"Новият директор"

Те умърлушено се запътиха към кулата на "Грифиндор", като се налагаше да търпят Джеймс, който не спираше да ругае.

-Нищо де, -убеждаваше го Грейс.

-Нищо ли? Нищо? Не мога да живея без магическата си пръчка! -рече обидено той.

-Джеймс! -извика едно момиче и се хвърли на вратът на роптаещото момче.

Момичето беше високо и имаше медено руса коса и кафяви очи. На мантията й бе избродиран герба на "Рейвънклоу".

На Джеймс това му дойде от изневиделица и той отвърна на прегръдката.

-Здравей! Как си? -попита го момичето.

-О, аа, не много добре, но няма значение, ти как си? -попита Джеймс, който още беше в несвяст, а по лицето му се разля усмивка.

-О, страхотно! Вече съм спечелила сто петдесет и пет точки за "Рейвънклолу". Много ми е любопитно да видя как този път "Грифиндор" ще победи, о, извинявай това няма да стане. -тя му хвана ръката, преплете пръсти с неговите и я замята.

-О, Каси... Не бъди толкова сигурна! -намекна Джеймс.

-Коя е тази? -попита Грейс, Ник, на който толкова му се спеше, че очертанията на околните хора и предмети изглеждаха неясни.

Момичето се обърна засегнато, явно я бе чула.

-Тя ми е приятелка, още от детството. -обясни Джеймс.

Ник дълбоко се съмняваше, че Каси го приемаше просто като "приятел от детството", но все пак реши да запази мнението за себе си.

-Аха, -възкликна Грейс, хвана Ник за ръката, Оливър за мантията и ги задърпа напред.

-Хей, какво правиш? -попита я Ник раздразнено.

-Отивам в общата стая. -обясни му тя, а в гласа й Ник долови една нотка ярост.

-Ама, Джеймс? -попита Оливър и се обърна, за да потърси Джеймс, ала той не беше там.

-Явно е с приятелката си, Каси! -последната думичка от устата на Грейс звучеше, като "Дименторите да я хванат, дано!".

Ник се обърна, за да направи повторен опит да потърси четвъртокурсника, от който обаче нямаше и следа.

***

Малкото им приключение нощес явно бе източило силите им. Ник веднага докопа леглото и заедно с Оливър спаха цял ден, твърде изтощени дори да го обсъдят.

Щом се събудиха беше станало време за вечеря, та облякоха нови чисти дрехи и слязоха в Голямата зала заедно с Мери, която бяха срещнали по коридора.

-Странно. Чудя се къде ли е Грейс? -попита тя объркана, като проточи врат, за да огледа масата на "Грифиндор".

Ник се питаше същото, не бяха виждали вироглавото момиче от сутринта.

-Сигурно спи! -сви рамене Оливър.

-Кое време, как ще спи! Какво е правила нощес? -учуди се Мери и ги погледна преценяващо.

Ник гледаше да отбягва погледите й, понеже тези сиви очи го удряха право в душата.

-Ако я видите, предайте й че я търся, като й кажете че Марк й писа, но писмото е дошло при мен. -заръча им тя.

-Марк, писмо до теб, -преговори Ник. -Добре.

-Благодаря. -рече момичето и се устреми към рейвънклоуската маса.

Ник и Оливър седнаха до близнаците Деклън и Роно, които се дразниха със Леви и Тони.

-О, млъквайте. -сопна им се Тони.

-Защо? -попитаха и двамата на едно като машини.

-Какво става? -попита Ник.

-А, нищо! -рекоха несигурно Деклън и Леви.

-Вярно ли е? -попита Роно оживено, а Леви му заби един лакът в ребрата.

-Кое? -попита Оливър.

-Това, че Макгонагъл е изгонена е ваша вина? -намеси се Тони.

Те зяпнаха от изненада. Вярно, че ги гледаха странно, докато вървяха по коридора, и че когато минеха чуваха оживени шушукания, но чак пък да са виновни. Много добре се досещаха, че слухът бе обиколил цялото училище за отрицателно време, но от къде на къде пък някои знаеха и подробности.

-Да, говори се, че нещо сте направили, Макгонагъл ви хванала и Юник разбрал, че нещо не било наред и я изгонил. -разпалено им разказа той.

Ник се чудеше, дали само на него нещо му се губеше в тази версия?

-Не е вярно! -Оливър бе станал червен от яд.

-Ей зайци! -до тях се настани и Джеймс, който изглеждаше в добро настроение.

Ник бе почти сигурен, че Каси има нещо общо с това.

-Какво става? -попита той.

-И тоя бил с вас, поне така се говори. -вмъкна и Роно. -А, и онази Мейс ли беше?

-Ако става дума Грейс -не. -обади се ядосано Ник. -Не сме виновни!

-За какво не сме виновни? -попита Джеймс.

-Няма значение. -отсече Ник и се загледа в пората, откъдето се появи Грейс.

Тя прекоси залата и се настани до него.

-Как си, Ник? -попита тя. Изглеждаше отпочинала.

-Добре сме, обаче Мери те търсеше. -намеси се Оливър.

-Така ли? -смръщи тя вежди и обърна поглед към масата на "Рейвънклоу". -Каза ли защо?

-Да, -рече Ник.

-Здравей, Грейс! -поздрави я Джеймс, като прекъсна Ник.

-Та, -проточи Ник, след като метна убийствен поглед към Джеймс. -Каза, че Марк ти е писал, но писмото отишло при нея.

-Така ли? -развълнува се тя и затули уста. -Страхотно!

-Здравей, Грейс! -отново я поздрави Джеймс.

Тя преглътна и каза сковано.

-Здравей Джеймс, къде е Каси?

-Кой е Марк?

-Няма значение!

-Тогава защо да има значение къде е Каси?

Те започнаха един неприятен спор, а Ник се падаше между тях, като се опиваше да го прекрати , но те се обстрелваха с всякакви дразнещи фрази, а крепостната стена -Ник- Вече беше на път на рухне.

-Какво изобщо те интересува кой е Марк?

-Защо те интересува Каси?

-Не съм казала, че ме интересува!

-Или аз те интересувам?

-Не!

-Изчерви се!

-Ти се изчерви!

-СТИГА ДЕ! -извика Ник, а Оливър се хихикаше отстрани.

-Стига! -рече Ник и погледна и двамата -те си бяха червени, дали един от ярост, друг от срам.

Внезапно цялата зала утихна и всички впереха погледи в портата, на чийто праг стоеше висок силует, а щом той пристъпи в лунната светлина, която се процеждаше от висок прозорец, силутеът се изясни. Ник никога не беше виждал такъв мъж. От него струеше злоба. Имаше черна коса, която вече окапваше, като отзад главата му белееше и черна козя брадичка. Сивите му очи заиграха из залата и обходиха всички ученици. С преплетени ръце, той мина покрай грифиндорската маса и застана отпред пред всички.

Никой не смееше да продума.

-Добър вечер на всички! -поздрави ги той важно, а острият му глас, сякаш застърга по мозъците на учениците. -Аз съм Джамал Грийчър Фоукс, новият директор на училището за Магия и Вълшебство "Хогуортс". -той говореше бавно и спокойно. -Преди да се опознаем и да намерим хубавите черти помежду си, искам да ви съобщя някои неизбежни промени в училището. Желая да ги кажа сега, защото не търпят отлагане, а и са от изключително значение. -новият директор се обърна, като мина зад Височайшата маса, седна на директорското място и докосна връхчетата си на дългите си костеливи пръсти пред лицето си.

Ник се ядоса, че мъжът седна на мястото, а и нещо не му се нравеше -той определено не харесваше новият директор.

-Аз съм -продължи Фоукс. -Одобрен за поста на директор от Министерството на Магията и самият Министър! Промените, които се каня да въведа са също одобрени и-след вашето уведомяване -в процес на извършване. Първо и най-важно, вие трябва да знаете, че аз като нов директор ще премахна "Грифиндор" от четирите дома, като единствено ще останат "Хафълпаф", "Рейвънклоу" и "Слидерин".

AnnabethSlavova:

1177 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте, ето я и новата глава.

Надявам се да ви хареса!

Искам страшно много да ви питам -как ви се струва начинът ми на писане, описанията, диалога и т.н. -какви грешки правя.

Много ми е любопитно да разбера и кой е вашият любим герой от "Завръщане в Хогуортс", ако желаете споделете в коментарите.

Нова глава очаквайте или утре или в други ден!

Та, пожелавам ви лека и мека нощ!

:)