"Пръчко спасяването"

Част 1

-Да хвана ученици, ученици по долни гащи!

Това бе новият пазач -Кастор Тревърс Москов! Точно сега на Ник му се прииска Филч да е тук!

Той, Оливър и Грейс така силно се бяха прегърнали, че не искаха да се пуснат.

-Да се скрием? -предложи шушнейки Грейс.

-Добра идея! -почти извика Оливър и до тук бяха с прикритието.

Ник и Грейс се пуснаха и веднага си намериха скривалища. Грейс влезе в една от кабинките, а Ник се шмугна зад една статуя на русалка, която може би бе там, за да разведри обстановката. Момчето се надяваше и Оливър да си бе намерил добро място, защото обмисляше -ако не ги хванат -да го намери и да го убие!

Чуха се тътрузене на нечии крака, после врата се отвори нацяло с едно "Скръъъц. ДУМ."

Ник си позволи да забави дишането си и да надникне. По средата на помещението стоеше един огромен мъж с набола руса брадичка и плешива глава. Представяте си го, нали? Най-големият ви кошмар!

Той се огледа... И сам започна да си говори:

-Хм, чух гласове! ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК!

Извика той, а Ник за миг се зачуди, дали този не беше с тролска кръв. Не можеше да е толкова глупав! Това просто бе невъзможно!

Мъжът въздъхна, обърна се и продължи по пътя си, като започна да си пее песента "Джаскай се наволя, както правят феите".

Ник изчака стъпките за заглъхнат, след което излезе иззад статуята.

Грей излезе от кабинката, а Оливър показа русата си глава иззад вратата.

-Ти луд ли си? -изсъска Грейс, като все едно бе прочела мислите на Ник.

-По-силно не можеше ли да извикаш? -попита невярващо Ник.

-Какво? Плаша се при такива ситуации и започвам да викам!

Ник и Грейс продължиха да го гледат, не проумявайки този негов страх -когато има наблизо беда, той да я извика с всичка сила!

***

Ник, Оливър и Грейс не видяха Джеймс на закуска в Голямата зала, а Грейс толкова много искаше да му предаде, че приятелката му го търси. Впрочем тя бе там! Касиди беше на грифиндорката маса и постоянно мяташе сърдити погледи към Грейс.

Обаче изглежда, Грейс бе в страхотно настроение. Те тримата си се забавляваха, слепи за неприятните погледи на четвъртокурсничката.

След като приключиха със закуската отидоха в Библиотеката, като по пътя обсъждаха малкото им приключение сутринта. Смятаха го за отлично начало на деня и страхотно преживяване. Посетиха Библиотеката, защото имаха да пишат домашно по Трансфигурация. Щеше да го преподава Фоукс и точно на следващият ден имаха час с него, което въобще не допадаше на Ник. Той изобщо не искаше да го вижда, а камо ли да го слуша, как тъче дълги слова за Винсент Непоколебимият, който се преобразил в лъв и живял така през целият си живот. Макгонагъл я слушаше с удоволствие, как разказва за Винсент, който се научил да ходи до тоалетна като лъв, но нямаше да издържи и новият преподавател.

Да, вярно, че това щеше да им е първият час, но въпреки всичко... Вие как бихте реагирали, ако се налагаше да виждате всеки ден човекът който ви е белязал за винаги? Сега разбирате и Ник, нали?

Обаче уроците не бяха единствената им цел. Те възнамеряваха да потърсят нещо за "Галерията на Писъците" точно както им бе заръчала Макгонагъл.

***

Денят обаче, се оказа много неблагоприятен за търсене на информация за галерията. Те не намериха нищо и бяха безпомощни, още повече, че щом питаха библиотекаря, той ги скастри, че не е списък с книги. Накара ги да разгледат списъка, ала и там удариха на камък. Нямаше нищо! Мисълта, че в тази голяма библиотека няма никаква информация за галерията, не се побираше в главата на Ник.

След вечеря, тримата просто седнаха на канапетата около камината и продължиха да практикуват едно заклинание.

Цял ден не бяха виждали самоувереният четвъртокурсник, което бе необичайно.

-Аз ще лягам! -каза Грейс и разтри очите си. -Лека нощ, момчета!

-Лека! -казаха на едно Ник и Оливър.

Не след дълго и Оливър реши да ляга.

Ник остана да практикува първото им заклинание по Вълшебство.

-Уингардиум Левиоза!

Флитуик им бе казал да го погледнат и който иска да пробва да го упражнява. Още не им го бе преподал, обаче... Пак им го беше препоръчал, за да може да бъдат "подготвени".

Перцето на Ник си седеше там и не помръдваше.

-Оф, безнадеждно-о-о е! -измънка момчето и тъкмо си събираше учебниците, готово да ляга, когато чу приближаващи се гласове.

-Шшшт, Крис! -изсъска познат на Ник глас. -Ще събудиш и "Слидерин" с този шум дето вдигаш!

-Извинявай де! -отговори стържещ глас.

От витото стълбище слязоха Джеймс, Крис и Том. Те бяха толкова съсредоточени в излизането си, че дори не забелязаха Ник.

-Къде? -попита Ник, а тримата четвъртокурсници подскочиха уплашено.

-Ник! -възкликна Джеймс и разтърка сърцето си в опит да покаже колко много е стреснат.

-Какво? -попита Ник и се ухили. -Та, -премина отново към въпроса си. -На къде така?

-Отивам да си върна пръчката! -вдигна рамене Джеймс.

-Моля? -възкликна Ник уплашено и пръстите му прибягнаха към белият кичур коса. -Но нали се отваря само в петък?

-Ще направи изключение!

Джеймс, заедно с двамата си най-добри приятели се запрокрадва към портрета.

-Джеймс! Недей! -опита се да го спре Ник. -Снейп после няма да те пусне обратно!

-Чао Ник! -каза вироглавото момче и заедно с другите пропълзя през дупката.

Ник се раздели на четири. Слидеринеца в него говореше да остане, хафълпафеца -да си легне, рейвънлоулеца -да остане и да продължи да упражнява заклинанието, а грифиндореца -да тръгне след Джеймс.

И естествено "Грифиндор" се обади най-силно у него. Той заряза учебниците си и пропълзя през дупката.

Щом се отзова на коридора видя, че малко бе закъснял. Ник побягна, а след него Снейп извика:

-Спри се О'Брайън!

Момчето бягаше ли бягаше, когато чу стъпки, ала не виждаше нищо. Джеймс бе с мантията-невидимка на баща си.

-Джеймс! Недей! -отново се повтори Ник, но нищо.

Понеже можеше само да гадае, дали е прав за мантията и дали Джеймс е с нея, реши да се върне.

-На къде дете прекрасно? -попита някой, а Ник подскочи като попарен.

На стената стояха два портрета. На единият бе Снейп -явно този беше премахнатият от директорският кабинет, а на другият му се усмихваше възрастен мъж. С дълга сребриста коса и брада, ведро сини очи, очилца с формата на полумесец закрепени върху крив нос -от портрета го гледаше Албус Пърсивал Улфрик Брайън Дъмбълдор!

-Ъъъ, към Общата стая... Професоре. -каза Ник, който се възхищаваше още от малък на смелостта на този мъж. Съжаляваше, че не можеше да го види жив и здрав до него.

-Обаче не това е въпросът, нали? -двусмислено рече Дъмбълдор. -Искаш да тръгнеш след Джеймс, нали?

-Ъ-ъ, да, но...

-Но Албус, защо се опитваш да го убеждаваш? -промърмори Снейп.

-Не, не правя нищо подобно Сивиръс, просто ще задам въпроса си по следният начин... Какво ти говори сърцето, Ник? -в очите на старецът се четеше огромна мъдрост.

Ник се замисли, въпреки че нямаше нужда -отговорът бе ясен.

-Да тръгна след Джеймс!

Той не чакаше втора покана, а направо хукна през глава обратно.

-Видя ли Сивиръс? Затова обожавам грифиндорците! Слушат сърцето си, а не разумът, ето това е разликата между тях и слидеринци! -рече Дъмбълдор на Снейп.

Ник вече бе стигнал предното място където вратата се бе появила... Сега тя отново беше там, а отвътре нищо не се чуваше.

Бързайки, за да не бъде хванат от Москов, Ник влезе в стаята и бързо затвори вратата след себе си.

За пръв път в стаята бе така светло, но Ник гледаше тялото на пода окъпано от светлината идваща от пръчките на Крис и Том. Тялото на Джеймс!

AnnabethSlavova:

1250 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте.

Как минава ваканцията?

Това е новата глава. Надявам се да ви хареса, и ако искате изразете мнението си в коментарите.

Нова глава ще кача сигурно утре, или в четвъртък!

Ами това е!

Приятна вечер!