От гледната точка на Юги.

Доста странно. Рейджи идва тук и ме разпитва. И какво ще му помогне, щом знае, че баща ми е Инкубус? Това с нищо няма да му помогне. Сега щом изляза, той още ще е жив. А аз ще го чакам и ще го убия. Легнах на леглото. Голяма скука. Затворих очи. Когато се събудих, един от пазачите дрънкаше по решетките. Аз станах и отидох при него. Той ме заведе в двора на затвора. Аз отново си седнах на камъка. След малко някой ми закри очите.

-Познай кой е?

-Урие?

-Позна.

-Урие. Ти какво правиш тук?

-Ами затворен съм. Ти какво си мислиш?

-Ти? Точно ти? Защо ще те вкарват в затвора?

-Питай Рейджи? Днес ме затвориха.

-Рейджи?

-Да. Познаваш ли го?

-Да. и аз заради него съм тук.

-Ти за колко години си?

-За деветстотин.

-Толкова много?

-Да. А ти за колко си?

-За пет години. Ти защо чак толкова години ще стоиш тук?

-Заради убийства над Екзорсисти, Ловци, Наемни убийци и заради един император.

-Значи ето защо.

-Щях да стоя към четиристотин години, но заради убийството над императора ми се добавиха още петстотин.

-Жал ми е за теб, Юги. Аз мисля да се измъкна от тук. Няма да стоя цели пет години.

-Не се и пробвай. Със всеки един опит за измъкване ти се добиват две години. Аз мисля да си ги излежа.

-Ще чакаш много.

-Да знам това, но няма, какво да се прави. Не искам проблеми.

-Имам идея.

-Каква?

-Използвай демонското си око.

-Какво?!?! Не няма. Миналия път щях да убия Лави. Не няма. Замалко да убия и Курама, Соуши и Юга.

-Разбирам те, но чуй. Ако ще щи излежаваш, ще пропуснеш детството на Яо, а до тогава, кой знае, какво ще се случи със Кил.

-Тук си прав Урие, но не.

Накрая ни затвориха по килиите. Бях забравил за окото си, но сега Урие ми напомни.