"Кой, кой е?"

След като се оказа, че "Рейвънклоу" е окончателно премахнат, всички ученици от този дом бяха "разпределени" от Фоукс, понеже шапката бе отказала да разпределя само между трита дома. Според нея духът на Роуина Рейвънклоу, щял да бъде разярен.

Мери, Касиди, Ар и още трима други бяха "разпределени" в "Грифиндор", а другите ги пръснаха в "Хафълпаф" и "Слидерин".

Ник все още се възстановяваше. Раната му заздравяваше, но почти всеки го гледаше странно, обаче на него започна да не му пука. Той бе с неговите приятели, които го харесваха такъв, какъвто е!

Веднага след като майка му -която, както предположи Оливър, не й мина -и баща му, му се нарадваха и си тръгнаха, те веднага пратиха писмо до професор Макгонагъл.

Професор Макгонагъл,

Предполагаме, че сте наясно какво се случва в "Хогуортс". И предполагаме, че сте наясно, че имаме нужда от помощта ви. Знаем повече, от колкото си мислите, помогнете да ви върнем обратно!

Искрено ваши: Ник, Оливър, Грейс и Джеймс.

Надяваха се тя да им отговори (ако изобщо го направеше) възможно най-бързо и много се изненадаха, когато отговорът дойде в онази мрачен съботен следобед. Те бяха в Общата стая на "Грифиндор" и преглеждаха учебника по Билкология.

-Ох, в други ден  имаме първи час за годината и съм много притеснена! -изпъшка Грейс и приглади висящата си коса, та да не й пада пред очите.

Те наистина винаги пропускаха Бикологията, защото професор Лонгботъм чакал да пораснат някакви специални растения, та да може да изненада първокурсниците.

-И аз, но не го взимай толкова на сериозно. -вдигна рамене Ник.

-Да, и при нас чакаше да ни покаже нещо и не бяхме много доволни от видяното. -намеси се Джеймс, който се беше разположил като цар на едно от меките кресла. Грейс бе на земята до камината с чаша чай и разлистваше нетърпеливо страниците от все още непотребният учебник па Билкология. Ник и Оливър просто си почиваха, легнали на мекото килимче с ръце зад главата.

-Кога почва сезонът по куидич? -попита Ник, Джеймс, който бе в отбора като търсач, досущ като баща си и дядо си.

-О, не знам. По принцип директора обявява проби, а като гледам накъде е тръгнало... Дано не сгреша, но може и да няма куидич, докато Макгонагъл не се върне! -рече той леко нехайно, но все пак другите доловиха нотка на яд в гласа му.

Чук. Чук. Чук.

Четиримата извърнаха глави към прозореца, където совата на Джеймс чукаше с клюнче.

-Джеймс! -възкликна Грейс, а четвъртокурсника скочи от креслото и веднага отиде да вземе писмото от совата.

-Благодаря ти Кей. -рече той. -Ох! -извика леко, като се обърна към другите. -Някой има ли нещо за ядене, че е ядосан... И гладен.

Оливър бръкна в джоба на мантията си и извади едно пакетче бисквити. Подаде една на Джеймс.

-Винаги нося за всеки случай! -отбеляза той ведро.

Джеймс затвори прозореца, а в ръцете си държеше плик.

-От Макгонанъл е! -възкликна.

-Наистина? -не повярва Ник и тримата се скупчиха около Джеймс, -Грейс нищичко не виждаше -който разопаковаше писмото.

Щом момчето го разгърна, зачете на глас:

Скъпи Ник, Оливър, Грейс и Джеймс,

Да, чух какво се случва и това изобщо не ми се нрави. Също така дочух, че от училището смятат да започнат да прихващат всяка една сова, така че измъдрете нов начин по който да общуваме.

Много съм разтревожена за Кингзли, който изчезна и ще тръгна по следите му, в опит да го открия, защото смятам, че е в опасност. Вие за сега не правете нищо, освен да разберете повече за "Галерията на Писъците". Опасявам се, че не всичко за нея ми е ясно, което ме притеснява. Уведомявайте ме по някакъв начин, как се справяте и ако има нередности в училището! Пазете се!

Миневра Макгонагъл

Те се спогледаха като втрещени.

-Така значи! Вече ни дава да действаме! -първи се обади Джеймс.

Грейс беше по-бяла и от сняг. Оливър пък, препрочиташе писмото.

-Толкова неща ни заръча и най-накрая се сети да каже едно пазете се. Колко е загрижена! -възкликна Ник. -Как ще общуваме от сега нататък с нея?

Джеймс вдигна рамене. Явно беше, че не знае.

В Общата стая влязоха други ученици.

-Я, вижте! Какво ти е станало на лицето? -попита едно червенокосо момче.

Ник веднага подразбра за кой ставаше дума -за него. Джеймс се ядоса и се изправи, като заплашително започна да пука кокалчетата на пръстите си. Момчето веднага загря намека и се омете.

Ник не знаеше какво чувства, но усети как приятелите му приковаха погледи в него. Той просто имаше нужда да е сам. Момчето нарами чантата си и се запъти към картината на Снейп, като преди да бутне портрета каза:

-Просто искам да остана сам за малко! Не идвайте! -рече той, като видя, че Оливър се засилва към него.

Щом пропълзя през дупката, той потегли по единият коридор. Не искаше да вижда никой и си мислеше, че вероятно никой не искаше да вижда него.

Вече беше почти вечер и луната изгряваше. Коридорите бяха нашарени с ивици лунна светлина, процеждаща се от прозорците.

Ник вървеше замислен. Чудеше се дали винаги ще го гледат все едно е извършил престъпление? Той се спря и видя отражението си в един прозорец. Раната беше позараснала и следователно смалила се, но резката си стоеше там. Спускаше се от началото на скулата му, почти до края да бузата. Напомняше много на нагърчено змийче. Не го болеше, почти не се сещаше за нея. Обаче където и да минеше, всички го гледаха право в лицето.

Момчето въздъхна и продължи надолу по коридора, докато не чу стъпки. Вечерният час не бе минал, но все пак нещо подтикна Ник да се скрие зад едни доспехи.

Стъпките приближиха ъгъла на коридора и спряха. Сърцето на Ник биеше толкова силно, та момчето се надяваше то да не го издаде. Позволи си да надникне малко.

Там, насред коридора стоеше Фоукс и се оглеждаше, наляво надясно. След като се увери, че е сам, той бръкна в джоба на мантията си и извади дълга пръчица.

-Кажи на Юник, че започнах търсенето, но без успех. Да държат Кингзли и ако не го пречупят да го убият. Ще продължа да търся книгата. Стари силни духове ми пречат. Предполагам, че е този на Рейвънклоу или дъщеря й. Добре, че не махнах дом "Грифиндор" иначе щях гнева на Грифиндор да си навлека. -след това той затвори очи и размаха пръчката в странно движение, казвайки:

-Експекто Патронум! -от пръчката му излезе една струйка сребристо змийче, подобно на раната на Ник, изви се с грация във въздуха, запресвятка, след което се понесе по почти безлюдните коридори на "Хогуортс".

Щом стъпките на Фоукс заглъхнаха, Ник веднага изскочи иззад доспехите, които промърмориха:

-Поне едно благодаря кажи де!

-Ъъъ... Благодаря! -рече Ник леко замаян, понеже не очакваше те да му проговорят.

След това побягна устремен към Общата стая на "Грифиндор", нямайки търпение да разкаже какво бе чул току-що.

AnnabethSlavova:

Здравейте, ето я и новата глава.

Как е първият почивен ден, храбреци?

Надявам си да си прекарвате добре. Какво ще правим? -Ще спим!

Ами общо взето дано не ви се е сторила скучна новата глава.

Ще качвам може би! малко по-често през ваканцията, но ще видим.

Ами приятна вечер!