От гледната точка на Юги.

Стоях в леглото, но тогава ми беше трудно. Не знам, какво ми е. В момента съм доста изтощен. Погледнах до колкото можах, ръката си. Виждах неясно, но все пак. Ръката ми се видя твърде бледа. След малко вратата се отвори. Това беше Шу. Е така мисля. Вече не можах да виждам. Последното, което помня е, как паднах от леглото. Така и не се събудих.

...

Отворих очи. Нямах представа, къде съм. Все още не виждах добре. Главата ме болеше. Леко си мръднах главата. Но аз съм в болницата. Виждах една фигура. Доста странно. Не мога да позная, кой е. Той леко се изправи. Явно е усетил, че съм буден. Пробвах се да го разпозная. След малко разбрах, че това е Рейджи. Той, какво прави тук? Защо е тук изобщо? Рейджи ме мрази. Мрази ме защото съм Хибрид.

-Юги?

-Рейджи, какво правиш тук?

-Дойдох да те видя и...и...

-И, какво?

-И да ти се извиня.

-Извиниш?

-Да. Това, което ви причиних не беше редно. Съжалявам. Наистина много Съжалявам. Не биваше да ви взимам Яо и не биваше да пращам теб и Урие в затвора.

В този момент се чувствах доста странно. Рейджи да се извини? Това не го очаквах.

-Аз какво правя тук?

-Ти имаш Анемия.

-Анемия?

-Да.

-И колко ще стоя тук?

-Колкото е нужно.

-Някой друг има ли?

-Да.

-И кой?

-И Нанси е тук.

-Нанси ли?

-Да.

-А тя защо е в болницата?

-Не знаеш ли?

-Не не знам. Какво й има?

-Да. Тя има Атаксия. Статична Атаксия. Тя загуби равновесие и Тики Замалко не я уби. Добре, че Лави дойде навреме иначе.

-Тя ще се оправи ли?

-Да. Но няма да е скоро. Ти си почивай. След час ще те изведа навън.

-Добре.

От гледната точка на Нанси.

Отворих си очите. Видях, че Лави е до мен.

-Нанси?

Той ме прегърна.

-Лави? Какво се случи?

-Ти загуби равновесие и Замалко Тики не те уби. Добре че дойдох на време. Нямаше да понеса болката ако те изгубя.

-Благодаря ти, че дойде.

-Естествено, че ще дойда. Рейджи е тук. Той момента е при Юги.

-И Юги ли е тук?

-Да.

-Какво му има?

-Той има Анемия. Изгубил е доста кръв, а и част от клетките му бяха унищожени.

-О дано да се оправи.

-Ще се оправи. Надявам се. Рейджи ще го изведе навън.

-А на мен, какво ми е?

-Ти имаш Атаксия. Казах ти.

-Ух.

-Спокойно. До теб съм.

-Благодаря ти Лави.

Прегърнах го. Знам, че винаги ще мога да разчитам на него.