От гледната точка на Юги.

Седнах на един камък. И сега какво ще правя през тези деветстотин години? Ще умра от скука. Направо ще загина. Няма нищо за правене. Кил и Яо ми липсват. Наистина много ми липсват. Тогава един охранител дойде. Аз Наведох глава.

-Ела. Един иска да те види.

-Да ме види ли?

-Да. Затова идвай.

-Добре.

Аз станах и отидох с охранителя. Когато вдигнах телефона, погледнах стъклото. Тогава бях изненадан. Защо Рейджи е тук?

-Юги!?

-Какво искаш Рейджи? Не ти ли стигна, че заради теб съм тук?

-Не за това дойдох. Проблема ми е с Яо.

-Я да видим. Първо ми отнемаш сина и сега ми искаш помощ? Много странен човек си.

-Проблема не е в това. Искам да знам, как Яо е станал вампир. Кил може да е вампирка, но ти си и демон. Как Яо не е станал хибрид?

-А ад от де да знам? Той значи си е вампир.

-Знам. Но няма нито една частичка от него, която да е на демон. Ти си си демон. Майка ти е демон, а баща ти Вампир.

-Не бъркаш се. Майка ми не е демон. Баща ми е и демон и вампир.

-Как тогава?

-Мама е певица. Баща ми е и Демон и вампир. Само че по бащина линия е Инкубус.

-А ти?

-Аз...Ти си прав, че към хибрид.

-Знаех си.

-Но не само затова си тук, нали?

-Да.

-Е тогава? Какво друго има?

-Имам доста въпроси. Доста неща разбрах за теб. Това, което Кил не знае е, че аз през тези 15 години те проучвах. Проучвах цялото семейство Саманаки. Дори и приятелят ти.
Как му беше името?

-За Лави ли говориш?

-Да. Той се оказа интересен човек.

-Само ако го нараниш.

-О спокойно. Няма. Ти гледай да си излежиш присъдата. Трябва ми.

-За какво ти трябвам?

-Опасявам се, че това ще го разбереш, чак когато излезеш.

Рейджи си тръгна. Тогава всички се върнах ме в килиите си. Защо изобщо е дошъл тук?