Специално за Kotori_Youkai
От гледната точка на Ину.

Стоях пред нея. Нямах представа, как да й отговоря. Досега не съм я виждала. Не я познавам. Нямам представа, как да се държа.

-Ину?

-А.

-Казваш се Ину, нали?

-Да.

-Приятно ми е.

-И на мен. Ккоя сте вие?

-Казвам се Амика и имам новина за теб.

-Новина ли?

-Да.

-И каква е тя?

-Нека той сам да си каже?

-Той ли?

-Мхм.

Тя се отдръпна. Бях в недоумение.

-К...К...Курама?

Аз станах и го прегърнах.

-Толкова много ми липсваше.

-И ти на мен.

Не исках да го пускам. Не искам. Имах чувството, че ако го пусна ще умра.

-Курама.

-О Ину.

-И каква е новината?

Погледнах го. нещо не е наред. Когато го споменах той замръзна. Сякаш не знаеше как се чувства. Така ли е?

-Курама.

Той погледна към Амика. Какво толкова има, че се запазва? Тя му се усмихна.

-Курама? Какво има? Какво толкова има, че не ми казваш?

-Ину. Не знам как ще се почувстваш.

-Просто ми кажи.

-Добре тогава. Ину. Аз вече съм Бог.

-Така ли? Това е супер.

-Така ли? Помислих си, че ще се разплачеш и няма да ме пуснеш.

-Не е така. Но как?

-Заради мен. Аз го направих такъв.

-Защо?

-Познавам Курама. Гледах го. Той е Тенгу. Реших, че ще е идеален.

-Благодаря !

-Сега ще можеш да се виждаш с него, когато си поискаш. Той може още да живее с теб.

-Мерси.

-Чао. Аз трябва да тръгвам. Ние си останете заедно.

Тя е толкова мила и любезна, но нещо в нея ми е познато. Не знам какво.

-Хайде.

Аз и Курама се прибрах ме. Алкара го видя и го прегърна. Соуши стана и те си одариха по един Юмрук.

-Върна се, а?

Така се радвам, но не разбирам. В онази жена ми има нещо познато, но не се сещам. Дано да е маловажно.