От гледната точка на Кил.

Супер. Още едно момиче. Направо невероятно.

-Да нали?

-Да. Супер сега ще сме шест, но едно нещо е странно.

-Какво е странното?

-Ами всички момчета ще ни канят утре и ще е след залез слънце. Това не ви ли се вижда странно?

-Да като го спомена това е наистина много странно.

-Да така е. Бони ме покани тогава.

-Да при мен и Милайни, Юги и Юга ни поканиха също по това време.

-Да Лави също. Каква игра играят.

-Не ми харесва.

-Защо не отидем? Просто ще сме нащрек.

-Да добре идея. Аз наистина искам да се срещна с Лави.

-Да и аз искам да се срещна с Юги.

Продължих ме да си говорим. След малко излязох ме навън и започнах ме да я чакаме. Тя накрая дойде.

-Здравейте. Аз съм Сали.

-Здравей Сали. Аз съм Кил. Това е сестра ми Милайни и приятелките ми Фреми, Ину и Нанси. Добре дошла.

-Здравейте.

-Е Сали ние вече си имаме момчета и ще се срещнем с тях утре слез залез слънце. Ти имаш ли си?

-Не.

-Нищо. Отиди и си намери. Ще те чакаме.

-Окей.

Тя отскочи.

От гледната точка на Сали.

Започнах да търся. Исках момче с червена коса, което обича същите неща които и аз обичам. Искам да мисли като мен. Продължих да търся. След малко се блъснах в едно момче. То имаше същия цвят коса като моята. Имаше и кука и превръзка на дясното си око и ръка.

-Извинявай.

Той ми подаде ръката си. Хванах я и той ме вдигна.

-Няма нищо.

Той ви дръпна част от косата зад ухото.

-Аз се казвам Фокси.

-Аз се казвам Сали.

-Много си красива.

Той продължи да ми прави комплименти.

-Очите ти са много хубави. Направо невероятни.

Изчервих се. Досега никой те ми е говорил така. Накрая той ме прегърна и преди да си отиде ме целуна по челото. Той искаше да се срещнем утре след залез слънце. Тръгна си. Аз се прибрах и казах та момичетата.

-Супер сега всички си имаме момчета, а Фокси как изглежда?

-Ами висок е към метър и седемдесет и пет. Имаше червено коса. На дясното си око има превръзка, а на дясната ръка си има кука. Беше облечен като пират. Толкова е сладък.

-Супер. Направо нямам търпение да се срещнем.

-Нали?

-Да.

Накрая всички си легнах ме и нямахме търпение да отидем на срещите си.