От гледната точка на Юги.

-Урие. Спокойно. Накрая ще си тръгнем от тук.

-Ух. Добре.

-Е имаме само едно легло. Явно ще спим заедно.

-Ух добре. Само да не ме бутнеш от леглото.

-Не обещавам.

Аз и Урие легнах ме. Отнеха ми около десет минути, за да заспя.

,,В Съня на Юги,,

Бях на вън. Аз и Лави си играх ме. Тогава мама и тате бяха още живи. Те ми позволяваха. Ние ритахме топката и се смеех ме. Постоянно се смеех ме. Не знам защо по онова време ми беше толкова весело. Когато се прибирах все влизах в онази клетка. Тям беше студено, а аз бях с тънко одеяло. Винаги през зимата замръзвах. На никой те му пукаше. Само на мама и пукаше за мен. Когато излязох от килията мама се радваше и ме прегръщаше. Когато тате дойде те започнаха да се карат.

-Остави го.

-Не няма.

-Рей престани. Юги хайде отиди да си играеш с Лави. Той те чака.

-Добре, Мамо.

Аз излязох. Лави ме чакаше пред вратата.

-Най - сетне. Хайде да си играем.

-Добре.

Тогава отидох ме на любимото ни място. То беше доста близо до водопада. Тям си играех ме във водата. Всеки път се прибирах мокър. Само когато съм с него съм щастлив. Ние влязох ме във водата. Тогава краката ми замръзнаха.

-Студ.

-Хайде Юги. Не позволявай на малко вода да те спре да си играем.

-Добре тогава.

Аз наплисках Лави със студената вода.

-Хей.

-Казах ти, че е студена.

-Добре де излезе прав.

Започнах ме да се смеем. Накрая Лави ме бутна и аз паднах. Целия бях мокър и замръзвах. Той ме вдигна и отидох ме на земята.

-Ух измръзвам.

-Съжалявам. Сигурно баща ти ще ти се скара?

-Няма нищо. Спокойно.

-Сигурен ли си?

-Да.

-Добре тогава.

Продължих да спя. След малко някой ми изля студена вода. Аз паднах на земята.

-Урие.