67. Разделени първа част
От гледната точка на Кил.
Сериозно ли? Чак сега. Той ще дойде и ще развали всичко. Защо? Мрази ли ме? Първо изчезва за 15 години, а сега ми пише, че ще се видим и дори може да отдели мен от Юги. Защо? Той нищо не разбира. Вярно, че е по - голям от мен с 5 години, но сега защо го прави? Той ме мрази. Със сигурност ще ме отдели от Юги. Чакай малко, а Юги? Той какво ще направи? Какво? Това няма смисъл. Юги може да го нарани, а битката между тях двамата ще е пагубна. Някой ще умре или ще бъде дълбоко наранен. Лошо. Ако кажа на Юги? Той може да се изплаши или да тръгне да се разправя с него, но може и да иска да поговорим. И сега какво да направя. Да му кажа ли за писмото и че брат ми идва или да си замълча и да видя, какво ще стане? Ако се збият? Битка между вампири. Ще има пострадали. О Рейджи защо, защо, защо идваш. Толкова много болка ми донесе. Защо продължаваш? А Яо? Той ще остане без майка. Просто ще кажа на Юги. А те? Ол не. Просто ще изчакам. Или по - добре да действам? Как да постъпя?
-Защо Рейджи? Да не би да ме мразиш? Защо точно сега идваш? Ти ще ме отделиш сто на сто от Юги. Винаги го правиш и то при всички момчета, които съм харесвала. Това не ти е първия път. Много си критичен. Прекалено много. Ти нищо не знаеш. Нищо. Ти ще ме отделиш от Юги. Този когото наистина обичам. Мразя те. Мразя те. Ненавиждам те.
Станах. Бях паднала на земята от шок. Рейджи, брата, когото ме остави съвсем сама, а сега идва да ме види и то за първи път от 15 години. Сега ли? Защо? Защо? Сега ще ве отделиш от Юги, но никой няма да замести мен. Яо се нуждае от мен.
Стоях в стаята си цял ден, като все си говорех за него. Накрая заспах и с болка чаках утрешния ден.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro