От гледната точка на Шу.

Нещо му имаше на Юги. Не му е добре. Аз се пресегнах през решетките и му докоснах челото.

-Не е добре. Дори хич.

-Какво му е?

-Явно някой е в беда. Духовното му животно.

-Духовно животно ли?

-Да. А и повечето е от мисълта, че повече няма да види Яо.

Аз отворих килията и хванах Юги.

-Хайде ела с мен.

-Добре.

Урие стана. Заедно си отидох ме от затвора. Не исках да го зареждам при братята си. Затова отидох във старото ни жилище. Урие ми задаваше въпроси. След малко пристигнах ме. Аз го оставих на леглото ми.

-Какво му има? Кога ще се оправи?

-Скоро. Мисля, че ще е доста скоро.

-Кога ще се събуди?

-Не знам.

Поставих му мокра кърпа на челото. Когато го докоснах усетих топлина. Това поне да му смъкне температурата.

След три часа.

Юги се събуди.

-Шу?

-Да.

-Какво правиш тук? Урие?

-Дойдох за помощ. Разбрах, какво направи Рейджи. Поправих нещата.

-Каква имаш предвит?

-Яо.

-Яо, ли?

От гледната точка на Юги.

Шу извика, Яо. Той наистина дойде.

-Тате.

Яо се затича към мен. Накрая скочи и ме прегърна. Даже заплака.

-Липсваше ми.

-И на мен.

Прегърнах го.

-Шу? Ти как успя?

-Видях, какви ги върши брат ми, а и за протокола аз съм по - големия брат, а не той. Не ми хареса това. Не мога да позволя да те прати в затвора, нито па Урие. А и ни отне Яо. Затова реших да помогна. Ти вече си част от семейството.

-Много мило.

-Няма за какво.

-Чичо Урие.

-Чичо Урие ли?

-Извинявай, но така ми е по - удобно.

-Няма нищо. Викай ми както си искаш.

-Хайде ела. Нека да го оставим да си почине.

-Добре.

Всички излязоха. Само Шу остана. Това беше неочаквано. Помислих си, че наистина ще лежа тези деветстотин години.