99. Общ Рожден ден
От гледната точка на Кил.
О супер така се радвам. Само че това е странно. Юга го няма. Днес е рожденият ден на Ину. О супер. Само да види, какъв подарък съм й подготвила. Само че и Шики ще види. Този месец поне четирима души имат рожден ден. Затова всички реших ме да направим рождените дни, в един ден, тоест днес. Но на мен ли? Падна ми се да доведа Канда. Те ме мразят. Как изобщо ще го доведа? Все ще измисля нещо. На Нанси и се падна да доведе Курама и Ину, че това е лесно, по - лесно от колкото да доведеш непукист. Защо не се разменим? Ух все тая. Лави и Соуши трябваше да приготвят всичко. Украсата. На Канда едва ли ще му пука, но ади ще го накарам да дойде. Тръгнах към щаба. По - скоро аз дадох измислена мисия. Така се радвам, че Линали ми помага. Тя отлично знае, какво да прави. Е сега, Канда ще дойде след два часа. Ще отида да помогна на Лави и Соуши.
От гледната точка на Нанси.
Стоях и наглеждах Курама и Ину. Алкара беше при Лави. Помагаше им. Супер. Но колко трябва да чакам? Чух, че Ину си говори с него.
-Ох. Ще отида към Нанси. Ела с мен. И без това ми е скучно.
-Добре.
О не. теТе ще видят всичко. Ще ги спра. Аз изкочих от храстите. Точно навреме.
-Хай.
-О, Нанси.
-О, Ину. На къде? - Доста тъпо го казах.
-Към вас.
-Там не може.
-Защо?
-Ами просто не може.
-Нанси, знаеш ли, кой ден сме?
-Да понеделник, на втори Юни. Защо?
-Ами нищо нищо. - [Да как лъже само хд]
-Всъщност я елате.
-Добре.
От гледната точка на Лави.
-Пу готово. Мале само как се изморих.
-И аз също, така че Млъквай и не се оплаквай.
-Кой го казва!
-Млъквай.
Пу, какъв му е проблема? Тогава нещо ме дръпна за панталона. Обърнах се. Това беше Кенда.
-Да, какво има?
-Това ще стане ли? - Рисунчица.
-Хубава е. Нека да видим. Това сме всички ние, нали?
-Да. Дали на Ину ще й хареса?
-Сигурно.
Кенда отиде при Яо, Сю и Алкара. Те си рисуваха на масичката. Колко сладко. Като се замисля, къде е Алън? Този само да не изяде тортата. Ще го ударя. След малко дойде. Изненада. Не е изял тортата.
-Къде да я оставя?
-На масата.
-Да ви помогна?
-Да. Ела е ми помогни.
-Добре.
След малко Нанси доведе с Ину и Курама. Обърнах се. Я още една изненада. И Канда дойде. Как въобще, Кил е успяла?
-О, Канда.
-Каква става тук?
Тогава всички извиках ме ..Честит Рожден ден...
-Аз нямам рожден ден днес.
-Знаме. Но имате през два дни и затова реших ме да ги съединим.
Тогава Яо даде една рисунка на Канда.
-Това е за теб.
Канда я вдигна. Пу нормалното му изражение. Явно нищо интересно? Погледнах Ину. Тя така се зарадва, но до някъде.
-Какво има?
-Ами исках...
-Не е нужно.
От гледната точка на Ину.
Каква има?
-Него ли искаше да видиш?
-ШИКИ.
Отидох и го прегърнах.
Толкова много ми липсваше.
-Благодаря.
-Няма за какво. Честит Рожден ден и на четирима ви.
Толкова мило.
-Къде изчезна Канда?
-Зарежи. Не обича вниманието. - каза Лави.
От гледната точка на Кил.
Ще го доведа. Отидох и го намерих. На реката. Държеше картина. Отидох при него.
-Яо ли ти я подари?
Той подскочи и си извади меча. Искаше да ме одари.
-О, Оспокой се. Аз съм. това е рисунка от Яо нали? - Така се Зарадвах. Най - сетне да кажа нещо.
-Ами да.
-Я. Супер. Защо не дойдеш?
-Не искам. - Скръсти ръце и се обърна с гръб към мен.
-Стига де.
Хванах го за ръката и го Заведох при останалите. От мен не можеш да избягаш. Всички се забавлявах ме, нищо че Канда се подпираше на дървото. Само че се Чудя, къде ли са Юги и Юга. Притеснявам се.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro