, но не биваше да позволява на Рейвънклоу да се завърне сред живите.

-Не ме предизвиквай, О'Брайън! -извика жената. -Ще съжаляваш за това!

Тя мина през него, -Ник се почувства все едно го бяха залели с кофа ледена вода - след което премина през стената и излезе.

"Страхотно, сега си имам враг призрак, безсмъртен при това. Това е много зле, дори и по моите стандарти!"

-Много смело от твоя страна. -рече Том и сложи ръка на рамото му.

Ник се притесняваше за Джеймс.

-Джеймс. -побутна го, но момчето само помръдна и промърмори "Грейс"

-Няма я Грейс, стани идиот такъв! -Ник не спря да го ръчка.

-Какво има с Грейс? -попита Крис, като се усмихна дяволито.

-Питай го като се събуди, но по принцип -нищо! -Ник се чувстваше подразнен. Нямаше нищо между тях двамата! Нали?! Надяваше се, че не... Но... Не, той се стегна. Това не бе негова работа. Дори не проумяваше защо се подразни толкова.

-ДЖЕЙМС! -извика той.

Джеймс скочи като заек. Изглежда се бе събудил, но само секунда след това той се смръщи и простена.

-Главата ми! -докосна леко раната си.

След това се опомни и погледна Ник.

-Ти пък какво правиш тук? -попита го.

-Спасявам те, и да, едно благодаря можеше и да ме задоволи повече от "ти пък какво правиш тук?". -рече Ник и веднага стана да търси вратата.

Тя все още си беше тук. Той натисна бравата й, но преди това се обърна да види дали другите идват. Крис и Том помагаха на Джеймс да се изправи. Той държеше в ръката си пръчицата си -явно бе успял да я намери.

Тримата се придвижиха до Ник.

-Е, отива ти... -каза Ник, не подозирайки каква грешка прави.

-Кое?

-Бялата коса!

Очите на Джеймс така се оцъклиха, че бяха на път да изскочат от орбитите си.

-Аз съм... Цялата ли е бяла? -попита момчето, и пусна другите, като започна да гали косата си.

Ник се чудеше какво да каже. Зад Джеймс, Крис и Том правеха всякакви знаци и безгласно изговаряха "Не му казвай истината!"

-Не. -каза колебливо Ник и избягвайки погледа на Джеймс отвори вратата.

Навън почти се съмваше. Явно времето в стаята минаваше по различен начин. Четиримата излязоха в тихият коридор и потеглиха към Общата стая на "Грифиндор". Ник бе влизал в тази галерия с два пъти повече, отколкото му се искаше и гледаше да остави възможно най-голямо разстояние помежду им.

Джеймс отзад ругаеше и си пощеше косата. Крис и Том се опитваха да го успокоят, ала неуспешно.

-Какво стана след като... Заспах. -попита Джеймс.

-После ще ти обясня... -рече Ник и се огледа, за да види дали теренът е чист. -Има по-ужасни неща за които трябва да се тревожиш!

-По-ужасни и от бяла коса на петнадесет годишен ученик? Не мисля! -отговори Джеймс.

Те продължиха още малко, като не видяха нищо което да ги безпокои.

Мисълта, че зъл призрак вилнее наоколо, изобщо не се нравеше на Ник.

-ДЖЕЙМС!

Зад един ъгъл изскочи Каси и се метна на врата на момчето. Появиха се и Грейс и Мери по розови халати и пухести чехли. Изглеждаха леко сънени и изтощени.

След една дълга и страстна целувка между Джеймс и Каси, от която Грейс стана по-червена и от домат -те се пуснаха, а момичето взе да го милва.

-Какво е станало с косата ти? -попита го тя. -Цялата е... Бяла!

-Цялата? Ник! -ядоса се Джеймс и простена.

-Спокойно! -каза Грейс. -Малко мъгълска боя за коса ще помогне!

Тя изглеждаше все още леко червена от яд, обаче си личеше, че стиска зъби.

-Грейс, искам да поговорим. -каза Джеймс, измъкна се от прегръдките на Каси, като й каза тя да се прибира в Общата стая и че той щял да отиде при нея веднага след разговора му с Грейс.

Каси неохотно се съгласи и заедно с Мери си тръгна. Крис и Том също потеглиха след тях. Ник реши да остане. Джеймс не му каза нищо, затова той се подпря на една стена и зачака. Четвъртокурсника и Грейс се скриха зад един ъгъл.

Ник не подозираше, че ще чуе целият им разговор.

-Е? -попита очаквателно Грейс.

-Мисля, че се досещаш къде бяхме. -поде той. -И когато докоснах картината не излязох от транса като Ник, а продължих да... Ъъ.. Си представям разни неща... И ти беше там. Помогна ми да... Се осъзная.

-Аха. -каза Грейс.

-Докато бях там -заговори нежно четвъртокурсника. -Разбрах, че не Каси е човекът, който искам да е до мен. -рече той. -Може би сгреших като се събрах с нея... И...

-Може ли по същество? -грубо го отряза момичето.

На Ник му стана неудобно, че чуваше абсолютно всичко.

-Мисля... -поде отново Джеймс. -Че те... Хм... Харесвам.

Ник се подразни... И той не знаеше защо!

Тишина. Ето на това му се вика неудобна тишина.

Момчето просто заби поглед в пода. Трудно беше да се каже кой беше по-червен. Ник -който се срамуваше, че бе чул всяка една думичка -или Джеймс, който очакваше търпеливо отговора на момичето.

-Аха. -отново рече Грейс, след което му каза следното. -Съжалявам, Джеймс. Наистина. Обаче... -тя видимо се колебаеше какво да му отговори и се стараеше да подходи деликатно. -Обаче аз не те харесвам.

-Чакай, Грейс! -явно тя беше тръгнала, а той я бе спрял.

-Приключенията са моят живот! Точно като теб, Грейс. А, какво е животът без приключения?

-Ама аз не те харесвам! Никога не съм! Ти си ми като по-голям брат и... Едва ли някога ще мръднеш от тази позиция!

Тя се обърна и остави Джеймс и Ник, обвити в тишина, срам, гняв, любов и разочарование.

AnnabethSlavova:

1509 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте. Това е новата глава... Надявам се да ви хареса.

Ако искате изразете мнението си в коментарите.

Приятен остатък от почивката, която -за съжаление -е към своят край.

Лека вечер!