"Джеймс Сириус Потър"

Естествено, че Ник бе наясно с историята на семейство Потър. Беше наясно, че бащата на Джеймс -Хари, е победил Лорд Волдемор -най-злият магьосник на всички времена. Всяко дете с чиста кръв беше наясно с тази история. Тя се бе прочула, тя беше станала повече от велика, историята за момчето, което оживя. Ник винаги беше копнеел да се запознае с някой от Потъровите, но не очакваше че ще стане по-този начин. Сега, когато Джеймс Сириус Потър се явяваше пред него така самоуверен, надут и подъл, Ник беше силно объркан какво по-точно се мъчеше да докаже момчето с това.

-И, кой си ти? -явно не беше разбрал Ар. И едва ли имаше как! Нали беше мъгълокръвен, не че това беше нещо лошо според Ник.

-О, милите ми зайци -изкиска се Джеймс. -Мъгълокръвен си, нали?

Ари стана червен, като домат.

-Има ли нещо лошо в това? -попита Мери предизвикателно, като изпревари Ник.

-Не, определено и категорично не! -заяви Джеймс. Другите ученици все още наблюдаваха спора. Все едно очакваха всеки момент една запомняща се битка. Джеймс, като че ли забеляза прикованите погледи и рече :

-Циркът свърши, обратно по купетата. Ей ти -извика той на Ник. -Може ли да поговорим?

Ник не видя причина да го направи, но пък му стана любопитно за какво по-точно ставаше дума.

Когато коридора се изчисти и те останаха сами, Джеймс рече:

-Извинявай, че стана така...

-Ник. -подсказа му.

-Ник, извинявай. Трябваше шегата да е за момичетата. Обичам да си правя шегички с... Тях. -рече неуверено.

Ник силно се съмняваше, че само шегичките са го подтикнали да се дразни точно с момичетата, обаче реши да си премълчи. Ако Джеймс искаше да сподели с него, той щеше да го направи без значение.

-Аха, добре -вдигна рамене Ник. Сега като гледаше в Джеймс, виждаше едно не толкова лошо момче. Все пак думата "Извинявай" от край време прави чудеса.

-Знаеш за разпределянето, нали? -попита Джеймс.

-Да, толкова ли е ужасно?

-Не, изобщо! Надявам се да се видим в Грифиндор. -рече Джеймс и потегли надолу по коридора, като сви в едно купе, което Ник предположи, че в което вероятно бяха Грейс и Мери.

Когато се върна в купето завари Ари сам и унил. Щом влезе, другото момче вдигна глава и само му кимна. Ник разбра къде е проблема. Вече взе да се ядосва. Какво толкова се е разтревожил? Чудо голямо, че е мъгълокръвен!

-Ари, не се притеснявай, -започна Ник, но Ар го прекъсна.

-Лесно ти е на теб, ти нали си чистокръвен! -измънка отчаяно.

-Лесно ли? Не, изобщо не е лесно. Трябва да оправдавам големи очаквания, а и кръвта не определя човека. -Ник се отчая, никога не го е бивало да окуражава. Винаги, когато се опитваше изреченията му звучаха накъсано и несвързано. -Ами... Виж например... Хърмаяни Грейнджър, тя е като теб, но е уникална магьосница. -Ар кимна с усмивка, но през останалия път не каза нищо друго.

Привечер влакът забави ход и наби спирачки. Ник и Ар се бяха облекли в черните си хогуортски одежди. Преди да излязат от купето Ар, най-сетне направи невъзможното -проговори:

-Знаеш ли Ник? Ти си прав! Ще се постарая да се справям на ниво, ще внимавам и ще се старая, пък който каквото иска да си мисли!

-Така те искам! -рече Ник и двамата заедно напуснаха купето.

***

Щом най-сетне лодката се удари о малкото пристанище, Хагрид -голям великан, с мило лице, рошава коса и брада и голям пестник - прегледа лодките, за да се увери, че някой не е забравил нещо, и те потеглиха. Беше много студено, поне според Ник и половината други първокурсници. Щелите бяха сковани и не си чувстваха крайниците. На излизане от влака бяха им казали да си оставят куфарите във там, те щели да ги чакат в училището, което си беше голямо облекчение, имайки предвид тежестта им. Щом стигнаха огромна дъбова порта, Хагрид стовари юмрук по нея. Моментално портата беше отворена от жена с много строг вид. Имаше стегнат кок на главата си, носеше изумруденозелена мантия и имаше вид на човек с който трудно можеш да излезеш на глава. Зад правоъгълните очилца, очите й пронизваха всеки нов първокурсник. Миневра Макгонагъл сопнато ги подкани да влязат, раздели се с Хагрид, след което ги съпроводи към още една двойна порта. Ник и Ар ахнаха. Входната зала в която ги беше въвела професорката, беше толкова голяма, та свят да ти се завие. Може би два пъти по-голяма от имение. Жената спря пред тях, като отново ги огледа строго.

-Добре дошли в Училището за Магия и Вълшебство "Хогуортс". Аз съм директорката и ръководителка на дома "Грифиндор" Миневра Макгонагъл. След няколко минути ще започне церемонията по случай началото на новата учебна година, обаче преди това ще се наложи да ви разпределят по домовете. Помнете -дома е много важен, защото хората в него, ще бъдат вашето семейство през годините ви на обучение е училището. Домовете са четири -"Грифиндор", "Хафълпаф", "Рейвънклоу" и "Слидерин". Всеки дом има история достойна за почит и уважение. Надявам се да станете горди с дома, в който попаднете -без значение кой е той. -тя хвърли един поглед на двойната порта, и след това -сякаш вратата можеше да говори -каза:

-Време е! Успех!

Тя се обърна и с един замах отвори портата, като въведе учениците в Голямата зала. Ник имаше чувството, че не той управлява тялото си, може би защото не чувстваше краката си. Беше дошъл момента, от който най-много се беше страхувал -разпределянето. Той чу нещо като тракане и тъкмо започна да се оглежда, но усети че тракането идваше от зъбите на Ар, на който или му беше студено -което бе невъзможно, понеже на Ник му беше чак усилно от горещина - или умираше от страх, което бе по-вероятно! Зад тях бяха Грейс и Мери. Мери изглеждаше така сякаш се чувства по-ниска от всеки друг на Земята. Ник остана с впечатлението, че и на Грейс не й е много добре, понеже дори не усети когато Джеймс й пъхна ужасна и космата тарантула в джоба на униформата. Дано момичето нямаше страх от паяци, че иначе Ник беше отписал Джеймс. Всичко бе точно както майка му го беше описала. Таванът, представляващ небосвода отвън, разположението на масите, златните чинии, пясъчните часовниците за отброяване на точките на домовете, които бяха изравнени с по равен брой изумруди, всичко! Щом стигнаха края на залата, професор Макгонагъл извади четирикракото столче, сложи старата оръфана шапка на него и приготви списъка с имената на учениците. Възцари се гробна тишина, а по средата на шапката се отвори цепка като уста. Шапката запя новата песен:

Как са ти краката,

надявам се по-зле и от главата.

Страхът ти прогони

или със живота се прости -Шегичка.

Само ме сложи, а

аз ще ти кажа къде принадлежиш ти:

Може би Грифиндор зове те -

чест голяма е това,

дори не се и замисляй за това,

че Грифиндор смелчаци събирал е,

решителността взимал е,

и в герои превръщал ги е!

А, ако в Хафълпаф сложа те знай,

ти верен си до край.

Рейвънклоу,

умниците почитала,

много ги обичала.

Слидерин събирал

много номинирал,

хитрите и амбициозните

обирал.

Сложи ме и не се терзай,

шанс ми дай.

Едно беше ясно -на Ник не му стана по-добре! Краката му се подкосиха, а пред очите му всичко се размаза. Щеше да се изложи, беше сигурен в това! Не мислеше, че притежава кое да е от тези качества. Усети, че всички около него са се напрегнали. По-големите ученици насядали на съответната маса не сваляха любопитни погледи от малчуганите в очакване да видят кой от тях ще стане тях съученик. Професор Макгонагъл разви навитият на ролка пергамент и обясни:

-Щом чуете името си сядате на столчето и аз ви слагам шапката, която ще ви каже за кой дом сте! -тя се вгледа в списъка. -Айс, Леонардо.

Едно русо момче, което стоеше до Ник разбута тълпата. С треперещи крака стигна до столчето, качи се, а професор Макгонагъл му сложи шапката. Мина известно време, но в крайна сметка шапката извика:

-СЛИДЕРИН! -момченцето скочи щастливо от стола и се присъедини към ликуващата маса най от ляво.

-Андерсън, Тони. -прочете професорката.

Високо момче с гарваново черна коса се настани на стола. Щом му сложиха шапката и тя закри очите му, минаха почти три минути преди крайното решение:

-ГРИФИНДОР! -момчето се присъедини към масата на грифиндорци, които започнаха да го поздравяват. Ник си помисли, че най-вероятно още щом докосне главата му шапката ще му каже, че не става за никъде. Чудеше се колко време ли ще отнеме на шапката да реши къде да го сложи.

И така професор Макгонагъл викаше ученици, които треперейки от притеснение сядаха на столчето, а шапката им казваше кой за къде е. Стела Блейк стана рейвънклоука, Бен Брейнфут отиде в "Слидерин", две момичета отидоха в "Хафълпаф", Анабет Ричардсън стана грифиндорка, Джеси Уилсън -хафълпафка. Дойде ред на Ар, който не беше на себе си. Явно от притеснение беше прекарвал пръсти през косата си, което сега му придаваше вид на изкуфял. Той седна на столчето. Мълчание. Вече три минути. Ник започна да се притеснява. Какво ли ставаше? Вярно, на шапката й трябваше време да помисли, но след четвъртата минута, Ар стана най-дълго разпределения ученик за вечерта. При някои шапката почти не мислеше, но при Ар... Момчето на стола се размърда и точно тогава шапката реши:

-РЕЙВЪНКЛОУ! -Ар засия и се затича към масата където го посрещнаха превесело.

На Ник му стана гадно... Нямаше да познава никой, освен ако не попаднеше в "Рейвънклоу", което силно го съмняваше, че ще стане. Коди Мейн стана грифиндорец, след което идваше ред на тризначките Мейсън. И трите -според Ник тройно зло -станаха слидеринки. Джейни Мейни -странно име според Ник, -стана рейвънклоука.

-Нийс, Мери! -момичето уплашено седна на столчето, а веднага след като шапката докосна главата й извика:

-РЕЙВЪНКЛОУ!

Грейс Съливан простена, а Мери се настани до Ар.

-Оусънс, Оливър. -момче с възлести колене, белезникаво руса коса и сини очи седна на столчето. След две минути в мълчание шапката се произнесе:

-ГРИФИНДОР! -красива усмивка се разля по лицето на момчето, което седна до Джеймс Потър.

-О'Брайън, Ник.

Ник усети всички погледи приковани в него, преглътна и се придвижи до стола. Щом шапката закри очите му, той започна да стиска юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

"Ммм..." -чу гласът на шапката. "Интересно е, че и аз не знам какво да правя. Имаш добро сърце... Смела душа... И искаш винаги да докажеш, че си най-добър във всичко, а и умът ти не е лош... Ала, това не се е случвало от години. Не се е случвало от години да има ученик, който притежава качества и за четирите дома... Ала аз, аз знам, винаги знам."

Ник се замисли какво по-точно очаква. Искаше му се да не изложи майка си и баща си, но в крайна сметка каквото и да станеше, те нямаше да се разочароват. Обаче винаги му се е струвало, че знае къде иска да бъде разпределен, което изобщо не беше така. Сякаш беше разделен на четири...

"Правилно," -пак се обади шапката. "На четири... Ммм, обаче най-добре за теб е..."

Ник изтръпна.

-ГРИФИНДОР!

Той скочи от стола и докато се усети се здрависваше с новите си съученици. Камък му падна от сърцето -най-накрая знаеше. Той седна до русото момче, което бяха разпределили преди него.

-Поздравления! -поздрави го то.

-Благодаря, и на теб! -рече Ник.

-Браво, Ник -провикна се Джеймс, който стоеше от другата страна на момчето до което седна Ник.

-Благодаря!

Бяха останали само към десетина други треперещи, неразпределени ученици. Джак Петерсън бе разпределен в "Хафълпаф". Дойде ред и на Грейс Съливан, която треперейки седна. Краката й бяха далеч от земята, ръцете й стискаха ръба, докато шапката закрила очите й обмисляше решението си. Ник хвърли един поглед на Джеймс, който внимателно наблюдаваше какво ще стане.

-ГРИФИНДОР! -извика шапката, а Грейс грейнала седна срещу Ник.

Джеймс бе първият, който я поздрави. Тя се изчерви и продължи да приема поздравленията на останалите.

-Браво! -поздрави я и Ник, а тя му благодари сковано, вероятно все още чувствайки се неудобно, заради случката в "Експрес Хогуортс". След като разпределителната церемония приключи професор Макгонагъл се приготви за реч. Тъкмо се възцари тишина в Голямата Зала, когато отекна гръм, а двойната врата се отвори, за да направи път на най-малко очакваният, най-малко желаният и най-неканеният гост.

AnnabethSlavova:

Моля изказвайте мнението си. Знам, че имам грешки, ако може ми ги посочете в коментарите си -все пак критиките се водят и съвети, нали? Лек ден :)