"Магьосническият свят се променя"

-Ооо, не знам! Но... Няма ли да изчезне?

-Едва ли...

-Ама,... Не може ли да сторите нещо по въпроса?

Гласовете достигаха толкова заглушено до ушите на Ник, та му се стори, че има тапи.

Всичко го болеше. Не можеше да се помръдне без остра болка да го прониже. Клепачите му бяха толкова тежки, че дори не искаше да ги отваря. След това си спомни какво по-точно се беше случило!

Ар?!

Той отвори с голямо усилие очите си. Намираше се в голямо помещение пълно с наредени легла и паравани. На другите легла лежеше тук-там някой друг ученик.

На един стол до неговото легло стоеше Грейс, която спеше подпряла глава на рамото на Джеймс, който просто гледаше в нищото. Оливър пък си играеше с тъмната си дълга пръчица и никой не забеляза, че Ник се бе пробудил.

Зад един параван се чуваха гласове, а щом Ник се заслуша, разпозна гласа на майка си.

-Ник! -Оливър светна, като коледна лампичка.

Ник се усмихна, но лицето му се схвана от болка.

-Ник! Добре ли си? -попита и Джеймс, като подбутна Грейс и тя сънено се прозя, а когато съзря Ник засия и направи нещо неочаквано... Прегърна го в задушаваща прегръдка.

-О, Ник! Добре ли си? -пита го тя.

-Да, аз...

Обаче така и не можа да довърши мисълта си, защото тъкмо когато Грейс се беше изправила, майка му се хвърли отгоре му.

След пет минутна прегръдка, тя го пусна и със сълзи на лицето си го помилва.

-О, ти си добре!

-Да, добре съм. -опита се да се усмихне, но направи странна гримаса, която изобщо не приличаше на усмивка.

-О, Слава на Мерлин! -възкликна тя и седна в долният край на леглото. -Баща ти ще дойде всеки момент!

-Какво по-точно се случи? -попита Ник.

Веселите изражения веднага се заместиха с унили и тъжни. Всички сведоха глави, като никой не погледна Ник в очите.

-Някой ще ми каже ли какво се е случило? -попита той, вече леко стреснат.

-Ами... -проточи Джеймс. -Ти изпадна в безсъзнание!

-Не думай! -ядоса се Ник. -После?

Джеймс придоби сериозно изражение и оправи един ръб на мантията си.

-Фоукс незнайно защо откачи. Започна наред на убива мъгълокръвни! После се вдигна бунт между професори и ученици. -Ник се ококори.

-Да, но -намеси се майка му. -Силите не бяха равни! Очевидно! -тя нервно прекара ръка през косата си.

-Но как... Убива мъгълокръвни... И как така професори срещу ученици?... -попита Ник объркано и се поизправи, а майка му, му помогна като намести няколко възглавници, за да му е по-удобно.

-Ами ... -обади се и Оливър. -Някои от професорите минаха на страната на по-големите ученици, които се опитваха да защитят мъгълокръвните. Професор Лонгботъм, професор Хъдсън, професор Трелони, Спраут, О'Джеферсън и Флитуик се бореха срещу другите и Фоукс. И професор Трелони... Загина!

-Моля? -не вярваше на ушите си Ник.

-Беше чудо! Министерството се вдигна на бунт срещу учениците и неколцината други учители. Само няколко аврора се присъединиха към съпротивата. Фоукс обаче откачи и премахна "Рейвънклоу"... -заобяснява с тих глас Грейс, която беше подпухнала и в общи линии изглеждаше страшно изтощена. -Северната част на училището избухна. Много ученици пострадаха, Ник. Много загинаха по-ужасяващ начин, а Кингзли го няма...

-Как така? -попита той още по-невярващо.

-Ами ей така, няма го! Нито вест, нито кост от него! Нищо! Назначиха Юник на поста Министър на Магията и той отново върна старият регистър за мъгълокръвните. -отговори с горчивина Оливър.

-Но го подобри! Сега ще избива мъгълокръвните, които са на Магьоснически терен! -каза Джеймс.

-Моля! -ахна Ник.

-И по-добре! -възкликна майка му.

Той се уплаши. Никога не я беше чувал да казва каквото и да е срещу мъгълокръвните. Тя винаги бе мила с всекиго, а сега... Ник за миг не повярва, че това е тя.

Елеанора явно бе видяла как уплашено я гледаше синът й.

-В смисъл, виж какво ти е направил този мътнород! И на всичкото отгоре избягал! Добре, че бил Фоукс да ти помогне иначе... Можеше...

Помогнал ли? Как не!

-Моля, той не ми помогна! Той ме улучи със заклинанието, което ме удари в лицето, а Ар... Ар се опита да ми помогне! -обясни Ник, но при мисълта за Ар му призля.

-Не, не се опитвай да го защитаваш! -скастри го майка му. -Глупакът му с глупак те видял и се уплашил, че ще го издадеш, че изнудвал Фоукс и те... Те улучил, а сега и тази... Рана!

Всички млъкнаха. Оливър, Грейс и Джеймс започнаха да гледат отново пода, а Ник вече се съмняваше дали това не бе някакъв цирк. Историята звучеше така, сякаш Макгонагъл беше убила Дъмбълдор! Как можеше да й вярват? И за каква рана ставаше дума?

Ник се огледа и видя едно огледало.

Щом видя отражението си, се стресна. Сърцето го заболя!

От лявата страна на лицето му, върху бузата му се спускаше ужасена рана, която със сигурност нямаше да изчезне никога и най-вероятно щеше да остане ужасен белег! А там, отгоре на главата му стърчеше и белият кичур. Всички щяха да го гледат странно и уплашено, вече нямаше да е същият. Обаче това, че другите не му вярваха го накара да побеснее още повече. Той преглътна сълзите си, остави огледалото, стана на крака и погледна майка си в очите, като просто започна да вика:

-Може ли някой да ми обясни, как може да вярвате на Фоукс, а не на мен! Истината е, че Ари беше разбрал, че Мириън Уорингтън е била смъртожадна и се опита да каже на Фоукс, но нещастника го обиди и после се опита да го повали със заклинание, а а...

-Стига! Как смееш да лъжеш, този човек те е спасил! -викна майка му, като изглеждаше ужасно ядосана. -Как смееш?

-Няма да... -опита се да каже нещо той, но жената пак викна:

-Не, достатъчно! -тя се разхлипа и излезе от помещението.

Ник се почувства по-ужасно и от преди, ако това изобщо беше възможно. Той се огледа и видя Каси да едно от леглата. На главата й зееше огромна рана -явно и тя се беше борила. Имаха късмет, че не бяха събудили никой от пострадалите.

Момчето подсмъркна и се смъкна на единият от столовете.

-Аз ти вярвам! -подкрепи го Джеймс, а Оливър и Грейс също кимнаха в знак, че и те му вярват.

-Ясно е, че нещо не е наред, Ник! Ясно е и това, че сами ще се оправяме. -допълни Грейс.

-И това, че доколкото те познавам, на майка ти ината няма да й мине, а и ако ти бе на нейно място на кой би повярвал? На объркан първокурсник или на възрастен завършен магьосник? -опита се да го ободри Оливър.

Ник се замисли. Оливър беше прав!

Настъпваха мрачни времена... Най-важното за него сега бе, че тримата му приятели го подкрепяха и бяха до него. Той се надяваше, че това, че са заедно, ще им помогне да победят в мрачната битка, която наближаваше неумолимо. Те бяха единствените, които знаеха малко повече от другите, но сами надали щяха да успеят... Обаче, ако Миневра Макгонагъл им помогнеше, може би... Грейс бе права... Всичко зависеше само и единствено от тях!

AnnabethSlavova:

1160 думи без "крайната бележка на автора".

Здравейте, това е новата глава.

Съжалявам, ако ви се е сторила скучна, само заради сухият диалог :/

Ако желаете изразете мнението си в коментарите.

Нова глава може би в Петък, но нищо не мога да обещая.

Ами това е до нови "срещи" и лека вечер!