"Методът Фергис"

Щом Ник се отзова в Общата стая се нуждаеше от малко време, за да нормализира дишането си.

-Ник! -възкликна Джеймс. -Какво става? Задъхваш се седейки на едно място?

-Не -изграчи със свито гърло момчето. -Трябва... Фу, трябва да ви кажа нещо!

Така Ник, Оливър, Грейс и Джеймс седнаха на креслата около камината и момчето им разказа всичко, след което никой дълго не продума.

-Книга? -попита Грейс объркано и се облегна на креслото. -Странно!

-Ами това за Кингзли? Прати патронуса до Юник, нали? -попита Джеймс, Ник, който си нямаше и ни най-малка представа какво за Бога е "патронус".

След като четвъртокурсника видя изражението по лицето на Ник, обясни:

-Патронуса е... Ами има специално заклинание, по принцип патронуса...

-Аахх, да по принцип патронуса -прекъсна го Грейс, а той я погледна кръвнишки. -Отговаря на характера на човека, който го измагьосва чрез животно. Той е пратил съобщение? Това... Значи, че е пратил съобщението по патронуса си и че то отива директно при Юник!

-Именно! Но можеше да не ме прекъсваш! -скастри я Джеймс.

-Значи Кингзли е в плен? -предположи Ник и вдигна рамене.

-А Макгонагъл отива да го търси! Само аз ли смятам, че тя ще попадне в капан? -светна ги Оливър.

Ник бе забравил, че Макгонагъл щеше да тръгне да търси изгубеният Министър на Магията. Ако го направеше вероятността да хванат и нея бе огромна!

-Трябва да й пратим... -започна Ник, но после се сети за предупреждението й. -Не можем! Как изобщо ще се свържем с нея?

-Не знам! -призна си Джеймс.

-Но за каква книга става дума? -все още се чудеше Грейс.

-Не знам, но едно е ясно! -започна Ник. -Трябва да намерим възможно най-бързо начин да се свържем с Макгонагъл, иначе...

-Иначе ни е спукана работата! -довърши Оливър.

И естествено бе изключително прав!

***

Неделната сутрин бе мрачна и дъждовна. Скоро идваше Вси Светии и Ник бе чувал колко прекрасно е угощаването нея вечер, но проблемът бе, че при тези обстоятелства той силно се съмняваше, че ще има нещо подобно!

Щом Ник се събуди, той скочи от леглото и двамата с Оливър се настаниха в Общата стая. Седнаха отново до камината.

Не след дълго при тях дойде и Грейс, която изглеждаше развълнувана.

-Намерих начин да се свързваме с Макгонагъл и мисля, че никой друг не би се сетил за него! -каза тя и седна на едно от креслата.

-Наистина ли? -попита Оливър невярващо.

-Да! -отвърна момичето.

-Ами какво чакаме? -Ник скочи на крака. -Да тръгваме!

Те тримата станаха енергично от креслата и се запътиха към портрета, когато за малко да съборят Касиди.

-Хей, по-леко! -скастри ги тя и понеже бе по-висока -все пак бе четвърти курс -погледна надолу. -Къде е Джеймс? -попита ги и се огледа нетърпеливо. -Имам чувството, че ме избягва!

Ник не каза нищо, но Грейс отново не преброи до десет преди да проговори.

-Може би защото е така! -подсказа й тя нетърпеливо.

-Моля? -тросна се Касиди, а русата й коса се разхвърча отзад.

Опа!

-Нищо, забрави! -рече Грейс и хвана Ник за ръката, а Оливър за мантията, бутна портрета и пропълзя през дупката.

-Ще видим тази работа Съливан! -викна след нея Каси.

След като и тримата бяха на коридора Ник попита:

-Накъде?

-Към момичешките тоалетни!

***

Щом влязоха в момичешките тоалетни -Ник и Оливър се противиха поне половин час -Грейс извади пръчицата си.

-Така.. -проточи тя. -Трябва ни парна завеса!

-Защо? -попита Ник, който се оглеждаше притеснено да не би някой да ги види.

-О, Ник, спокойно, това тук е тоалетната на Стенещата Миртъл, никой не идва тук! -успокои го Грейс.

-Коя, кой? -попита Оливър, а от една от кабинките се чу момичешки плач, след което някой измърмори:

-Типично, мъже! Никога, никой и нищо не знаят! -след това се чу плисък от вода.

-Тя е умряла в тази тоалетна по време на първото нападение от Стаята на Тайните. -обясни Грейс и пусна вряла вода от едно от кранчетата, които не бяха разбити.

-Чакай... Задръж -прекъсна я Ник и вече се почувства още по-зле и от преди. -Значи... Имаш предвид, че тук е входа... За...

Момичето кимна и довърши:

-Стаята на Тайните!

-Олеле! -простена Оливър и скръсти пръсти в молби. -Но нали чудовището на Наследника е мъртво?

-Да. -каза Грейс.

-Каква е целта ти? -попита Ник, който искаше да смени темата.

Кранчето на чешмичката бе завъртяно до край, а от там се вдигаше лека струйка пара, като замъгляваше разбитите огледала над тях.

-Трябва ми пара. -обясни момичето. -Ще ползваме Методът на Фергис.

-О, вече всичко е ясно! -заостроумничи Оливър.

-Мисля, че е дос-татъчно. -задави се Ник от парата.

-Не, не е! -тропна с крак Грейс и потърси друго здраво кранче.

За щастие намери още едно и успя да предизвика такава пушилка от пара, че направо не беше истина. Ник не можеше да различи силуетите на приятелите.

-Готово! -рече момичето, разтърка ръцете си една в друга и насочи пръчката към парната завеса. -Моля свържи ме с Миневра Макгонагъл! Неопределено местонахождение! -от пръчката й изскочиха златисто-лилави искри и изчезнаха зад парата.

Само след миг се появи образът на Макгонагъл, която стоеше в една палатка и си правеше чай. Ник беше изумен! Не можеше да повярва на очите си, дори на приятелката си как го е намерила този метод.

-Професор Макгонагъл! -провикна се Грейс, а професорката се обърна замаяно и впери нейният взор право в тях, като ахна:

-Методът на Фергис! Как не се бях сетила!

-Професоре нямаме много време! -забъбри набързо Грейс. -Ник ще ви разкаже!

Ник разказа набързо какво бе чул на професорката, която го изслуша търпеливо без да го прекъсва.

-Така значи! -рече тя замислено. -Държат Кингзли, но за какво става дума, чудя се?

-Това не е важно! -каза Грейс. -Не трябва да отивате да го търсите!

-Полудяхте ли? -попита ги тя. -Няма начин!

-Но ще хванат и вас! -намеси се Оливър.

-Да ме хващат, ако имам късмет ще измъкна и двама ни от тази каша!

-Ама... -опита се да възрази Ник.

-Добра работа Грейс, ще ползваме този начин за връзка. Искам да търсите информация за "Галерията на Писъците" и ако може да разберете повече за книгата, която търси Фоукс. Пазете се!

Тя прекара ръка през парата и -някак си -прекъсна връзката.

-Не можахме да я убедим! -ядоса се Грейс.

-Ъъ... -нечленоразделно промърмори Оливър. -Някой идва!

Беше прав. По коридора кънтяха нечии стъпки, а те чуха глас, който така ги сепна, че тримата се прегърнаха.

-Да хвана ученици, непослушни ученици!

AnnabethSlavova:

1053 думи без "крайната бележка на автора".

Ето я новата глава, може би по-скоро от колкото очаквахте.

Дано ви хареса не се случи, кой знае какво, обаче...

Изразете, ако искате, мнението си в коментарите. Ако имам грешки ми кажете, няма проблем. Ами това е. Не знам кога ще има следваща глава, но ще да е тази седмица.

Лека вечер!