От гледната точка на Амор.

Стоях при Кил. Не исках да я изоставя. Знам, че тя не ми е господарка, но сега. Не няма да го направя. Ще стоя и ще я пазя.

-Амор. Ти какво правиш тук?

-Защитавам те.

-Защо?

-Заради Юги.

-Виж Амор. Аз искам да остана сама. Щом разбрах, че Юги вече е в затвора и че няма да видя Яо, направо избягах.

-Те са тук. Юги, Нанси и Лави са при кървавия демон, а Яо сега сигурно е с Канда и Алън. Рейджи се поправи. Когато Юги беше в болницата, той беше до него и му помогна. Дори сега иска да помогне.

-Рейджи?

-Да.

Амор Яхямензака

Това е човешката му форма.
Той е на 15 човешки години и е на около 800 години, когато стане на змия.
Защитава много свирепо господаря си.
Белите му люспи са страшно остри и пълни със токсини.
Трябва много сила за да се пробие кожата.
Има 5 сантиметри зъби, пълни с отрова.
Изключително верен на господаря си.

-Амор. Остави ме. Юги ще умре, най - добрата ми приятелка ще умре, а и Лави ще умре. Имат само 20% шанс да оцелеят. Това е невъзможно. Ако стане това ще е Чудо.

-Спокойно. Те ще оживеят. Няма да загинах.

-Не знаеш Амор. Ти нищо не знаеш.

В този момент тя започна да плаче. Нищо не разбирам. Досега не съм виждал човешко същество да плаче. Това ми е за първи път. Нямам представа какво да направя. В този момент само Стоях и не правех нищо, но се огледах. Тя има голяма смелост да дойде точно тук, тук в прокълнатата гора. Тук има много демони. Прекалено много. Всичко е възможно. Всеки може да я нарани, а отлично знам, че Юги не може без нея. Добре, че Клеар е мъртъв иначе щеше да я заключи.

-Амор.

-Да господарке.

-Защо си тук?

-Не е по моя воля. Господаря не ми заповяда, но аз реших да те намеря. Знам, че Юги не може без вас.

-Много мило, но по - добре се връщай.

-Не няма.

Тогава повиках бялата си змия Комуй. Той се уви около нас с цел да ни защити от всякакви демони и не приятели.