От гледната точка на Фреми.

Събудих се. Искам и аз да си намеря момче. Кил, Нанси и Милайни вече си имат. Останах само аз и Ину. Накрая станах и се преоблякох. Слезнах долу.

-Добро утро момичета.

-Добро утро.

-Е Фреми май останах ме само ние двете.

-Да май така се оказа.

-О спокойно.

-Ще си намерите момчета.

-Е вие вече имате. Ти си с Юги, Милайни е с Юга, а Нанси е с Лави. Само аз и Ину останах ме.

-Спокойно. Кой знае днес може да си намериш.

-Добре. Ще видим.

Накрая излязох. Започнах да търся из северната част. Ух колко сладки момчета има, но кое да си избера. Накрая едно момче се открои от останали те. Аз го загледах и не осъзнах кога, но се блъснах в него.

-А извинявай.Не исках.

Той се обърна към мен и ми се усмихна. Подаде ми ръка. Аз също. Той ме вдигна.

-Извинявай. Не исках да се блъсна в теб.

-О няма нищо. Не се тревожи.

Той беше със лилава коса и заешки ушенца. Очите му бяха робинено или пирамидено червени. Направо се изгубих в тях.

-Аз се казвам Бони.

-Фреми. Името ти е много сладко.

Той леко се засмя.

-Да и твоето име е доста хубаво. Честно казано това ви е едно от любимите имена. От кога си мечтая да срещна момиче с такова име.

Засрамих се, но иначе ми хареса. Той просто е толкова сладък.

-Виж приятелите ми ме викат. Нека да се видим утре щом слънцето залезе.

-Добре. Съгласна съм.

Много се Зарадвах. Преди да си тръгне Бони леко ме повдигна главата с два от пръстите си и ние се спогледах ме. Аз се в гледах в неговите робинени очи, а той в мойте небесно сини. Накрая ве целуна. Когато си отворих очите него го нямаше. Аз се прибрах и им казах.

-Мале супер. Колко яко.

-Много се радвам за теб Фреми.

-Опиши ни го.

-Ами той беше висок към метър и осемдесе. Имаше Лилава коса и лилави заешки уши. Очите му бяха някак робинено червени. Просто нямаше как да не го харесам. Казва се Бони. Дори и името му подхожда.

-Сладурче.

-Нали?

-Да.

Накрая Кил каза да си лягаме. Аз се качих в стаята и си легнах. Постоянно мислех за моето сладурче Бони.