От гледната точка на Кил.

Събудих се и тогава се сетих за Рейджи. Ол не. Просто сега ли трябваше? Че то колко е часа? Станах и погледнах часовника.

-Моля!? Сега е десет часа. Ух не. Рейджи ще дойде тук след три часа.

Ол не. Сега трябва да кажа на Юги, но той как ли ще реагира? Ами тогава, какво да направя? Ух. Просто ще им кажа, но все още ми се спи. Чакай малко. Но, но, но Яо. Какво ще стане с него? Какво ще правим? Ако аз не към до него? Той все пак е на две. Все пак се нуждае от майка. Юги ще се справи, но той често пътува, а Нанси и Ину си имат семейства. Да така е. Никой те може да ми помогне. Никой. Сега какво ще правя?

-Притеснена ли сте господарке?

-Шадоу Бони? Ти, ти чули ме?

-Да и Съжалявам. Знам че не е моя работа. Все пак знам за брат ви.

-Рейджи?

-Мда. И отново казвам, че знам, че не е моя работа, но виж проблема няма сам да се реши, но вие решете. Ще кажете ми на господаря за брат ви и намеренията му или ще си Замълчите и ще видите какво ще се случи?

-Не знам Шадоу Бони. Може би ще изчакам и ще видя, какво ще се случи, но не казвай на Юги.

-Добре господарке.

-Мерси.

Шадоу Бони затвори вратата и си тръгна. Аз се преоблякох и зачаках. Накрая стана един часа и аз доведох Юги на площада.

-Кил, какво има?

-Ами не знам, но ти сам ще видиш.

Тогава и Рейджи дойде. Очите му ме гледаха така усъдително. Сякаш бомба. Той дойде при Юги и започна да го гледа в очите. Рейджи беше малко по - висок от Юги. Тогава той леко си повдигна очилата и каза:

-Това ли е той?

-Кил? Кой е този?

-Това е по - големия ми брат, Рейджи.

-Ти имаш брат?

-Да.

-Е, Кил. Защо си с него? Отлично виждам, че е Демон. Не мога да ти позволя да си с него.

-Какви ги говориш?

-Юги?

-Кил замълчи. Виж Юги. Няма да ти позволя да си с нея. Няма. Тя вече е умърсена. Не искам сестра ми да е сгодена с Демони. На демони не може да се вярва.

-Рейджи, аз го обичам. Той е и вампир.

-Той е пуло вампир. Няма да го допусна, а и не искам хибриди.

-Стига, Рейджи. Не го обиждай. Той не е хибрид.

-Не е ли? Виж Юги аз знам, че си хибрид. И така. Каква беше майка ти? Демон, а баща ти Вампир. Ти си хибрид и дори не заслужаваш да си жив. Видях те и не искам сестра ми да бъде с човек, който е потенциална заплаха за човечеството.

Юги така и не гъкна. Не разбирам. Не искаше да го нарани или в момента обмисля, как да го нарани? О Юги. Какво си мислиш?

-Кил ти идваш с мен.

Рейджи ме хвана за ръката и ме дръпна. Тогава Юги ме хвана за другата ми ръка и с ноктите си, адраска брат ми, който ме пусна.

-Няма да ти дам да я вземеш.

-Юги?

Тогава физиономията на брат ми се промени. Вече се четеше гняв. Юги наистина ли е хибрид? Той започна леко да ръмжи, а ноктите му станаха страшно остри. Тогава за станах между тях. Избутах Юги назад и тогава започнах с Рейджи.

-Рейджи Махай се. Махай се. Теб те нямаше 15 години. Остави мен и Милайни на улицата. Какъв си ти? Чак след 15 години реши да дойдеш и сега ще ме отделиш от него. Ти си нищожество и те мразя. Сега ще ме отнемеш от него и ще ме заведеш в имението. Не няма. Ходи си и си продължавай с експериментите. Остави мен и Юги намира.

Той ме погледна и след малко се обърна и си тръгна. Юги дойде при мен и ме прегърна. Не го очаквах. Мислех си, че ще ми се ядоса, че не съм го казала, но едва ли. Сега съм щастлива и спокойна, но имам чувството, че това не е всичко.