От гледната точка на Урие.

-Урие.

-Да Юги. Какво има?

-Не се смей. Ти нарочно го направи. Сега главата ме боли и ми стана студено. Дори и прекалено.

-Студено кръвен си.

-Обикновенно не, но сега. А и от къде взе водата?

-Пазача ми я даде.

-Ух.

Юги стана и май нещо не му е добре? Когато се изправи, той си сложи ръката на стената. Сякаш с нея се подпираше. Какво му става?

-Юги добре ли си?

-Не. Нещо не е наред.

Очите му ставаха все по - тъмни и по - тъмни. Накрая червените му очи станаха някакви тъмно сини. Защо?

-Юги?

Той още стоеше. Накрая си сложи ръката на лицето. Сякаш не искаше да го виждам такъв. Да не би да се случва нещо с Яо или е нещо друго?

-Юги?

Чудя се, колко ли пъти да го питам? Отново няма да ми отговори. Приближих се до него. Тогава му хванах ръката.

-Юги?

Дръпнах я леко. Видях му окото. Нещо му има. Сто на сто е така. Тогава той загуби равновесие и падна върху мен. Какмо му има? Да не е заради водата? Ама едва ли. То ако мен ме наплиска? Аз няма да се държа така.

-Юги. Моля те стани от мен.

Той само леко се изправи. Изглеждаше доста уморен, изтощен, вече нямаше сили.

-Юги?

Аз го побутнах. Какво му има? Ох Боже. Тогава станах и викнах охранителите.

-Какво има?

-Той не е добре. Нещо му има. Тук не се ли грижите за затворниците?

-Да грижим се.

-Торо извикай лекарите. Нека да му помогнат.

-Разбрано.

Аз отидох при Юги.

-Юги? Хайде осъзнай се.

Отново му по гледах очите. Какмо му става? Тогава очите му започнаха отново да се променят. Сега от тъмно сини, ставаха на кърваво червени. Погледнах към решетките. Пазача беше мъртъв.

-Кой си ти?

-Един приятел. Ще ви помогна.