"Вечната рана"

След като Хагрид ги подкани да си тръгват, защото щели да обявяват новите ръководители на домовете, Ник, Оливър, Грейс и Джеймс отново прекосиха парка в мрачното утро. По тревата все още личаха капчици роса. Слънцето беше скрито зад два черни облака, правейки напразни опити светлината му да ги пробие и да огрее студената земя. Полъхваше леден вятър, като разрошваше косите им и ги караше да настръхнат.

Ник още от сутринта усещаше напрежението във въздуха и предчувстваше, че нещо много лошо предстои да се случи. Напрежението се усещаше и в Голямата зала. Учениците бяха мрачни, мълчаливи и намусени, точно както времето вън.

Щом четиримата се настаниха на грифиндорската маса, видяха близнаците Стол и Леви да си разговарят.

-Здравейте, как сте? -поздрави ги Грейс, докато си сипваше малко тиквен сок.

-Добре сме, но не и родителите ми -те са полудели вече! -намусено отговори Леви.

-Защо? Какво има? -попита Ник, докато сядаше.

-Искат да се прибирам в къщи! -Ник се опули на среща му. -Да, не могат да проумеят как на Кингзли му е хрумнало да назначи за директор бивш смъртожаден в училището!

-Ама не може да те махнат! -каза Оливър, като взе думите на Ник.

-Така е! -съгласи се Ник и погледна Джеймс, който изглежда обмисляше нещо.

-Не ги съдете прибързано -рече накрая той и кръстоса ръце. -Нормално е да искат да го приберат у дома. Не ми се вярва Кингзли да е бил уведомен за това назначаване!

-Да не би да намекваш Джеймс, че се опитват да саботират училището? -попита невярващо Грейс, като без да иска бутна чашата си и се поля с тиквен сок.

-Да, точно това намеквам! -възкликна Джеймс и хвърли поглед към Височайшата маса.

Ник също погледна натам. Имаше четири нови професора, които весело си разговаряха. Един от тях бе много млад -сигурно около двадесет и пет годишен със светло-кестенява коса, зелени очи, които се виждаха замъглено заради стъклата на квадратните очилца, подпрени на носа му. Другите си изглеждаха към четиридесетте и... Ами безнадежден случай!

-Да, вече ръководителите са заменени! Представете си какво предстои! -смръщи се Джеймс.

-Аз лично смятам, че баща ти, Хърмаяни и професор Лонгботъм лошо направиха, че не оставиха Рон да узакономи носа на новият ни директор за добре дошъл! -заключи Оливър.

-Точно така! -засмяха се близнаците и дадоха пет с ръце на Оливър.

Всички се съгласиха с това заключение и кимнаха унило.

-Здравейте, пропуснах ли нещо?

Анабет Ричардсън се настани до Грейс.

Анабет бе русо момиче със сини очички, което бе най-добрата приятелка на Грейс, след Мери.

-Не. -намуси се Грейс.

В залата като вихър нахлу Фоукс и зае директорското място на масата на учителите.

Залата утихна и той се усмихна, -гадна усмивка, повярвайте-като рече:

-Здравейте ученици! Новите прави са вече в сила, както и това, че ще имате нови ръководители. Позволете ми да ви запозная с тях! -той отпи малко от един златен бокал и огледа колегите си. -На "Грифиндор" новият ръководител, Еди Шейд Хъдсън!

Младият учител с очилата се изправи и помаха весело. На Ник той му се стори приятен и учтив -вероятно, ако беше човек на Министерството, то е нямало време да го поквари достатъчно.

След това представи и другите. Джейн Блейк, бе намръщена сбръчкана старица с костеливи кости и водеше "Хафълпаф". Мириън Уорингтън бе на "Рейвънклоу" и в сравнение с Блейк, тя бе млада, но лицето й гледаше лошо и смръщено постоянно. Кристофър О'Джеферсън бе усмихнат старец с прегърбен гръб и една сива вежда.

Ник можеше спокойно да каже, че нито един не му допадаше особено. Всичките му се струваха, като хора на Министерството, пратени да им стъжнят и скъсят живота.

-Ей, вие защо не ядете? -попита Деклън, който нападаше една камара с пържени филийки и взимаше по две, сякаш да не би едната ръка да се разсърди на другата.

-Просто не сме гладни. -обясни Ник, а зад него мина Фоукс, като излезе от залата.

-И четиримата ли? -учуди се Роно и вдигна вежди, ала Ник не го чу.

Погледа му бе привлечен от Ар, който стана от рейвънклоуската маса и излезе от залата.

-Ей сега се връщам! Извинете ме! -рече Ник и стана, тръгвайки след Ар.

Отдавна искаше да си поговори с него, понеже не бяха говорили още от "Експрес Хогуортс". На Ник му се струваше, че Ар го избягва, защото колкото и пъти да се опитваше да поговори с него, момчето се правеше, че не го чува. Затова, сега тръгна след него с надеждата, че ще може най-после да си поговорят насаме. Последва го тичешком по един безлюден коридор и тъкмо се канеше да го повика, за да се спре, когато чу гласове зад един ъгъл:

-Моля, спрете за малко професор Фоукс! -задъхано рече Ар.

Явно беше бягал, за да настигне го настигне.

-Какво искаш момче? -попита студено Фоукс.

Ник надникна. Новият директор бе с студено изражение и гледаше на кръв момчето от "Рейвънклоу".

-Искам да уведомя за нарушение! -рече Ар, вече овладял дишането си.

-Нарушение ли? В замъка ми? Не вярвам! -каза важно Фоукс.

Неговият замък? Хайде бе, как не! Ник вече взе да съжалява, че тръгна след Ар.

-Напротив! Мириън Уорингтън, назначена за ръководител на дом "Рейвънклоу", е бивша смъртожадна! -защити тезата си Ар.

Ник забеляза, че момчето бе променило много начина си на изказване. Явно "Рейвънклоу" му се беше отразил добре, иии... Може би все пак шапката бе взела правилното решение.

-Не ме занимавай, момче! -Фоукс се обърна с досада и тръгна с развяна черна мантия, но Ар го дръпна за нея и той се обърна разярен.

-Какво си позволяваш мом...

-Ари, Ари Джонсън се казвам, а не момче! А тя е смъртожадна!

-Млъкни мътнородче и се разкарай от тук! -рече Фоукс със стоманен глас и отново се обърна, но Ар пак го хвана за мантията, като рече:

-Нито Дъмбълдор, нито Снейп или Макгонагъл биха си позволили да кажат тази ужасна и низша дума, а и не биха наели на служба смъртожаден! Съжалявам да го кажа, но вие сте недостойни за този така отговорен пост!

Фоукс стана червен от яд и удари такъв шамар на Ар, че го събори на пода. Кръвта на Ник кипна и той тъкмо се канеше да извика помощ, когато съзна, че няма да има тази възможност.

Фоукс бе извадил пръчката си и я бе насочил към все още зашеметеният Ар, който не знаеше къде се намира. Ник усети как ужасно, древно и подло заклинание набъбва в пръчката на Фоукс и взе своето решение.

-АРИ!

Всичко стана само за стотна от секундата. Ник се засили и се хвърли пред Ари, като понесе заклинанието върху лицето си. То се оказа толкова силно и могъщо, че го запрати на три метра от приятеля му, който се беше опитал да го спре в спасителната му операция.

Всичко пред Ник започна да се измества и да придобива причудливи форми. Ушите му започнаха да пищят, той се свлече на студеният под, усещайки, как една голяма рана се отваря на лицето му -на лявата му буза- и започва да кърви. Всичко заплува в мрак и той припадна, не знаейки, че само секунда по-късно Оливър, Грейс и Джеймс щяха да го намерят. Не знаейки, че Грейс щеше да ридае неудържимо притиснала го до себе си. Нямаше да знае и, че Джеймс бе човекът пренесъл го с лекота на ръце до Болничното Крило. Щеше да пропусне и ужасяващият изблик на гняв на Фоукс, който започна да убива наред мъгълокръвни ученици, и факта, че северната част на училището щеше да избухне в пламъци.

Но той не предполагаше и, че от сега нататък щеше да бъде белязан от нещо ужасно, нещо, което щеше да вижда всеки ден гледайки се в огледалото.

Ник обаче със сигурност знаеше само едно -той се бе притекъл на помощ на приятел, който го заслужаваше, знаеше, че грифиндорецът в него се бе обадил, точно както царят на животните -лъвът -свиква неговият прайд!

AnnabethSlavova:

1289 думи без "крайната бележка на автора".

Здравейте хора и леле, благодаря ви!

Хиляда преглеждания! Изобщо не съм се и надявала, че ще стигна толкова! Това ме прави толкова щастлива, че направо...

Благодаря на всички, които си правят труда да четат бозите ми, пълни с грешки :D, а те са факт (грешките). Благодаря ви и, че коментирате и ме карате с всеки един нов коментар да се усмихвам доволна, че точно вие четете редовете, които пиша, дори сега! Това значи много за мен! Бъдете сигурни за това!

Относно главата -реших днес да кача, като промо? Имаме си и нова корица, не ме съдете хич ме няма с програми, да го измисля -да, ама...

Дано главата да ви е харесала! Ами ако искате коментирайте и изкажете мнението си!

Благодаря отново и лека и приятна вечер!