От гледната точка на Юги.

Лежах. Бях заспал. Чувах някакви камбани. Тогава ми се присъни Лави. Доста странно.
Присъни ми се, как си играем. Тогава и Юга беше там. Беше хубаво. Тогава си одарих главата. Когато си отворих очите, бях паднал на земята, а Урие беше върху мен.

-Урие? Какво правиш тук? В различна килия си.

-Ами да, но ме преместиха.

-Добре.

-Само добре, ли ще кажеш?

-Ами да. В момента си върху корема ми.

-О Извинявай.

Урие стана от мен и заедно седнах ме на леглото.

-Значи са те преместили?

-Да.

-И защо?

-Смятат, че ще се изкоша.

-Изкошиш ли?

-Мда. В миналата клетка имаше кръв. Там имаше Инкубус. Затова ме преместиха.

-Не искат Инкубусите да са заедно?

-Ами да. Не знам защо, но все пак.

-Урие?

-Да?

-Защо те вкараха в затвора? И защо Рейджи е виновен?

-Защото той беше там.

-Там ли?

-Да.

-Разкажи ми.

-Ами случи се онзи ден. Тогава бях аз, Ритсука и Рейджи. Ритсука се прибра в имението, а аз и Рейджи останах ме сами. Той ме разпитваше. И то главно за Инкубусите. Казах му, но не всичко. Не и най - важното. Тогава чух писъци. Когато отидох там, Ритсука беше мъртва. Аз се пробвах да й помогна. Преди да се усетя, Рейджи ме одари и аз пропаднах. Когато се събудих бях в гардероба. Тогава двама полицай ме хванаха. Рейджи беше там, но каза, че аз съм я убил, че аз съм убил Ритсука. Тогава ме вкараха в затвора.

-Отново той е виновен. Вече ми писва. Омръзна ми.

-Затова искам да избягам и да го убия.

-Времето само ще си дойде. Рейджи ще си плати.

-А ти? За какво си му ядосан? Не може да е само заради затвора.

-Ами да. Има и още нещо. Яо. Той взе сина ми. Кил няма да го види за цели пет години. А аз за цели деветстотин.

-Не се притеснявай. Аз ще те помогна.