От гледната точка на Юги.

Стоях в килията си. Не знам защо, но тя ми напомняше на стаята ми. Всъщност имах чувството, че съм в къщи. Тук е и леглото. В моята стая имаше само едно легло. Нямаше прозорци, бюро или столове. Направо килия. Защо ми харесва? Това чувство е доста странно. Затова мразя затворите. Вечно ме карат да си спомням за дома. Как мразех детството си. Но защо сега е различно? Преди мразех да съм в стаята си, която по - скоро е килия. Сега па ми харесва. Кара ме да се чувствам различно. Доста странно. Тогава двама от пазачите дойдоха.

-Хай нищожество ставай.

-Как ме нарече?

-Не ме ли чу? Казах, че си нищожество. Хайде ставай.

- Ами ако не стана?

-Ще видиш. Хайде. Излизай от килията.

Накрая се примирих, но те Замалко не ме нараниха. Не се притеснявам от раните. Просто тази килия ми е позната. Защо така? А и не очаквам да видя приятели тук. Те не са, като мен и дори няма да влязат в най - строго охраняемия затвор на света. Тук има доста много вампири, дяволи, демони и дори и дракони. Но не съм виждал нито Тенгута нито Йокай. Странно. Пазачите са Тенгута. Има и Йокай. Погледнах една клетка. Тогава използвах Гъо. Видях аурата в килията. Тя принадлежеше на Тенгу и Йокай. Явно са живели в една килия. Да не са ги учили? Не. Сигурно тук тези видове хора са пазачите и охранителните. Погледнах друга килия. Защо? Тя принадлежи на Инкубус и вампир. Странно. В никой друга килия нямаше Инкубус. По - напред видях още една аура. И тя принадлежи на Инкубус. Какво става тук? Две килии на Инкубуси. Другите са на дракони и вампири. Дори и демони има. Гледах килиите и затворниците. Накрая видях един познат. Зарадвах се. Радвам се, че е в затворя. Те ме бутаха към двора на затвора. Тогава не знам, но когато съм в затвора чувствам сигурност, дом. Сякаш тук съм бил роден. Една част от мен ми казва, че това е моят дом, моето убежище. Тук никой няма да ме нарани. В този момент имах чувството, че съм си у дома.