"Хари, Рон, Хърмаяни и Годрик Грифиндор"

В Голямата зала настана суматоха. Мнозина, от всички домове, включително и "Слидерин" се провикнаха недоволно, а малцина скочиха и на бой. Ник беше от онези, които бяха готови да го убият по възможно най-гадният и жесток начин.

Да махне "Грифидор"!? Не, нямаше да стане!

Новият директор вдигна ръка, за да въдвори тишина и след пет минути всички с нежелание утихнаха.

Очите на Джеймс бяха пълни с ярост, Грейс бе на път да се разплаче, а Оливър седеше на тръни.

-Ще го направя... -опита се да продължи директора.

-Не! Не можете да махнете "Грифиндор"! -извика някой.

На портата стояха три човека и при появата им, сърцето на Ник се извиси в облаците. На прага стояха, мъж с непокорна черна коса -като тази на Джеймс- и ясно зелени очи, -като на Албус- висок мъж с лунички и огнено-червена коса и жена с буйна кафява коса.

На прага стояха хората, дали всичко от себе си, за да запазят "Хогуортс", хората, жертвали се за приятелите си, смелите грифиндорци, тези, отговорни за падението на Черният Лорд -Хари Потър, Роналд Уизли и Хърмаяни Грейнджър!

Изглеждаха разярени и минаха като трите фурии покрай грифиндорската маса.

-О, щом татко е тук, всичко е наред! -рече Джеймс и гушна Грейс, която още изглеждаше все едно бе видяла Юник по бели гащета.

Ник не се успокои особено и премести поглед към тримата герои на "Хогуортс".

-Добър вечер, -започна Хари Потър. -И да минем направо на въпроса, -говореше с трудно придържан гняв, точно както Джеймс понякога. -Директоре, обяснете...

-КЪДЕ ВИ Е АКЪЛА ДА МАХАТЕ "ГРИФИНДОР"? -развика се Рон и го изгледа така, както би изгледал най-отвратителното нещо на света, например огромен космат паяк -явно на него не му се отдаваше спокойствието.

-Чакайте, Хари, Рон, оставете на мен. -взе положението в свои ръце Хърмаяни.

-Та, моят съпруг се опитваше да ви обясни, че не е прилично да махате дом "Грифиндор".

Фоукс я слушаше търпеливо, но и не се бе изненадал много от появата им, сякаш я очакваше и то с нетърпение.

-Имаме предвид, че нямате това право! Можете да промените всичко друго в "Хогуортс", но не и четирите дома. Дори по времето на смъртожадните, преди "Хогуортс" да бъде спасен, е имало четири дома, а те със сигурност биха благоговели да има само един единствен по онова време, а именно "Слидерин". Мисълта ми е, че това, за наше щастие и ваше съжаление е не-въз-мож-но! -каза тя последната думичка отчетливо и на срички.

Ник чак сега забеляза колко възрастни бяха те. По косите им вече имаше бели косъмчета, очите им бяха изморени, а по погледите им се разбираше, че бяха хора преживяли много трудности и много моменти, -лесни и трудни -винаги заедно, ръка за ръка!

Фоукс се замисли за малко и спокойно даде своят отговор.

-Не, не е невъзможно! Аз съм директор, а портокола гласи, че имам право на всичко каквото си поискам!

-Но не и на това! -възрази умната грифиндорка.

-Да го пишеше тогава и в портокола, ала за мое щастие и ваше съжаление, това не е узаконено черно на бяло. -каза той спокойно и оправи едно ръбче на мантията си.

-Ей сега, имам намерение да узакономя носа ти червено на жълто! Да не се оплакваш, че нищо не е узакономено после! -извика Рон и се хвърли върху гледащият го любопитно Фоукс.

Наложи се рамо до рамо да застанат Хари, Хърмаяни и Невил, за да успеят да укротят Рон.

-Господин Уизли, ако не можете да сдържате нервите си, моля напуснете! -каза спокойно Фоукс.

На Ник също му се прииска да му "узакономи носа, червено на жълто", но опита да се успокои.

-Чухте ли го? От къде ме гониш бе жълта буцо! -извика Рон, а много от учениците прихнаха.

Хари Потър изглеждаше замислен, помисли секунда-две, след което рече:
-Вие не разбирате! Четири, е станало свещено число тук, в "Хогуортс", само заради домовете. Има четири дома от повече от милион години! За всеки дом има четири различни Общи стаи и четири различни ръководители. Ако беше толкова лесно щеше да има една Обща стая и един ръководител, нали? Четири места в замъка крият тайните на четирите дома, което прави учениците толкова различни едни от други, но и задружни! -не говореше толкова разумно като Хърмаяни, но думите му сякаш по-натежаха.

Учителите по Височайшата маса се размърдаха одобрително, духовете бродници започнаха да летят неспокойно, учениците впериха настоятелни и напрегнати погледи към Фоукс, а самите Хари, Рон и Хърмаяни се размърдаха нетърпеливо!

Всичко тръпнеше и очакваше да види какво ще се случи.

Ник искрено се надяваше всичко това да мине и дома да си остане. Огледа се да види своите съученици от все още съществуващият "Грифиндор". С всеки един курс, всеки грифиндорец изглеждаше все по-закален и уверен в себе си. По лицата на седмокурсниците се четеше гордост, а малък пламък в очите им, им предаваше вид на много опасни противници.

Ник огледа неговите приятели -скоро те можеше да не са заедно. Леви гледаше напрегнато гледката отпред, Тони беше присвил очи, явно разсъждаваше, близнаците бяха кръстосали пръсти, а Оливър беше леко объркан и гледаше тъпо. Грейс -вече можеше да се каже, че е тяхна приятелка, предвид преживяното -все още бе в обятията на Джеймс, който изглеждаше готов за бой. Ник се надяваше да не изглежда като Оливър -леко тъпо. Той разбра, че за един грифиндорец, не е нужно да бъде много смел, за да влезе в дома на Годрик Грифиндор, нужно бе само да бъде истински приятел, достатъчно любопитен и готов на всичко за тези, които го заобикалят. Другото ставаше от само себе си!

AnnabethSlavova:

910 думи без "крайната бележка на автора".

Здравейте, храбреци! Как сте?

Надявам се новата глава да ви е харесала, защото щом се появява директора идва на план същинската част ;) (Намек!).

Любопитно ми е да видя какво мислите за историята, за мен (главно писането ми -аз мисля, че хич ме няма) и какво очаквате.

Просто любопитство!

Кажете мнението си в коментарите, ако желаете. Не знам кога пак ще имам възможност да кача, но ще се постарая да е възможно най-скоро!

Лека вечер!