От гледната точка на Кил.

Каква да права сега? Цялото семейство е разрушено. Юги отива във затвора и няма да го видя, а Рейджи взе сина ми. И него няма да го видя. Само че Яо само за пет години, а Юги след деветстотин. Това не е честно. Рейджи обича да разваля семейства. Защо го прави? Мрази ли ме? Да не тай още омраза в себе си? Какво съм му направила? Какво? Нищо не е наред. Точно тогава не забелязах, че Лави е до мен. Точно тогава той ми хвана ръката.

-Кил, добре ли си?

-Не не съм.

Още бях на земята. Тогава не знам защо, но го прегърнах. Продължавах да плача. Знаех си, че Рейджи още ме мрази. Тогава бях стигнала ръкава на Лави. Защо така? Мразя Рейджи. Защо ми го причинява? Причинява такава болка и раздяла на по - малката си сестра, която не е виждал от 15 години.
Защо?

-Кил. Стига не плачи. Всичко ще се подреди. Ще видиш.

-Не Лави нищо не е наред. Ти не разбираш. Не твоето семейство е разрушено.

-Ами разбирам те. Нанси, Кенда и Сю са всичко за мен. Ще ти помогна.

-Да и то само защото Юги те помоли.

-Не. Виж ти и Нанси сте приятелки, също като мен и Юги. Не заради обещанието ще ти помогна.

-Няма как. Никога няма да видя Яо и Юги. Но ако стане ще видя сама единия.

-Стига. Казах ти да престанеш да плачеш. Хайде ще те заведа у дома.

Накрая Лави ме вдигна. През целия път ми говореше. Искаше да ме успокой. Няма как. Все пак някой от думите му бяха мили. Нямах представа, че той може да е толкова духовит и забавен. Нанси има огромен късмет. Повечето от думите не ги разбирах. Тогава имах чувството, че си измисля. Може би нарочно го прави или просто се пробва да ме разсмее? Това не става. Нищо няма да ме отдели от мисълта.