От гледната точка на Ину.

Беше ми странно. Една ли онази е Богиня. Не й вярвам. Тук има нещо гнило. Чесно казано не мисля, че тя е направила Курама бог. Странно. Кой човек просто ей така ще се съгласи. Наистина има нещо гнило, но Какво? Нещо ме притеснява, но ни знам какво. Да не е заради очите й, или е заради милостта й? Странно. Нещо хич не е наред, но как да разбера? Зла ли е или е добра? Не знам. К-са. Никога няма да разбера.

-Ину?

-А?

Обърнах се към Курама. Алкара си беше легнал, а Соуши и Курама бяха с мен. Ами да де. Аз напълно ги забравих. Дано да не са разбрали нищо, нали?

-Ину, какво ти има?

-А нищо.

-Нищо, нищо, но друг път. Кажи ни.

-Ух добре. Ами стана ми странно. Дори прекалено. Курама ти стана бог, но проблема е там, че това е твърде подозрително. Нещо не ви харесва в тази жена. Не ми харесва. Ти сега си безсмъртен, но сигурно има уловка. Сигурно. Не може просто ей така. Цъф и ади вече си безсмъртен и ставаш бог. Казвам ви. Нещо в тази жена ме тревожи, а и имам чувството, че я познавам от накъде и че ми прилича на някой, но не знам на кого. Сега разбирате ли ме?

-Да. Но няма нищо странно в нея. Тя просто си е добра. Нищо странно няма. А и на кого толкова ще ти прилича?

-Да. Курама е прав. Как може толкова мила жена да нарани някой?

-Не й вярвам. А ВИЕ УМА РИ СИ ЗАГУБИХ ТЕ???

-НЕ ВИКАЙ.

-ЩЕ СПРА ДА ВИКАЙ ЩОМ ТИ СПРЕШ ДА ВИКАШ.

-СПРЕТЕ И ДВАМАТА.

-Ух. Спрях вече.

-Само да не сме събудили Алкара.

-Дано дано. А и да на въпроса. Амика няма никому да нарани. Тя е доста мила жена.

Аз продължих да споря със Соуши и Курама. Мали тези тъпаци нищо не разбират. Колкото и да им повтарям. Не разбира ли, че тя може да ни убие? Никой не ми обръща внимание.